В Петокнижието, в Евангелието и в Корана
Иисус (а.с.*) Бог пратил до евреите, чеда Израилеви, когато те вече не се придържали към първоначалната форма на учението на Моисей (ас*).
Той им напомнил най-важните от всички заповеди:
„първа от всички заповеди е: слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ“ (Марк. 12/29) **
Той никога не е казвал, че трябва да му се молим, а напротив винаги изтъквал, че човек трябва да служи единствено на Господ.
„Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи“ (Лук. 4/8)
Той напомнял на евреите, че трябва да спазват Божийте закони.
„Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.“ (Мат. 5/17-18)
Посланието му било само за евреите, децата Израилеви. И затова поръчал на учениците си да мисионерствуват само между евреите.
„Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.“ (Мат. 15/24)
„Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте; а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев;“ (Мат. 10/5-6)
Обаче учението на Иисус, Евангелието Господне, също не запазило дълго първоначалната си форма. Понеже, скоро след като той вече не бил на земята, Павла твърдял, че го видял като мираж и започнал да „обогатява“ Исусовото учение със собствените си мисли и разсъждения.
Павла анулирал закона.
„обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.“ (Гал. 2/16)
Той решил да пропусне някои точки от закона и да запази други.
„Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща: да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте!“ (Деян. 15/28-29)
Тъй като християните следват Павла, а не Иисус, те считат консумацията на свинското месо и лихвите за позволени, въпреки че в Библията ясно се твърди обратното.
„и свинята, защото копитата й са раздвоени, ала не преживя: тя е нечиста за вас; месото им не яжте и до труповете им се не допирайте.“ (Второзаконие 14/8)
„на чужденец давай с лихва, а на брата си не давай с лихва, за да те благослови Господ, Бог твой, във всички твои работи в земята, която отиваш да я завладееш. Ако дадеш оброк на Господа, твоя Бог, незабавно го изпълни, защото Господ, Бог твой, ще го изиска от тебе, и върху тебе ще легне грях;“ (Второзаконие 23/20-21)
Така той променил вярата на Децата Израилеви, като противоречал и на двамата от техните пророци (Моисей и Исус). В началото като разбрали че той се отдалечава от учението на Иисус, вярващите сред евреите му оказали съпротива:
„А когато Галион беше проконсул в Ахаия, иудеите единодушно нападнаха Павла и го отведоха на съдилището, като казваха, че той придумва човеците да почитат Бога не по закона.“ (Деян. 18/12-13)
Иисус обаче бил дошъл, за да изпълни закона.
„Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.“ (Мат. 5/17)
Павла твърдял, че Иисус бил „Божий син“
Названието „Божий син“ или „Син Божий“ се използвало и преди това в библията, но със съвсем друго значение.
Много били наричани Божий синове, но без това да е било приемано буквално.
Всеки, който вярва, изпитва страх Божи и Му е покорен, е чедо Божие.
„А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии;“ (Иоан. 1/12)
„за да бъдете синове на вашия Отец Небесен;“ (Мат. 5/45)
„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.“ (Мат. 5/45)
Пророците Господни са и синове Господни. Пророкът Израил е бил първородният син Господен:
„Кажи на фараона: тъй говори Господ (Бог Еврейский): Израил е Мой първороден син;“ (Изход 4/22)
„ще възвестя определението: Господ Ми (Давид) каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих.“ (Псалтир 2/7)
Също и за Адам, който няма ни майка ни баща, е казано в Свещеното Писание, че бил Божий син:
„Еносов, Ситов, Адамов, Божий.“ (Лук. 3/38)
Павла обаче бил първият, който твърдял, че Исус в буквалния смисъл на думата бил Божий син; а също така и буйно разпространявал това свое мнение.
„но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона,“ (Гал 4/4)
„и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий.“ (Деян. 9/20)
Учениците на Исус се ужасили от това дело.
„И всички, които слушаха, се чудеха....“ (Деян. 9/21)
Исус обаче сам казвал за себе си, че той е човек и син на човек.
