Дискусията ще продължи с пълна пара и после не обвинявайте мен за сега пуснатото...И християните и мюсюлманите си имаме свои лични виждания. Всеки смята ,че е прав,но накрая Бог ще прецени.
Щом в Корана има стихове за християнството следователно е и иние мюсюлманските теолози да ви ги напомняме. Да се опитаме да ви поправим, ако посланията на Павел, който не е бил ученик на Иисус и Седемте вселенски събора са ва кривнали от праия път. Това е наш дъл, за да се снеме тежеста от нашия гръп, а вие как ще го възприемете дали като убида, наглост или чрез възгордяване като мнозинство оправляващо някаква държава то си е ваш проблем.
То е написано от стълба на православието и един от най-цитираните богослови,арабина Йоан Дамаскин роден през 680 година в град столица Дамаск.Назначен от халифа за управител наДамаск:
През 680 година на чело на Арабския халифат застанал халифа Йезид. Той бил причината да се образува шиизма, които още като зародилисе по времето на халифите Али и Муавия, не били възприети от първия, но пък по времето на Йезид се оформили като едно основно течение застанало твърдо зад ехли байт т.е. рода на Али и дъщерята на пророка Фатима. Основната роля за това на Йезит е че по негово време в Кербала бил обезоглавен внука на Пророка имам Хюсеин. За Йезид се говори също, че водел свецки живот и не се придържал много към Корана. Поради което е нормално, по това време, човек като Йоан Дамаскин да е бил управител на Дамаск. От друга страна халифа изразявал своето човеколюбие и уважение към ехли китап т.е. към хората на писанията. Поредното уважение към тях, различаващо се от отношението на средновековното мислене на християните към друговерците. За благодарност обаче Дамаскин се възползвал от възможността да вземе отношение относно исляма, което най-вероятно било предизвикано от факта, че ислямската религия ставала по-това време все по пополярна и по-пополярна и в лоното на която навлизали све повече християни, било то ариани, монофизити или православни.
из "За ереста"
"И до ден днешен държи народа в заблуждение суеверието на измаилтяни– предтеча на антихриста. То произхожда от Измаил – родения Авраамуот Агар, поради което последователите му се наричат както агаряни, такаи измаилтяни. А ги назовават сарацини (Σαρακηνο†ς) като онеправдани от Сара (Tκ τ\ς Σά„…ας κενο†ς), поради казаното от Агар на ангела: „Сара мепразна отпрати“ (Σά„…α κενήν με Bπέλυσεν).Те са били идолопоклонци и са се покланяли на Зорницата и наАфродита, която на собствения си език са нарекли Хавар, което означава „велика“. Прочее до времето на Ираклий явно са били идолопоклонци.Оттогава, а и до неотдавна, у тях излезе лъжепророк, наричан Мухаммед. Той,след като му попаднали на ръка Старият и Новият Завет, и също, след като пообщувал с някакъв арианин, уж монах, организирал собствена ерес. Катопридобил влияние над народа с привидно богопочитание и благочестие,
Тук най добре проличава този непреязъм към исляма в Дамаскин, който на времето може и да е бил епископ, от енорията на който много християни приели исляма. Целта му била да омаловажи мюсюлманската религия, с цел да запази енорията си. Ние добре знаеме че когато говорим за християнство не говорим единствено за вяра, а и за материално облаги, включващи в себеси средства от търговия на свеци, икони и пр., както и блага от териториалните придобивки на църквата и манастирите. В това отношение аз ще се спра единствено на факта, че историците са съгласни с факта, че пророка Мухаммед е бил неук, а срещата му с отшелник Бухайра била когато той бил на 12 години, с цели 28 по-рано от първото му откровение в пещерата Хира в Мекка.
Преданията за прелюбодейството на Авраам и Агар върху камъка вероятно са отражение на предислямската легенда, според която двама любовници, Исаф и На’ила, извършили прелюбодейство в меканския храм и за назидание били превърнати в камъни. Впоследствие двата камъка били поставени на хълмовете Сафа и Маруа близо до храма и стечение на времето станали обекти на поклонение.
