Твоя воля ПомакБГ. А ето какво са съхранили в паметта си родопчаните за Момчил юнак:
Момчилица не отключва Бяла града да влязат българите
Морско птиче известява, че по турците ще настане мор, а българите ще паднат в плен, защото го няма Момчил да отключи Бяла града. Той пристига и вика жена си да изнесе ключовете, а тя излиза с борина и опърля гривата на коня, загдето Момчил любел бяла Рада. Юнакът не успява да прескочи стените и отива в Бяло море.
Виду, Виду, Кара Виду,
каде ходиш, та не видиш ?
Излело е морско пиле,
стопило е всраде море,
всраде море на бел камен.
Та писува чьорно писмо,
чьорно писмо бела книга,
хем писува, хем казува:
„По турце ще мор да стане,
по болгаре — плен да пленьот,
че ми нема Момчил юнак
да донесе йотключене
да разключим Бела града,
да налезот болгарене,
болгарене с болгаркине,
да хи турце плен не пленьот!"
Още си ми дума думат,
че видеха Момчил юнак
да си еха борза коне.
Конче еха — пиле форка,
с уста диха, прахон вдига,
с петалине огань всича—
право варви нах Бел града,
нах Бел града, нах портине,
го да почука и порука:
— Момчилице, порво любе,
изнеси ми йотключене
да разключим Бела града,
да налезот болгарене,
болгарене с болгаркине,
да хи турце плен не пленьот!
Вида са е подлютила,
подлютила, разсордила,
не изнесе йотключене,
ам изнесе фенер борна
и си метна фенер борна
та опоржи коню грива
и Момчилу морна цоха:
— Да ти кажем, бре Момчиле,
как са ходи в Бела града,
как са люби бела Рада!
Момчилуму са разсорди,
вазигра си борза коне
да прерипне Бела града
да донесе йотключене
да разключи шемшир порти.
Пак завтори, пак не можи,
третен пот си кон продума:
— Бре Момчиле, мой стопане,
Бела са е надградила
колконо бе, още нолков!
Момчилу са набальнило,
набальнило, нажелило,
ворна коне в задна дире,
та отиде в Бело море,
та продума и заплака:
— Мари пусто Бело море,
ти си ма си изкутило,
изкутило, изхранило,
ти да си ма и кердосаш!
Записана на 20. XI. 1954 г. - Чепеларе от Петър Ст. Кърджалиев, род. в 1864 г.
По-кратък вариант, съобщен от Милка Ат. Гюрова, род. в 1896 г., има друг, баладичен завършък :Че са Момчил пак помоли:
— Море, море, синьо море,
отвори ми пот да мина!
Разтвори са синьо море,
та му стори пот да мине.
"Момчил е живял през първата половина на XIV в. Създал си самостойно владение в Родопско-Беломорската област по долината на р. Арда, той загива през 1345 г. в сражение със съединените турски и византийски войски пред стените на Перитеорион, чиито жители затворили крепостните врати и пуснали вътре само малък отред. За Момчил като историческа личност и като герой на българския и южнославянския юнашки епос вж. И р е ч е к. История, с. 399. Д р и н о в. Несколько слов. с. 417—418; Качановски, с. 299—302; Иширков. Момчил, с. 67—76; Златарски. Момчил воевода; История. 1. с. 225—227; Ангелов. Родопски край. с. 34—39;Гюзелев. Момчил юнак: X а л а н с к и. Сказания. с. 6—27 ; Димитрова— Янакиев. Предания, с. 424—427.
Момчил разсича Буруграда
Началото е, както на предходния вариант. Момчил разсича със сабя Бурунграда, за да влязат българите и да се избавят от турците.
15.ІІІ.1939 г. - Чепеларе
Пяла Стана Я. Балджиева, род. в 1864 г., домакиня
Пиле пее всраде море,
всраде море на бел камак,
на бел камак, на бел мрамор.
Хем ми пее, хем ми казва:
— По турцине мор ще стане,
по христене плен ще стане,
че ми нема Момчил юнак
да отвори Бурунграда
да навлезот христенине,
христенине, болгарине,
да ги турце плен не пленьот.
Отде дочу Момчил юнак,
та вазсьодна борзо конче
и поведе дружинана,
дружинана в Бурунграда.
Бурунграда затворена,
затворена, заключена.
Разсорди се Момчил юнак,
та разигра борза коне
да прерипне Бурунграда
да разключи Бурун порти.
Проромони борза коне:
— Бре Момчиле, мой стопане,
Бура са е наградила,
та не мога да прескоча,
да отвориш Бурунграда,
да навлезот христенине,
христенине, болгарине,
да ги турце плен не пленьот.
Зьоми сабе, разсечи е,
да навлезот болгарине!
Разсорди са Момчил юнак,
та извади остра сабе,
че разсече Бурунграда.
Навлезоха болгарине,
болгарине, христенине.
Че ми сьодна Момчил юнак,
че ми сьодна на бел камак,
на бел камак, на бел мрамор,
на бел мрамор всреде море,
та засвири с меден кавал.
Буруград (у турците Бурукале) е промененото под турско влияние название на крепостта Перитеорион, която пазела югоизточните граници на Момчиловите владения. Развалините на Перитеорион се намират край Бяло море при село Буругьол (вж. Ангелов. Родопски край. с. 36—37).
