Това - за достоверност на писаното по-горе:
Я подай ми, Донке ле, тамбурата,
Тамбурата, Донке ле, от стената...
или:
Тамбурице, моя денгубице, леле,
Изгубих си дълги зимни нощи
или:
Алия, море гидия,
Шо й ова чудо от тебе
Со тая пуста тамбура!
(66 Македонски песни, събрани от Добри Христов, с. 140, № 52)
Нат глава ти стоя, либе Златке ле, с булгари ти свиря
Спиш ли, разбуди се, либе Златке ле, стани, разсъни се.
(Сб. Народни умотворения, VI. 27, 18)
Гьорги на дюген седеше,
Цървену вину пияше...
С меднъ булгъря свиряше.
(Сб. Народни умотворения, X. 27,2)
Еннъш/къ/ дъ се издигнеш,
Издигнеш дъ ме пугленнеш
Ф учите между вяшките,
Дъ те деойко испишъм
На мойтъ уйгун булгъря,
Уйгун, деойку, тъ дюзгюн.
(Сб. Народни умотворения, X. 27, I)
Стани ми, майчу, йоткачи
Мояна ситна баламоа,
Ситничку да ти посвирям,
Жеалничку да ти попеам.
(Сб. Народни умотворения, I. 34, II)
...Ситна баламоа цоанкашеа,
С баламоа дума думашеа...
(Сб. Народни умотворения, VII. 40, 18)
...Дочу, свират карадузен,
Ми си свири стар Балабан,
Син Янкула танец воде.
Танец со триста хайдути.
(Братя Миладинови, Народни песни, под редакцията на М. А рнаудов, с. 337, № 226)
Тамбурата е най-древният музикален инструмент, известен от архиологията. Неин първообраз може да се види в египетски стенописи от ХVІІІ династия (ХVІ в. пр. н. е.) Но е пренесена в Египет от Азия.
Царството на тамбурата в България е Разложко. Там са се изработвали и употребявали в музикалната практика двуструнни, триструнни, четириструнни, шестструнни, по-рядко осем- и дванайсетструнни тамбури. При ловешките помаци е разпространена малката триструнна тамбура (байлама).