Незнам от каде прочел Дамаскин за прелубодейство на Авраам и Агар на камък, който от по-долу се установява, че е в Мекка. Първо в Библията се посочва че Авраам ги (Агар и Измаил) отпратил по посока пустинята Фаран, която се намира не в Арабския полуостров, а по пътя за Египет. Ако приемем че Исаф е брата на Яков или Якуб в Корана, то според християнските богослови той се заселил не в Мекка, а в Едом намиращ се в планината на юг от Мъртво море, и владенията му се простирали до заливът Акаба. Това като християнски теолог Дамаскин би трябвало да го знае. Колкото до ислямските предания за Саффа и Мерве, те са свързани с Агар, а не с Исаф. Жената се отправяла от едниния баир до другия за да гледа в даличините за хора поради това, че детето Измаил умирал от жажда, след седемте пъти тичане от единия баир до другия от земята излезла водата зам зам, която е спомената и в Библията. Но това и да го е знаел Дамаски в случея намало как да го отбележи.
Той започнал да разгласява, че му било изпратено от небето писание. А след като нахвърлил в книгата си някои законоположения, достойни заприсмех, предал им религиозен култ.[/size][/b] Той казва, че "един Бог е творец на всичко, Който нито е роден, нито е родил някого." Казва също и че Христос е Слово Божие и Дух Божи, тварен и раб, и че безсеменно е роден от Мария – сестрата на Моисей и Аарон. Словото Божие и Духът – казва той – е влязло в Мария и е родило Иисуса, който бил пророк и раб Божи. А пък юдеите, като престъпили Закона, пожелали да Го разпънат на кръст, и като Го уловили, разпънали Неговата сянка. Самият Христос – казва той – нито бил разпнат, нито умрял, защото Бог Го взел в небесата при Себе Си, тъй като Го възлюбил.И следното казва: че след като Христос пристигнал на Небесата,Сам Бог Го запитал, казвайки: Иисусе, ти изрече ли „Син съм Божи и Бог съм“? И отговори Иисус: „Бъди милостив към мен, Господи! Знаеш, че не съм казвал това, нито презирам да бъда Твой роб, но хора-престъпници написаха, че съм изричал това слово, и излъгаха против мен, и саизпаднали в заблуждение“. И Бог му отвърна: „Знам, че Ти не изрече такова слово“.И разправяйки в това си съчинение много други измислени неща, достойни за присмех, той самохвално изтъква, че то му било низпослано от Бога.
Тук Дамаскин цитирал една сура и наколко стиха от две сура. Ще ви ги изложа за да си направите сами извот, по какъв начин са цитирани от Дамаскин и дали това което твърдя за него по-горе не е вярно.
СУРА ПРЕЧИСТВАНЕТО
(АЛ-ИХЛАС)
Меканска. Съдържа 4 знамения.
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Кажи [о, Мухаммад]: “Той е Аллах Единствения,
2. Аллах, Целта [на всички въжделения]!
3. Нито е раждал, нито е роден,
4. и няма равен Нему.”
Другия стих който Йоан Дасмаскин погледнал повърхностно:
4:171. О, хора на Писанието, не прекалявайте в своята религия и говорете за Аллах само истината! Месията Иса, синът на Мариам, е само пратеник на Аллах и Негово Слово, което Той извести на Мариам, и дух от Него. И вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници, и не казвайте: “Троица!” Престанете! Това е най-доброто за вас. Аллах е единственият Бог. Пречист е Той, за да има рожба! Негово е всичко на небесата и всичко на земята. И достатъчен е Аллах за довереник.
5: 116. И когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мариам, ти ли каза на хората: “Приемете мен и майка ми за богове освен Аллах!” Рече: “Пречист си Ти! Не ми подобава да казвам това, на което нямам право. Ако бях го казал, Ти щеше да знаеш това. Ти знаеш какво има в душата ми, но аз не зная какво има в Твоята душа. Ти си Всезнаещият неведомите неща.
