Author Topic: Помаци Бабечани- с.Бабек, Якоруда,Белица..  (Read 53307 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3894
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
 
  Демографски показатели :
                                                       Община Белица.
 По данни от ЕСГРАОН населението на общината по постоянен адрес към 01.08.2003год. наброява 10315 души, а по настоящ адрес е 9796, разпределено по населени места,както следва:

- гр.Белица – 3412;
 с.Бабяк – 814;
- с.Златарица – 160;
 с.Гълъбово – 123;
- с.Дагоново – 713;
с.Краище – 2195;
- с.Кузъово – 301;
с.Палатик – 241;
- с.Лютово – 237;
 с.Орцево-228;
- с.Горно Краище – 1094;
- с.Черешово – 278 души;

С демографски загуби е както градското,така и селското население /като съотношението на градско към селско население е 18.7% : 81.3%/. Възрастовата структура на населението е близка до средната за област Благоевград. Делът на контингентите в под трудоспособна възраст е с 1,9 пункта по-висок от делът на възрастните хора.Съотношението между основните възрастови групи е както следва:

 Справка Община Белица   http://www.obshtinabelitsa.hit.bg/population_bg.htm

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Да така е- демографските загуби са свързани неизбежно с
препитанието на населението и са факт.
Освен изброените по горе села, Бабечанско включва и голям брой махали, без който термина "Бабечанско" няма да е никак пълен, тъй като в махалите има не малко население и там традициите са най запазени -такива каквито са били столетия назад.
Ако има съфорумници от там ще бъде интересно да се опише част от този свят - автентичен и сякаш излязал от миналото-свят в който освен трудностите свързани с борбата за насъщния има и много романтика и елементи който са само  мечта за съвременния урбанизиран и откъснат от корените си човек.

Offline Mehmedfere

  • Member
  • **
  • Posts: 27
bez da se  obijdate vie ste si babechani s  vashite obi4ai nosii pesni i taka natatak daje i dialekt

Offline Adrenalin

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130
  • Gender: Male
bez da se  obijdate vie ste si babechani s  vashite obi4ai nosii pesni i taka natatak daje i dialekt
mehmed,molq te mnogo kogato pishesh  neshto,neka to da e smisleno,a ne neobmisleni izrecheniq,nadqvam se i ti da ne se obidish..

Offline Seiko

  • Global moderator
  • ****
  • Posts: 847
  • Gender: Male


--------------------------------------------------------------------------------
Бабяк

 

       

Селото е разположено в западната част на Родопите, на 17 км. източно от Белица и на 30 километра в същата посока от Банско.

Името на селото произлиза от думата „бабуни“ или „бабун“. Това е било едно от наименованията на богомилите, които обитавали тези места и впоследствие приели исляма.

До 1954 година към Бабяк се броят населени местности, които влизат в състава на днешните села Бел камен, Бунцево, Дагоново, Конарско, Смолево, Юруково; до 1955 — населени местности в състава на селата Аврамово, Бойка (Горно Крайще), Върхари (закрито), Гълъбово, Орцево, Палатик, Черешово. Близки населени местности са Узуново и Чирек.

В землището на Бабяк, на Бабяшка чука (кулата), е открито тракийско светилище, в което са намерени оброчни плочи на Бендида, Зевс и Хера; култовата дейност продължава до V век. Останки от антично светилище и надгробна могила от късния период на желязната епоха има в местността Митеш (на 4 км. северозападно от Бабяк); в местността Пшениценината са открити следи от древно антично селище.

Населението се е занимавало с рудодобив, за което свидетелстват останки от минни галерии; добивани са злато (по река Златарица), смола и катран. В местността Гогово (източно от Бабяк) са открити средновековен некропол и плочи. Открити са над 1000 медни и сребърни византийски монети и много единични средновековни монети.

На Бабяшка чука са запазени останки от манастира „Света Екатерина“. Бабяк се споменава за първи път в османските регистри още през 1490–1491, 1576, 1643–1644 и 1650. От първия документ се предполага, че през 14 век населението е християнско. Селото се споменава в османски списък на хората, натоварени да събират овце за султанския двор от 1576 година. Посочени са жителите Вели, син на Дамад Пазарлъ; Сюлейман, син на Абдуллах; Хасан, син на Караджа; Алагьоз Абдуллах; Ине Бали Хамза, Хадър, син на Насух и Ахмед, син на Насух, натоварени да събират общо 235 овце. 19 век Бабяк е чисто мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бабяк (Babiak) е посочено като село с 892 домакинства и 2100 жители помаци. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бабяк (Бабекъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 3600 българи-мохамедани.

