Сафие са е замочила
цало ми лето-пролето,
за адни галчени калчуне.
Борзала и борзала,
за Голем Байрем борзала,
пак са за мучак втасали.
Стана ги Сафие надяна,
надена кундри лескати,
надена ризка чубуклу,
надена кафтан койнаен,
надена салта сърмена,
и на майка си ромони:
Излези, майчу, погледни
какъв са Байрам сторили
ат срьощна страна рекана.
Врит са през корда сьоднали,
моено е любе накраен.
То си ма криво гльодаше,
оти лю нега не гльодам,
ам гльодам други юнаци!