117. Казах им единствено това, което Ти ми повели: “Служете на Аллах моя Господ и вашия Господ!” И бях им свидетел, докато живеех сред тях. А когато ме прибра, Ти им бе Надзорник. Ти на всяко нещо си свидетел.
118. Ако ги измъчваш те са Твои раби, а ако ги опростиш Ти си Всемогъщия, Премъдрия.”
119. Рече Аллах: “Това е Денят, когато за искрените ще е от полза искреността им.” Техни ще са Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно и завинаги. Аллах ще е доволен от тях и те ще са доволни от Него. Това е великото спасение.
А цитата "че безсеменно е роден от Мария – сестрата на Моисей и Аарон" е сам по себе си смешен и неточен. Никаде в корана не се говори подобно нещо, че Иисус е племенник на Мойсей и Арон. Тук Йоан Дамаскин малко преовиличил в лъжливите си напатки към корана.
А ние пък казваме: Кой свидетелства, че Бог му е дал писание?
Кой от пророците е предсказал, че ще излезе такъв пророк? И тъй като те се затрудняват да отговорят, трябва да разкажем как пред погледа на целия народ Моисей прие Закона, когато Бог се яви на планината Синай в облак и огън, в тъмнина и буря. И че всички пророци от Моисей и насетне предсказваха за Христовото Пришествие, и че Христос е Бог, и че е Син Божи, Който щеше да дойде въплътен и щеше да бъде разпнат, да умре и да възкръсне, и че Той е съдник на живите и мъртвите. И след като кажем: Защо не по този начин е дошъл и вашият пророк, след като други са засвидетелствали за него, нито пък както на Моисея на димящата планина даде Закона пред погледите на народа, във ваше присъствие Бог не е далнему писание, което, казвате, че е предоставил, за да бъдете и вие уверени. Тогава те отговарят, че Бог прави това, което си иска. Това и ние го знаем, казваме, но питаме по какъв начин писанието е снизходило върху вашия пророк. И отговарят: че когато спял, слязло писанието върху му. А ние насмешливо се обръщаме към тях, че щом спейки е приел писанието и не е усетил действие, у него се е изпълнила народната притча..( известните ръкописи липсва притчата)
Като отново попитаме: Защо след като ви заповяда нищо да не правите или да не приемате без свидетели, не го попитахте: „Първом сам докажи чрез свидетели, че ти си пророк и че си дошъл от Бога“, и също:„Кое писание свидетелства за тебе?“, те ще замълчат посрамени. Тъй като на вас не ви е позволено без свидетели да се жените, нито да купувате,нито да придобивате, нито вие самите приемате без свидетел да имате осел или добитък, притежавате и жените си, и добитъка, и ослите, и останалите неща със свидетелството на свидетели, единствено обаче вярата си и писанието имате без свидетелство, защото оня, който ви предаде писанието от никъде няма потвърждение, нито е известен някой свидетел преди него, а и сам той в съня си го е приел.
Относно свидетелсвото на другите прорци в Библията има много стихове. Аз тук ще ви посоча само някои от тях:
В Корана се споменава, че Иисус е пратеник и пророк, който още като бил сред учениците си ги оповестил за друг последен пратеник, който ще дойде след него и на който името му ще е Ахмад или Мухаммед, което от арабски означава славен и преславен. В Библията също има подобни стихове но те са свързани с (παράκλητος) "параклетос" утешителят (св. дух), която дума според много ислямски учени е била заменена с гръцката περικλεής (чете се "периклейс"), която също подобно на Ахмед означавала славен, прочут и по такъв начин се променило основно смисъла на откъса в Евангелието от Йоан и се изменил напълно значението му от гледна точка на теологията. В Библията също се споменава за Мойсей, който още като бил сред евреите в пустинята на него му било повелено, че ще дойде пророк сред семитите, какъвто е Мойсей, и нанего ще му се низпослават откровения и той ще им говори, това което Елоах му заповяда, а който не послуша думите на оня пророк, ще му се дири равносметка. Освен това в Библията има и други подобни стихове, както и стихът "и цял той е прелест" = מַחֲמַדִּים, който от иврид би се превел като Махаммудим.
