Помаците в България си имат свои местни наименувания,които произлизат предимно от регионите които те обитават: такива са ахряните(ахрене),гаджелите(гаджеле) или чечлий,бабечаните(бабечeне),рупчоски помаци,ловчалийски,чепински и пр.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ето как Васил Кънчов описва бабечанските помаци при пътуването си по долината на река Места към 1900 година:
"Бабек е едно помашко заселище, разпръснато на голямо пространство земя по северните ребра на Родопите.Казват, че има повече от 10 часа разстояние от единия до други я му край и около 3—4 часа държи нашир от билото на Родопите до полите на планината. На това пространство са пръснати около 1200 колиби на купчинки, на купчинки. Те се делят на 32 части, които носят разни имена; напр. Аврамови колиби, Кехайови колиби,Юнузови и пр. Всяка част си има коджабашин. Всичките са добре въоръжени. Занимават се главно със скотовъдство и лов, а правят и катран. До скоро време Бабек се управлявал от фамилията на Яшар ефенди, но преди 10 години е умрял Яшар, а синовете му не са в състояние да си удържат влиянието в населението.
Бабечани доскоро нито данък плащали, нито войници давали. Едвам преди 25 години турското правителство е успяло да наложи на целия Бабек един малък данък и със сила е принудило населението да дава войници.
Отдавна бабечани са известни на околното население като крадци. Щом им падне сгоден случай, крадат коне и кози. Подир войната някои почнаха да пресрещат и пътници. От 2—3 години насам обирите по главния път, що води за България, ставаха по-често. Но откак българското правителство ги сплаши през тази година, обирите са по-редки. Една част от Бабек заминува билото на Родопите и се спуща в България. Тук ставаха обикновено грабежите. Българското правителство се опита по мирен начин да въдвори властта си в това място, но помаците посрещнаха българските стражари с пушки в ръце. Една рота войници обаче накара метежниците да се пръснат по планината наоколо.
Аз имах случай да поговоря в Банско с някои бабечани. Едни казваха, че «българинът» иска да вземе целия Бабек и ако техните не престанат да крадат, той ще направи това нещо. Други мислят, че царят дал Бабек на българина, защото бабечани не искали да му дават данък. Повечето са на първото мнение и по-благоразумните силно настояват да се премахне грабежът, за да не попадне целият Бабек в ръцете на българина.
Това мнение се подкрепя и от християните, особено от ония, които се връщат от България.
Бабечани запазили всичките старобългарски обичаи. Не работят на много празнични дни, играят хоро, правят си сватбите по старому. В най-ново време отиват ходжи през рамазана да им проповядват. С твърде малко изключение те нямат никакво определено понятие за мохамеданската вяра. Знаят само, че не са каури, а са по-горни от тях, и това им е достатъчно."
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Бабяк(Бабек) се споменава за първи път в османските регистри още през 1490–1491, 1576, 1643–1644 и 1650. От първия документ личи, че през 15 век населението е християнско и/или богомилско.
Селото се споменава в османски списък на хората, натоварени да събират овце за султанския двор от 1576 година. Посочени са жителите Вели, син на Дамад Пазарлъ; Сюлейман,син на Абдуллах; Хасан, син на Караджа; Алагьоз Абдуллах; Ине Бали Хамза, Хадър, син на Насух и Ахмед, син на Насух, натоварени да събират общо 235 овце.[2] Фактът че доста души носят името „Абдуллах“, говори че най-вероятно са били, преди това, немюсюлмани или поне бащите им са били такива. Османците са давали бащиното/фамилното име „Абдуллах“ на новоприелите исляма, чиито бащи или вече били мъртви, или не са били приели исляма заедно със синовете си. Това име е от арабски произход и значи „Божи раб“.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Иначе днес картината изглежда по следният начин:
Бабечанските помаци населяват три съседни общини от две области,а това са именно общините Белица,Якоруда и Велинград,съответно в областите Благоевград и Пазарджик.
В общините Белица и Якоруда всичките 18 села (11 в Беличенско и 7 в Якорудско) са заселени изцяло с бабечански помаци,исключение правят двата общински центъра Якоруда и Белица където наред с местните помаци вече живеят и много заселили се от селата бабечански помаци,а също така има и българи християни и една много малка част цигани.Във Велинградско бабечанските села са 22,но в тази община вече има и помашки села които не спадът към бабечанските,такива например са Драгиново и два от кварталите на Велинград(Чепино и Лъджене),където живеят чепински помаци,и Сърница за която се смята че там помаците са преселници от Доспатският край,а в самият общински център Велинград както следва и да бъде живеят и от трите разновидности помаци,като най-мнoгoбръни са чепинските.