„А Иисус му казва: лисиците имат леговища, и птиците небесни - гнезда; а Син Човеческий няма де глава да подслони.“ (Мат. 8/20)
„и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.“ (Иоан. 5/27)
„А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога. Авраам това не е правил.“ (Иоан. 8/40)
За съжаление обаче се наложило мнението на Павла, и това била първата стъпка, която довела в течение на три столетия до отдалечаване от същинското религиозно учение на монотеизма до триединството (вярата в Светата Тоица). (Първи Вселенски Събор в Никея - 325 г.с.х)
В Корана се възстановява рангът на Иисус като човек и пророк Божий.
„Месията, синът на Мариам, е само пратеник, преди когото отминаха пратеници, а майка му е всеправдива. И двамата приемаха храна. Виж как им разясняваме знаменията, после виж как лъжат!” (Сура Ал-Маида 5:75)
„И когато Иса почувства неверието у тях, рече: “Кои са моите помощници [по пътя] към Аллах?” Неговите ученици рекоха: “ Ние сме помощниците по пътя на Аллах. Повярвахме в Аллах и свидетелствай че сме отдадени!”” (СураАл-Имран 3:52)
И в молитвите им към Аллах се казва:
„Господи наш, повярвахме в онова, което Ти низпосла, и последвахме пратеника. Впиши ни редом със свидетелите!” (Сура Ал-Имран 3:52)
„И рече Иса, синът на Мариам: “О, синове на Израил, аз съм пратеник на Аллах при вас, да потвърдя Тората преди мен и да благовестя за пратеник, който ще дойде след мен. Името му е Ахмад.” А когато [Мухаммад] им донесе ясните знаци рекоха: “Това е явна магия.”” (Сура Ас-Сафф 61:6)
За да поправи така изменилата се религия и да я затвърди, Аллах (с.в.т.*) изпратил пророка Мохаммед (с.а.с.*) с корана, последното предупреждение и радостна вест за човечеството и бъдещето.
Още в Петокнижието било предсказано за пророка Мохаммед (с.а.с.).
Господ предвещал на Моисей, че ще им (на Израилтяните) изпрати пророк, който ще е от техните братя.
“Аз ще им издигна Пророк изсред братята им, какъвто си ти, ще вложа думите Си в устата Му, и Той ще им говори всичко, що Му Аз заповядам; а който не послуша думите Ми, които (Оня Пророк) ще говори от Мое име, от него ще диря сметка.” (Второзаконие 18/18-19)
„какъвто си ти“
Много общи черти различават Моисей (а.с.) и Мохаммед (с.а.с.) от Исус (а.с.):
Те са родени и умрели по естествен начин, докато Аллах (с.в.т.) взел Иисус жив в небесата. За разлика от Иисус те били женени и имали деца. Изпълнявали ролята на държавни лица, които представили на народа си един нов Божествен закон. Разкритите им писания, Петокнижието [Тората] и Корана, били затвърдени докато били живи, за разлика от Евангелието, което не било записано докато Иисус все още пребивавал по земята.
„изсред братята им“
Ибрахим (а.с.) имал два сина Исмайл и Исак.
Пророкът Мохаммед (с.а.с.) произлиза от потомството на Исмайл.
От Ийсак и синът му Якоб, който също така бил наричан и Израил, произлиза народът Израилев, както и всички негови пророци, включително Моисей и Иисус.
Ако с този стих се е имал Иисус в предвид, то тогава би трябвало стихът да е: „от тях самите“. Но стихът гласи: „изсред братята им“, което сочи към Исмайл (братът на Исак), от прадедите на пророка Мохаммед.
„ще вложа думите Си в устата Му “
Мохаммед (с.а.с.) не е говорил по собствена инициатива, а казвал само това, което Аллах (с.в.т.) му е вдъхновил: „и не говори той от себе си. Това е само откровение, което [му] се разкрива.” (Сура Ан-Наджм 53:3-4)
“които (Оня Пророк) ще говори от Мое име”
Всяка сура от Корана, с изключение на една, започва с думите: „Бисмиллах“ = „В името на Аллах”.
„а който не послуша думите Ми, които (Оня Пророк) ще говори от Мое име, от него ще диря сметка.” (Второзаконие 18/19)
Чрез това става ясно, че всички трябва да се вслушват в думите му, които той казва в Божието име.