След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в бабешките колиби, в която Бабяк е посочено като селище с 200 помашки семейства. През 19 век населението се препитава с овцевъдство, лов и катранджийство. В края на 19 век Васил Кънчов споменава Бабек като пръснато колибарско селище с 3600 жители. Непосредствено преди Балканската война, Бабяшките колиби са били над 2000 на брой, но след войната в следствие на многото жертви и емиграцията, броят им намалява наполовина.

По време на Възродителния процес през 1972 година бабечани научават за насилствената смяна на имената в Родопите и изработват план за противодействие. От бабешките колиби се събират около 400 мъже, чиято цел е да прекосят Рила по билото и през Самоков да достигнат до София, където да протестират пред американското и турското посолство. ДС разбира за операцията едва след като групата е тръгнала и незабавно стартира спешна високопланинска операция за неутрализиране на бунтовниците. Повечето бабечани от групата са заловени, пребити или интернирани, а един възрастен човек умира и е свален на ръце до град Белово. Населението на Бабяк е изцяло мюсюлманско от помаци. Джамията в Бабяк се смята за архитектурен паметник; досега не е регистрирано кога точно е строена, но се предполага, че е било между 17 и 18 век. те колиби се събират около 400 мъже, чиято цел е да прекосят Рила по билото и през Самоков да достигнат до София, където да протестират пред американското и турското посолство. ДС разбира за операцията едва след като групата е тръгнала и незабавно стартира спешна високопланинска операция за неутрализиране на бунтовниците. Повечето бабечани от групата са заловени, пребити или интернирани, а един възрастен човек умира и е свален на ръце до град Белово. Населението на Бабяк е изцяло мюсюлманско от помаци. Джамията в Бабяк се смята за архитектурен паметник; досега не е регистрирано кога точно е строена, но се предполага, че е било между 17 и 18 век.

Жители - 802 души. Обособено е производството на картофи, тютюн както и животновъдството.

 В землището на с. Бабяк е открито светилище на Бендида – един от най-значимите тракийски култови обекти в България. Разположено е на висок триделен връх с надморска височина 1 500 м и видимост към Разложката котловина, Пирин и Рила. Светилището е посещавано повече от 14 века (през цялото първо
хилядолетие пр.н.е. до V век) и останките от ритуалните действия са образували културни напластявания с дебелина, достигаща на места до 3 м.
  В  последните години се наблюдава масово изсичане на гористите местности.
http://selo.bg/village_details/bg/3/babiak.html




   

Offline Mehmedfere

  • Member
  • **
  • Posts: 27
Adrenalin Verno izkazvaneto mi e mnogo na nisko nivo No vish sq az sam ot sarnica na blizo mi e pobit kamak i medeni polqni s cqloto mi ovajenie kam vas no nashite kulturi i obichai sa savsem razlichni i po proishod korenite dosta ni se razlichavat.Tova ne si go izmislqm ot mene a sam go obsyjdal s edin mnogo na4eten star 4ovek ot Avramovo (Ago Ibrahim)

Offline Hat

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 1059
  • Gender: Male
Adrenalin Verno izkazvaneto mi e mnogo na nisko nivo No vish sq az sam ot sarnica na blizo mi e pobit kamak i medeni polqni s cqloto mi ovajenie kam vas no nashite kulturi i obichai sa savsem razlichni i po proishod korenite dosta ni se razlichavat.Tova ne si go izmislqm ot mene a sam go obsyjdal s edin mnogo na4eten star 4ovek ot Avramovo (Ago Ibrahim)
Браво на тебе бе.Кажи сега за произхода културата и обичаите,които те отличават.

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Adrenalin Verno izkazvaneto mi e mnogo na nisko nivo No vish sq az sam ot sarnica na blizo mi e pobit kamak i medeni polqni s cqloto mi ovajenie kam vas no nashite kulturi i obichai sa savsem razlichni i po proishod korenite dosta ni se razlichavat.Tova ne si go izmislqm ot mene a sam go obsyjdal s edin mnogo na4eten star 4ovek ot Avramovo (Ago Ibrahim)
Има много истина в думите ти - това което прави впечатление на първо място е езика - диалектите са много различни-бабечанският диалект -макар че има отделна тема според мен е македонски диалект на българският език с привнесени родопски думи и изрази.
Съответно и произхода  е различен -това което знам от минали срещи със стари хора е  много избледнял спомен за преселване от македонско в посока бабечанските села.
Неправилно схващане е според мен че многоброините бабечански махали са заселени от хора само от Бабяк.
Отличителна черта на хората от там-бабечани -поне тези които познавам-е честноста  и благородството им -все неща които са станали вече дефицитни в днешно време.