Така изцяло населени с бабечански помаци са 40 села разпръснати в три общини или в цифри те наброяват над 25 000 (в това число не влизат помаците от якоруда,белица и велинград) и около 15 000 бабечански помаци преселени в Североизточна България,също голяма група бабечански помаци са се преселили в град Кричим през последните деситилетия,дори там се е преселило цяло едно село от Велинградско,преди то е съществувало с името си Еландере,но днес в него не живее нито един човек,по този начин броят на тези помаци достига 40 000 в цялата страна.Във Североизточна България бабечани са се заселили в Шуменско,Търговишко и Разградско.Като населени места в които живее компактно население от бабечански
помаци са:
Област Шумен - 9
Област Търговище - 19
Област Разград - 11
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Както вече някой по-горе беше споменал това е най-колоритната група помаци,езика е повече македонски от колкото български,но същевременно присъства и едно доста голямо съдържание на родопски говор.
Поради категоричното самоотлъчване на бабечанските помаци като цяло от българското население,по време на Османската власт,а и след това,бабечаните са си патили доста.Така например до 1912 година бабечанските колиби с център село Бабек(сега Бабяк) са били разделени на две части,едната в Османската империя,а другата част в Княжество България,като границата е била точно между селата Пашово и Аврамово,които ги разделя разстояние от около километър.След като цялата част на бабечките колиби попада в границите на Княжество България християните тръгват да си отмъщават на помаците,до като и властта не слага ръка върху ситуацията... През 1912 година е събрано абсолютно цялото бабечанско население и под контрола на армията е подкарано в неизвестна посока,стигат до град Кричим,където ги затварят във стари османски военни поделения дни на ред.Според разкази на възрастни хора по това време вилнеела някаква епидемия,придружена от мизерията и глада на хората,доста от тях се разболяли,други починали,някои от тях били настанени в къщите на местни мюсюлмани в Кричим,които се грижели за болните и им давали вода и топла храна.Също така според разкази на вързрастните хора,никoй не знаел на къде всъщност са ги водели,единственото което се помни е,че по пътя до Кричим на моменти се чували изтрели последвани от женски писъци и плач.
Възрастна жена от моето село преразказва разказаното от нейната баба,така:
"Вървели са на групи заобиколeни от войници,по някога се чувало изстрел последван от писъци и гласът на някоя плачеща жена оплакваща мъжа си.
Билиса ги затворили в Кричим,мъже и жени отделно,на моменти идвали някои от войниците набелязвали си си някоя жена грабвали я и си правели с нея каквото поискат."
разказала Е.В.
"Никoй не знаел за какво са ги карали до там,едни казвали че искат да ги убият,други че искали да ги изведат в Турция.
Помаците от Якоруда през това време правели всичко възможно за да върнат нашите помаци невредими.
Тогавашният кмет на Якоруда Алиш ага,е казал следното.Ако смятате да убиете този народ губите много,вие рискувате да загубите еднмо много трудолюбиво население.''
разказал Р.Д.
В крайна сметка след няколко дневен престой в Кричим,бабечанските помаци са пуснати да се приберат обратно по домовете си.
Непосредствено преди Балканската война, Бабeшките колиби са били над 2000 на брой, но след войната в следствие на многото жертви и емиграцията, броят им намалява наполовина.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
По време на Възродителния процес през 1972 година бабечани научават за насилствената смяна на имената в Родопите и изработват план за противодействие. От бабешките колиби се събират около 400 мъже, чиято цел е да прекосят Рила по билото и през Самоков да достигнат до София, където да протестират пред американското и турското посолство. ДС разбира за операцията едва след като групата е тръгнала и незабавно стартира спешна високопланинска операция за неутрализиране на бунтовниците. Повечето бабечани от групата са заловени, пребити или интернирани, а един възрастен човек умира и е свален на ръце до град Белово.
''Събрахме се на Юндола и потеглихме към Бел Мекен,където се присъединихме към друга група помаци и се запътихме към Самоков за да идем в София.Искахме да протестираме и да говорим за това с Тодор Живков,че ни сменят на сила имената.Стигнахме малко над Самоков,по-от горе така над градчето,там го викат Боровец.Изведнъж ни заобиколиха,бяха с военни униформи въоръжени,водеха и кучета с тях,които по късно пуснаха да ни гонят,стреляха срещу нас искаха да ни заобиколят от всякъде и да ни притиснат,хората се изпоплашиха много от тях наскачаха в реката на близо за да се спасяват,по-късно разбрахме че един човек се е удавил,беше страшна гледка...''
Разказ на М.Б. родом от Якорудско.
По време на смяната на имената през 1972 година,жителите на тогавашната Бунцева махала на село Конарско(oт септември 1974 година Бунцево е признато за самостоятелно селище.[2]) се вдигат на протест срещу „възродителите“, в следствие на което става сбиване, при което един от ръководителите на операцията е убит. Акцията е временно прекратена, докато пристигнат подкрепления, но в същото време от целия край се събират помаци. Кулминацията е край училището, където със стрелба „възродителите“ овладяват положението. След това за убийство са осъдени седем човека от селото, единият от които е екзекутиран. По този повод България получава протестни ноти от Турция и от новия тогава лидер на Либия - Муамар Кадафи.[1]
Източници:
Уикипедния-села Бабяк,село Бунцево
Васил Кънчов-Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
Разкази на възрастни хора сред бабечанските помаци