В Евангелието също така било предсказано за него (Мохаммед (с.а.с.))
„А сега отивам при Оногова, Който Ме е пратил, и никой от вас Ме не попитва: къде отиваш? Но задето ви казах това, сърцето ви се изпълни с тъга. Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя; и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: за грях, че не вярват в Мене; за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите; а за съд, че князът на тоя свят е осъден.“ (Иоан 16/5-11)
„И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки,“ (Иоан 14/16)
„А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;“ (Иоан 15/26)
Първоначално употребената дума, която била преведена по късно от гръцки с „Утешителят“, означава в действителност „този, който непрестанно хвали възхвалява (Бог)“, което е и буквалният превод на арабската дума „Ахмад“, една друга форма на името Мохаммед. (Повече по темата в: David Benjamin: "Mohammed in der Bibel")
„И рече Иса, синът на Мариам: “О, синове на Израил, аз съм пратеник на Аллах при вас, да потвърдя Тората преди мен и да благовестя за пратеник, който ще дойде след мен. Името му е Ахмад.” А когато [Мухаммад] им донесе ясните знаци, рекоха: “Това е явна магия.”” (Сура Ас-Сафф 61:6)
Аллах (с.в.т.) потвърждава в Светия Коран, че ние трябва да се вслушваме в този пророк.
„Той предписа за вас в религията онова, което завеща на Нух и онова, което разкрихме на теб [о, Мухаммад], и онова, което завещахме на Ибрахим и на Муса, и на Иса: “Привържете се към религията и не се разединявайте в нея!” За съдружаващите е тежко онова, към което ги зовеш. Аллах избира за Себе Си когото пожелае и напътва онзи, който се обръща към Него.” (Сура Аш-Шура 42:13)
“За това зови и правдив бъди, както бе ти повелено! И не следвай страстите им, а кажи: “Повярвах в Писанията, които Аллах низпосла, и бе ми повелено да отсъждам справедливо между вас. Аллах е нашият Господ и вашият Господ. За нас са нашите дела, за вас вашите дела. Няма [основания за] спор между нас и вас. Аллах всички ни ще събере и към Него е завръщането.”” (Сура Аш-Шура 42:15)
„...Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия...” (Сура Ал-Маида 5:3)
Ако някой наистина иска да изпълни Божията воля и да върви по Неговия път, то той трябва сериозно да се замисли, какво иска да следва, изменената теория на Петокнижието (Юдаизмът), пътя на Павла (днешното Християнство), или пътя, който Аллах от край време ни е предчертал, Ислямът.
“И рекоха: “Станете юдеи или християни и ще тръгнете по правия път!” Кажи: “Не, ние следваме вярата на Ибрахим, правоверния, а той не бе от съдружаващите.”” (Сура Ал-Бакара 2:135)
„А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.„ (Сура Ал-Имран 3:85)
„О, хора на Писанието, не прекалявайте в своята религия и говорете за Аллах само истината! Месията Иса, синът на Мариам, е само пратеник на Аллах и Негово Слово, което Той извести на Мариам, и дух от Него. И вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници, и не казвайте: “Троица!” Престанете! Това е най-доброто за вас. Аллах е единственият Бог. Пречист е Той, за да има рожба! Негово е всичко на небесата и всичко на земята. И достатъчен е Аллах за довереник.” (Сура ал-Ниса 4:171)
От Убада е предадено, че пророкът (с.а.с.) е казал: “Ако някой засвидетелствува, че на никой освен на самия Аллах, Който няма съдружници, не е правилно да се моли човек и че Мохаммед е Негов раб и пратеник и че Исус, който Той е пратил на Мария, е Негов раб и Негов пратеник и Неговото слово и душа от Него, и че раят е истинен и адът е истинен, Аллах ще му позволи да влезне в рая чрез делата му, даже ако дори делата му са малко (на брой).”
И той добавил: “Една такава личност ще може да встъпи в рая през която от осемте му врати и се иска.” (Сахих Ал-Бухари, 4 том, книга 55, № 644)
