ВЕЛИКИ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ ЗА САРЪ САЛТУК БАБА
Великият Саръ Салтук Баба, като проповедник е оставил най-трайни следи на Балканите при разпространението на Исляма. Той е един от най-изявените духовни философи. Макар историческите сведения за него да са оскъдни, то следите оставени от него и днес се помнят и тачат. В очите на обикновените хора той стои на най-високия пиедестал, защото виждат в него една легендарна личност. Това се подхранва и от чудесата, които е извършил на Балканите. Идвайки от Хоросан през Анадола, през 13 век достига до Добруджа. Поради обичта си към хората и чудесата които извършва и върши е приет и тачен и до ден днешен от християни и мюсюлмани.
Като се опираме на историческите данни, усещаме че има доза преувеличения в чудотворните му дела. Това е така за скептиците, но за останалите не е.
Истинското име на Саръ Салтук е Мехмет. Годината е 1250. В Анадола хората не могат да се защитават от Монголските набези, които за десет години (1250 – 60) вече спокойно сноват из тази земя.
След смъртта на Селджушкия султан Гъйаседдин Втори Кейхюсрев, синовете водят люта битка помеждду си за престола. Победеният в тази битка за престола Иззеддин Втори Кейкавус, намира подслон при Византийския Император. Императорът, предоставя на Кейкавус земите на Добруджа. И така в годините 1263/64 тук се заселват една общност Тюркмени, сред които е Саръ Салтук Баба...
Саръ Салтук Баба умира 1293 година. В този макар и кратък отрязък от време става любимец не само на турците, но и на християните. Неговата слава и величие отдавна задминала Балканите. Дори Европейски държави го присвояват – Полша, Чехия, Москов, Швеция и т.н. Това не е само до тук. За него претендират и Турция, и Далмация кактои други страни.
Има данни за крепостта Калиакра(Келягра), където дервишът Саръ Салтук убива с дървен меч ламята, която плашела дъщерята на владетеля там. Преди да умре поръчва седем ковчега за себе си и заръчва да го поставят в един от тях. До днес никой не знае къде е точно погребан. Но това не пречи на претендиращите. В седем страни има негови гробници – Албания, Босна-Херцек, Чехия, Полша, Румъния, Турция и Московието, както и горе посочените. Към днешна дата броя на претендентите е над 40.
Но единствено, като най-свято и тачено място за поклонение от цял свят остава гр. Бабадаг – Румъния, където от древността до днес се посещава от милиони поклонници – обикновени хора и кралски величия.
1320 година, Ибн-и Батута, арабски пътешественик, минава през Кримското ханство. Заедно с Татарската царица и Византийска принцеса – Бильон Хатун отпътва за Константинийе, като пътят им минава през Баба даг. Там Батута се покланя на тюрбето на Саръ Салтук Баба. Ето част от пътните му бележки:
„Най-сетне, след дълго пътуване стигнахме града на името на Саръ Салтук Баба. Тук е и границата на турските земи. Турците, думата „Баба” са взаимствали от берберите, която е със същото значение – баща на дете, или религиозен сан. Името на този град е дал Саръ Салтук Баба. Той е вършил чудеса, за които е тачен с признателност от всички. Не всички негови чудеса се приемат от ортодоксалния Ислям.
От СаръСалтук Баба, който е граничен град, до първият Византийски град има 18 дневен преход през степта.”
След 250-300 години през Добруджа минава и известният пътешественик Евлия Челеби. Той е записал следното: „Мъдрецът Саръ Салтук има няколко имена, с които е известен. Дошъл от Тюркестан, възпитаник и посланник на дервишката школа на Ахмет Йесеви, така е повлиял тукашните хора, че не само мюслюманите му се поланят, но и християните го почитат. В негова чест християните от Македония - Охрид го наричат и свети Наум. По Черноморското крайбрежие някои го наричат и с името Султан Келягра. Това е името на строителя на теккето на Саръ Салтук, както пишат летописите... Според същите летописи, Саръ Салтук получава поръчение от Хаджи Мехемт Бекташи, със своите поддръжници , наречени „фукари” т.е. дервиши да дойде в Анадола и от там да мине в Румелийските земи при Султан Келягра за разпростарнение на исляма. На път за Румелия се е приютявал при Орхан Гаази(Бурса)...”
Евлия Челеби дава знания и за унищожението на ламите по Добруджа и Черноморското крайбрежие от Саръ Салтук, благодарение на което народа заживява спокойно. Понякога се намират и хора, които отричат неговите чудеса.
Пак според пътешествениците, поръчаните ковчези са погребани в тюрбетата по света и сега там продължава потока от поклонници.
1.Голямото пътешествие на Ибн-и Батута
2. Пътешесвията на Евлия Челеби
3. Списание: „Писма от Туна”
