От мед ли ти са устана
От мед ли ти са устана, момне ле,
от червен невен очинки,
та не смейш да ми продумаш,
ни в очи да ма погльоднеш?
-Как да ти дума продумам, юначе,
как да та в очи погльодна -
майка ми лежи, умира,
бубайко в равноно поле!
-Майка ти дано не стане, момне ле,
бобо ти дано не дойде!
-Самички дано останем, севдице,
дваминка да са зьомиме!