Пила съм вода студена
от беломорско кайначе,
изпих си змийка усойна,
та ма за корем заеде,
за корем, майчу, за сорце.
Иди ми майчо порукай,
даръдерескине хекиме,
коремас да ми разпорет,
змийка да ми извадет,
болькаса да ми уведот.
Стана ми майка, порука
даръдерскине хекиме.
ага са корем разпорили,
да видет – какво да видет:
то не е змийка усойна,
ами е дете летьовно
от агосконо ратайче!