Offline Mehmedfere

  • Member
  • **
  • Posts: 27
ves.K  Nai-nakraq da me podkrepi nqkoi che dosta posporihme s olditoriqtaot tozi region za da kazvat starite hora che tqh sa gi preselili ot Makedoniq ili nz tochno ot kade po kysno na4i ima ne6to vqrno.A 6tqh da zabravq ucha v blagoevgrad i mogam da vi kajam che tyka masovo se govori na sy6tiq dialekt

Offline dim56

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 558
A 6tqh da zabravq ucha v blagoevgrad i mogam da vi kajam che tyka masovo se govori na sy6tiq dialekt

Абе знам, че "правопис" е мръсна дума за много хора в този сайт, ама и за студентите ли  ??? ;D

Offline Mehmedfere

  • Member
  • **
  • Posts: 27
dim56 Нещто искаш да ми кажеш ли ? Да не би ти да си по грамотен от мен ?

Offline @xmet

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 215
Quote from: Mehmedfere link=topic=3400.msg61882#msg61882 date=127673303 sa gi preselili ot Makedoniq
[/quote
Браво, най после се установи от къде се пръкна Бабечанския народ. :)

 

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Интересно е това което пише известният Васил Кънчов за Бабечаните
''Бабек е едно помашко заселище, разпръснато на голямо пространство земя по северните ребра на Родопите. [1] Казват, че има повече от 10 часа разстояние от единия до другия му край и около 3—4 часа държи нашир от билото на Родопите до по-
 

1. Данните на автора не се съгласяват напълно с данните на Хр. Константинов, който описва това краище в Сб НУ, кн. IX, стр. 716—731. — Ред.

 
308

лите на планината. На това пространство са пръснати около 1200 колиби на купчинки, на купчинки. Те се делят на 32 части, които носят разни имена; напр. Аврамови колиби, Попови колиби, Юнузови и пр. Всяка част си има коджабашин. Всичките са добре въоръжени. Занимават се главно със скотовъдство и лов, а правят и катран. До скоро време Бабек се управлявал от фамилията на Яшар ефенди, но преди 10 години е умрял Яшар, а синовете му не са в състояние да си удържат влиянието в населението.

Бабечани доскоро нито данък плащали, нито войници давали. Едвам преди 25 години турското правителство е успяло да наложи на целия Бабек един малък данък и със сила е принудило населението да дава войници.

Околното население брои бабечани за глупави и ги взимат всякога на смях, когато дохождат по Разлог да търсят храна. Те не са толкова глупави, колкото прости. Рядко слизат от своите планини и когато дойдат в Банско да купуват храна, чудят се на всичко, що е ново за тях.

Отдавна бабечани са известни на околното население като крадци. Щом им падне сгоден случай, крадат коне и кози. Подир войната някои почнаха да пресрещат и пътници. От 2—3 години насам обирите по главния път, що води за България, ставаха по-често. Но откак българското правителство ги сплаши през тази година, обирите са по-редки. Една част от Бабек заминува билото на Родопите и се спуща в България. Тук ставаха обикновено грабежите. Българското правителство се опита по мирен начин да въдвори властта си в това място, но помаците посрещнаха българските стражари с пушки в ръце. Една рота войници обаче накара метежниците да се пръснат по планината наоколо.

Аз имах случай да поговоря в Банско с някои бабечани. Едни казваха, че «българинът» иска да вземе целия Бабек и ако техните не престанат да крадат, той ще направи това нещо. Други мислят, че царят дал Бабек на българина, защото бабечани не искали да му дават данък. Повечето са на първото мнение и по-благоразумните силно настояват да се премахне грабежът, за да не попадне целият Бабек в ръцете на българина.

 
309

Това мнение се подкрепя и от християните, особено от ония, които се връщат от България.

Бабечани запазили всичките старобългарски обичаи. Не работят на много празнични дни, играят хоро, правят си сватбите по старому. Само имената са изменени и църквите разрушени. В най-ново време отиват ходжи през рамазана да им проповядват. С твърде малко изключение те нямат никакво определено понятие за мохамеданската вяра. Знаят само, че не са каури, а са по-горни от тях, и това им е достатъчно. Знаят също, че са били християни. Имената на родовете са повечето български, запазени от християнско време.


Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Иван Вазов споменава бабечани в пътеписа си  ''В недрата на Родопите''.
''Ако се взреш хубаво, ще видиш други по-малки разсипани неправилно и на разни разстояния петна там: то са част от колибите на Бабек, или: "Колибакът", както се наричат с общо име. Само на една точка те са се събрали повечко и наумяват село... То е Флорово, столицата сега на Бабешкия колибак. Зад него, на една могилка, се белее стражарницата на един наш пограничен пост. Далеко в хоризонта картината се завенчава от синкавия и страшно набразден силует на Пирин.

Бабек има своята история. Собствено, Бабек, е дивата планинска покрайнина, която захваща билото и на двата склона на Доспат, между Чепинската област и Разложко.

