-Незвинку, моме хубава,
ваше е село големо,
има ли моми хубави?
-Олеле, агу, валеле,
село без моми бива ли,
та наше село да бива?
-Дьо да ми момне похвалиш
вав вашана долна махало
на няква твое комшийка,
комшийка, или роднина.
-Похвали та ща, агу лю,
ам ти незнам севдьона.
-Незвинку, моме хубава,
стани ми утре раничко,
нарами бели харкоми,
та иди на врис на вода,
наточи вода студена,
че си над вода надникни,
та са огльодай вав нее,
когоно видиш вав нее
на нее ми е севдьона,
на нее да ма похвалиш!
Олеле, агу, валелеле,
немой ми дума таз дума,
че сме си близка роднинка –
от Аллаха е грехота,
от хората е срамота.
Невзинку, моме хубава –
севдьо роднина незнае.
Хубава мома род нема.
дебела овца дост нема,
широко поле ход нема!