Колкото до откровенията които получавал, те не са били в спящо положение, а в будно. като пример първото откровение в пещерата Хира. За останалите въпроси, които задал Дамаскин на невежи мюсюлмани има много написано за това в житието на пророка Мухамед. Езичниците по какъв ли начин не се опитвали да го отстранят от мисията му като му задавали подобни въпроси и го карали да извършва свръх човешки действия, а след като те се сбъдвали с позволението на Аллах, езичниците го обвинявали в магьосничество.
Измаилтяните ни наричат другарстващи, понеже,както те казват, въвеждаме другар на Бога, като казваме, че Христос е Син Божи и Бог. На тях отвръщаме, че това ни предадоха пророците и Писанието. Вие, както твърдите, пророците приемате. Ако прочее не правилно казваме, че Христос е Син Божи, те на това ни научиха и ни го предадоха. Някои от тях казват, че ние, като сме прочели алегорично,тия неща допълнително сме прибавили. А други твърдят, че евреите, понеже ни мразят, са ни заблудили, като са писали от името на пророците, за да погинем ние.
В това отношение мога само да заявя, че тук не става въпрос за другарстващи, а за съдружаващи с Бог. Колкото до отговорите на Йоан Дамаскин, те сами по себеси са измислица, тъй като това християните не са го научили от пророците, а от Павел, като първите два вселенски събора са го канунизирали. Колкото че Библията е допълвана и преписвана си е потвърждение и от учените. Самия Фейзър твърди че Битие съчитание на два нескопосано нагласени текста единия наречен Яхвиски и а другия Жречески, и двата са от предания и легенди и са от времетослед на Давидовата династия и след Вавилонския плен.
И отново им казваме: След като твърдите, че Христос е Слово Божие и Дух, защо ни порицавате като другарстващи? Защото Словото и Духът са неразделни от тоя, в който са по природа. Та, ако в Бога е Неговото Слово, то ясно е, че и То е Бог. Ако пък То е извън Бога, то според вас Бог е безсловесен и лишен от Дух. И тъй, избягвайки въвеждането на другар на Бога, вие Го орязахте. По-добре беше да казвате, че има другар,отколкото да Го орежете и да го представяте като камък, дърво, или нещо от безчувствените неща.
Словото на човека не е друг човек, а когато един човек няма слово т.е. е ням той не е без душа или дух.
Така че вие лъжливо ни наричате другарстващи,а пък ние ви наричаме орезници на Бога.Клеветят ни също като идолопоклонци, почитащи Кръста, от който те се гнусят. Ние пък им казваме:
Защо прочее вие потърквате с ръка камъка във вашия Хаватан и целувате камъка, като го прегръщате?
Някои от измаилтяните казват, че върху него Авраам е обладал Агар, а други, че за него той привързал камилата си, когато възнамерявал да принесе в жертва Исаака.
След като писанието казва, че планината е била обрасла с гора и дървета,от които Авраам като начупи, върху тях положи Исаака за всесъжение иче остави ослите заедно с робите, откъде прочее ви дойде да дърдорите тея неща? Тъй като там има гъста дъбова гора, ослите не могат да се промъкнат през нея. Засрамват се. Казват обаче, че е камъкът на Авраам. Въпреки това ние отвръщаме: Нека е на Авраама, според както вие бръщолевите. Не се ли срамувате, че го прегръщате, защото върху му Авраам е обладал жена, или защото си бил вързал камилата, а нас корите, че се покланяме пред Кръста Христов, чрез който силата на бесовете и дяволската
заблуда бе разрушена?
А тоя, дето наричат камък, е глава на Афродита, на която се покланяха [по-рано], която наричаха Хавер; върху него и досега при внимателно наблюдение се вижда слаба следа от релеф.