Тая помашка покрайна, която едва би се заобиколила на 35 часа ход, има до нейде съдбата на много средноафрикански местности, които нямат нито ясни граници, нито определен господар, и се ползуват с една двумислена, но пълна независимост. По постановлението на Берлинския трактат, Бабек биде разделен на две части; главното му село, което също носи названието Бабек, и колибаците отвъд водораздела на Марица и Места, бидоха оставени на Турция; а колибаците отсам тоя вододел бидоха дадени на бившата Източна Румелия. Но дори до 1887 год. тия две части на Бабек, разделени на картата от берлинските дипломати, в същност си останаха неразделни и непринадлежащи никому: Турция бавеше да стъпи във владение на дела си. Източна Румелия не смееше да вземе своя, защото, за да го вземе, трябваше да го превземе, а тя със своята слаба жандармерия нито мислеше да прави такъв рискован опит в дълбочините на Родопите, когато по-насам, под носа на столицата й, Тъмръшлият Ахмедага управляваше независимо своята республика, без да обръща внимание на безбройните покани и безсилни внушения на Румелийското правителство. На предложението му да се предадат, Ахмедага отговаряше като Темистокл на персийския цар: – "Заповядай при нас!" На тая слабост на Румелийското правителство се дължи главно изгубването на нашата държавна средуелка на Родопите, великолепното корито на река Въча. Когато избухна 6-и септември, тая местност се намери в турски ръце. В последвалия в Цариград турско-български договор нашата дипломация не можеше да не уважи принципа на "fait accompli", на който тя облягаше притезанията си по съединението на Румелия с България, и биде принудена да узакони онова, което вече съществуваше.

Подир Съединеното положението на нашите колибаци не се измени: в турско-българската спогодба нищо не беше споменато за тях. Когато една година след това, турското правителство въведе свое управление в колибаците, които спадаха в границата му, нашите колибаци съвсем се еманципираха от властта на главатаря си в селото Бабек, и се превърнаха на независима държавица в западните Родопи. Те станаха сборно място, безбедно пристанище на разбойниците и на дезертьорите и контрабандистите на барут и тютюн, както и за укривателите на овце през преброяването на беглика. Като се видяха в пълна сигурност и безнаказаност, колибарите захванаха да върлуват по един обезпокоителен начин. Двама чепински дезертьори организуваха една разбойническа шайка и чрез обири и убийства разпространиха ужаса далеко от пределите на хайдушкото си гняздо. Същевременно те тласкаха гранаците му насам, в ущърб на чепинските села Баня и Лъджане, и разширяваха независимия пояс земя, над който се прогласиха властители. Те още разрушиха една погранична колиба и пропъдиха няколко митнически стражари от постовете им на Юндол, гдето беше тогава нашата принудителна граница. Пътуването на Арапчал и по тия заглъхнали места беше станало невъзможно и главният друм, що води от Чепинско за Македония – замрежен с опасности.

Трябваше да се тури край на това буйствуване. Лани тракийският полк ненадейно нападна на непокорните колибаци и ги завзе без да срещне почти съпротивление. Главатарите на разбойническата шайка, братя Руневи, избягаха в Турция, а главния подбудител, Туберюолу, биде утрепан в минутата, когато командуваше на помаците да пушкат срещу войската. При помазването въоръженото съпротивление на три колибака, един от тях стана жертва на пламъците... Подир това, тридесет и четири колибака бидоха фактически присъединени на България, на която територията се уголеми с едно пространство от няколко десетки квадратни километра. Тая решителна военна операция привлече вниманието на Портата. Последваха преговори между нас и нея и една турско-българска военна комисия на самото място установи, че българите са действували в своите законни граници. В сила на дадената амнистия, повечето избягали колибари се завърнаха в родните си места и уж минават сега за мирни хорица. За жалост, през краткая период на своето независимо и безконтролно съществувание, тая покрайна успя да добие много скръбна физиономия: хубавите й лесове се опустошиха и тя сега представлява една безутешна голота и сиромашия. Покоряването й, макар и късно, ще запази остарелите редки лесове от варварския топор на доспатските катранджии.

Но с това южната ни граница там още не е оправена, именно къде Фотен. Турско-българската демаркационна комисия, която я определяше по-лани, биде безцеремонно прогонена от тамошните помаци, които оспорват българското землище, като очакват, види се, да им се прати и там един полк гости, за да ги накара да се вразумят, като братята им бабечани.

 

 



--------------------------------------------------------------------------------



17 Надолу.


 


--------------------------------------------------------------------------------
   Обратно към: [В недрата на Родопите][Иван Вазов][СЛОВОТО]


© 1999-2010, Словото
WEB програмиране - Пламен Барух''

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Заслужава отбелязване един интересен факт ,бабечани живеят столетия в османската империя фактически  независими, не плащат данъци ,нямат отношение към някаква военна повинност и пр.
Това е характерен феномен за високопланинските райони ,пр. Черна гора където османската власт практически е фиктивна.