ЙОАН ДАМАСКИН
Роден е през втората половина на VІІ в. в Дамаск. Баща му бил висш сановник в двора на халифа. Младият Йоан получил солидно светско и богословско образование. Наследил баща си на високия пост, но светската кариера не го блазнела. През 20-те години на VІІІ в. се изявил като убеден поддръжник на иконопочитанието. Заради възгледите си бил подложен на клевети и гонения.Халифът на Дамаск заповядал да отсекат дясната ръка до китката на преподобния Йоан и за назидание да я окачат на градския площад, но в гореща молитва пред икона на Божията Майка св. Йоан получил чудно изцеление. Израз на православната си позиция той дал в три слова против иконоборците, където аргументирано защитил иконопочитанието.В манастира останал до края на живота си, занимавайки се с писане и съчиняване на богослужебни песнопения. Починал преди иконоборския събор през 754г., където бил анатемосан.
Неговите последователи се осмеляват да твърдят лъжи за Аллах, твърдейки, че има син, че Месията Исус(Иса) е Бог. Те обиждат исляма, приписват на Бога лъжата, че само те ще отидат в рая, клеветят Пророка и се присмиват на Корана, заявявайки, че съдържа лъжи. Така те изменят на учението на Иисус, предвидил мисията на Мохамед, разделят се на секти, които са враждебни едни на други и "търсят власт, царство и управление".
Следователно другата религия е ерес, нейните привърженици са врагове и неверници, осъдени да изпитат рано или късно мъченията на Ада. А на този свят ако не могат да бъдат унищожени, трябва да бъдат отблъснати. При първа възможност следва да бъдат принудени да се откажат от своята погрешна вяра или доведени до подчинено положение.
Наблюдения върху ислямската религия,Павел Стефанов/"Свобода за всеки"
Павел Стефанов
Сигурно ще прозвучи странно някому, но съм посещавал софийската джамия с особено чувство на умиление. Не за да се моля с мюсюлманите, защото не съм нито синкретист, нито масон, за разлика от редица у нас, а за да усетя особената атмосфера на сакралното място на една велика религия. Ислямът запазва и дори консервира онзи особен дух, който царува в ранната църква на юдеохристияните и гностиците. Неслучайно св. Йоан Дамаскин (поч. ок. 750 г.), който преди замонашването си е финансов министър на Арабския халифат и познава превъзходно мюсюлманството, в своя списък на религиите включва исляма сред християнските секти, а не го смята за самостоятелна религия. Преди години в една йеменска джамия е открит древен препис на Корана от ІХ век, чийто текст съдържа откровения към общината (umma), а не към конкретна личност (Мохамед). Някои учени предлагат хипотезата, че тази „групова” традиция, която може би е първоначалната, по-късно е унищожена, за да остане традицията на единствения основател. Въпреки че еврейската Тора е част от християнската Библия, ислямът стои по-близо до православното християнство от юдейството. Коранът признава Иисус за велик пророк, роден от Дева Мария и Бог (Аллах), докато за Мохамед признава, че е обикновен човек. Мюсюлманите също вярват, че Иисус ще играе основна роля и в есхатологичните събития при края на света.
Проблемът на исляма е, че той никога не е реформиран, не е претърпял своята епистемологична „революция”. Текстът на Корана, и то на арабски език, се смята за предвечен, абсолютно съвършен и низпослан през VІІ в. чрез Мохамед. Тази доктрина странно напомня християнското учение за божественото Слово (Логоса), което произхожда от Филон Александрийски.
Както християнството, така и мюсюлманството се обявяват за окончателни откровения и за религии, които наследяват всички останали. На теория те са взаимно несъвместими. Излишно е да прибягваме до историческа аритметика и да изчисляваме коя от двете религии е нанесла или понесла повече щети от другата.На практика обаче епохата на глобализацията налага мирно съжителство и уважаване на собствените традиции и идентичност.
Авторът е архимандрит в Православната църква, доцент по теология в Шуменски университет