Всъщност между хаджерул есвед и кръста има голяма разлика. Някой учени твърдят, че камъка е метеорит, което се препокрива със схващанията на мюсюлманските учени. От наименованието му и от мюсюлманското име на Агар - Хаджер идва и наименованието хадж, който ритуал е специфичен единствено за исляма. И като наименование го е взаимствало християнството, с посещението на т.нар. божи гроб. Самия камък е мястото от кадето се започвали ритуалните обиколки на храма още през езичеството, които според някой ислямския учен Азраки са още от времето на Аврам и Измаил. За камъка има предание че той е спуснат от ангелите, тогава когато е бил прокуден и Адам от рая. Според исляма рая е в друго измерение наричащо се Арш, с което се достига идеята че човека е дошъл от космоса. Колкото до черния камък има предание че той бил бял, но от греховете на хората почернял. Може би с това предание Дамаскин да си е измислил и прелюбодеянието на Авраам и Агар, като го приписва че е предание от мюсюлманите. И тук също може да се забележи една съществена разлика между Библията и Корана и тя е че никаде в Корана не се споменава за някакъв преписан грях извършен от даден пророк с изключение на греха на Аден в рая, но за разлика от иудеите и християните, Корана не е на мнение че това е грехопадение, а акт който е в природата на всеки един човек и с покаяние, той ще бъде опростен от Аллах.
Колкото до кръста то че си е било езическо средство за мъчение си е така. Не бих приел нито едно средство за мъчение или убийство, като култ, пък ако ще и от злато да е то.
Тоя Мухаммед, както вече се каза, като съставил множество брътвежи,на всеки един от тях поставил название. Например: „писание за жената“ и
в него съвсем явно законополага мъж да вземе четири жени, а наложници– ако може и хиляда; колкото ръката му удържи да са по-ниско от четирите жени. А това, дето може която пожелае да освободи, а друга, ако му се прииска, да отнесе със себе си, установил със закон по следната причина.
Мухаммед имал сътрудник, наречен Зеид. Той имал хубава жена, в която Мухаммед се влюбил. Когато седели някога си Мухаммед казал: „Човече, Бог ми заповяда да взема твоята жена“. А той отвърнал: „Ти си апостол, прави както Бог ти е заповядал: вземи моята жена“! Но по-скоро, за да кажем нещата по-отнапред, първо се обърнал към него: „Бог ми нареди, да оставиш жена си“. Той я оставил, а след доста дни му казал: „Но Бог ми нареди аз да я взема“. След като я взел и прелюбодействал с нея, установил следния закон: „Който иска, нека остави жена си. Ако, след като я е оставил обаче, се върне при нея, друг да се ожени за нея. Защото не е възможно да я вземе, ако не е била омъжена за другиго. Ако остави някой жена, нека бъде взета от брат му, при положение, че той иска.........“
Това последното вече си е измислица. Ето на това Фотакиев аз викам "обижда и то много и не се извинява въпреки дадените му привилегии, а си е даже нагъл този твой стълб на православието"
Аллах забранил усиновяването, но покровителството над деца не. Т. е. един човек може да приюти ако ще 1000 бедни, сираци и пр. дечица. Може да ги възпитава, да ги обучава, да ги отглежда и пр., но неможе да ги осиновява поради простата причина, че той нито им е кръвен баща съответно майката не е кръвна или млечна, за това и човека може да се ожени за жените на тези деца стига те да се разведат и изкарат изискващия се период определен в Корана. Докато той не може да се ожени за жените на децата си след като те се разведат и изкарат определения период отбелязан в Корана.
За полигамията това не е от Мухаммед, а практика която се практикувала и преди него. Не случайно и учените твърдят, че в Библията никаде не се пишело за жените на апостолите, а те са били женини, по същия пример не са отбелязани и жените на Иисус, за които учените твърдят, че са две Мария Магдалена и Мария от от Витания (градче на юг от Йерусалим), при която той често принущувал според Библията.
