Здравей и на теб muti6.Всички само повтарят това ,че Евангелието е подправено.Няма намерено друго Евангелие,че да потвърди каквато и да е фалшификация.Обикновено се споменават тук апокрифните евангелия,който са около петдесет на брой и коренно различни едно с друго.Апокрифни текстове и книги е имало много и още при евреите,като не са спрели да бълват и до днес.
Та...най-старото евангелие в Библията е написано около 95-та година след Христа или излиза , че всички книги на Библията са по-стари от тази дата - 95-та година,а това е много преди 610-та година.Следват въпросите:
1. Кога е подправена Библията?Защото ,ако е подправена изобщо от който и да е ,тогава този текст не важи :
"Той ти низпосла Книгата с истината, потвърждаваща онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тората и Евангелието за напътствие на хората... ( Коран , 3:3-4)",тъй като Библията я има в този и вид и днес и тогава,когато е писан Корана.
2. Апокрифните евангелия по-истински ли са от сегашните?Ако е така това означава,че Корана говори за други християни и за друго евангелие.Виж какво пише в Корана:
6:92 И това е Книга, която Ние низпослахме -; благословена, за да потвърди наличното допреди нея, и за да предупредиш Майката на градовете [Мека] и всички около нея. Които вярват в отвъдния живот, вярват и в нея. Те спазват своите молитви .
Според мен става въпрос за наличната Библия,не мислиш ли?
3. През втората половина на 4-ти век окончателно се оформя Библията.В тази Библия са вярвали християните и по времето на Мухаммед през 7-ми век.Мухаммед в Корана за тази Библия на християните ли споменава това?:
46. И изпратихме по следите им Иса, сина на Мариам, да потвърди Тората, която бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което има напътствие и светлина, и е потвърждение на Тората, която бе преди него, и напътствие, и поучение за богобоязливите.
5:47 И нека хората на Евангелието отсъждат според онова, което Аллах е низпослал в него! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са нечестивците.
От написаното излиза,че всеки мюсюлманин,който си и помисли,че Свещеното Писание(Библията) не е истинско е извън учението на исляма,защото исляма признава книгата на християните и евреите за боговдъхновени.Мухаммед е описвал точно това Писание или Евангелие ,която е и днес същата тази Библия,която е и през 7-ми век...всеки вярващ мюсюлманин може да потвърди това!
Какво става обаче на по-високите нива в богословието или така наречената -теология.Оказва се ,че всеки нов мюсюлманин решил да прочете нещо от Библията,се сблъсква с огромни противоречия:
1.Оказва се ,че Иисус е проповадвал нещо и това нещо го няма в Корана.
2.Духът на Новият Завет и смисъла на закона се променя след идването на Иисус в Библията,докато в Корана закона отново е единственят път за спасение.
3.Оказва се,че никъде не се и загадва за идването на Мухаммед в Библията.
4.Оказва се че думата Месия в Библията има много голямо значение.
и т.н. , който теолози обясняват с измама и фалшификация на Библията от безсилие на аргументите.Не усещащи ,че така противоречат пък на Корана.
Дотолкова е голямо объркването,че хем Библията е подправена или фалшива,хем се доказват чрез нея споменаване на Мухаммед,имаш ли обяснение и на това?
Zdravei Fotakiev,
Бог разкрива, че е сътворил закон и път за всички нации. През цялата история Той е изпращал пророци на народите, за да им съобщят Неговите закони , заповеди и забрани . В основата си всички пророци са призовавали своите народи да повярват и да се прекланят на Бог и да се подчинят на ограниченията, които Той е установил за човечеството. С други думи , всички истинни религии в автентичната си форма са основани на принципите да не се съдружава никой с Господа и на стремежа за спечелване на Божието благоволение, милост и Рай . От всички нации се очаква непременно да следват Божията воля и да вършат праведни дела, за да могат да спечелят Неговата награда :
.. За всеки от вас сторихме закон и път. И ако желаеше Аллах, щеше да ви стори една общност, но [така стори] за да ви изпита в онова, което ви е дарил. И надпреварвайте се в добрините! Завръщането на всички вас е при Аллах и Той ще ви разкрие онова, по което бяхте в разногласие.
(Коран , 5:48)
Нещо повече, в Новия завет „единството на Бог” също е представено като много съществено религиозно условие. Всякакъв вид многобожни, трибожни вярвания или какъвто и да било вид идолопоклонничество се осъждат сурово както в Стария завет, така и в Новия завет – както в четирите Евангелия, така и в посланията и писмата на апостолите. В множество откъси на Новия завет тези, които служат на божества, различни от Бог, са призовани към единобожието. Една част от тези обръщения са следните:
„... Бог е един.” (Галатяни, 3/20)
„И славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четириноги и на влечуги … те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.” (Римляни, 1/23-25)
„Но за нас има само един Бог, Господ, от Когото е всичко, и ние сме у Него ...” (1 Коринтяни, 8/6)
„... знаем, че идолът е нищо в света и че други богове няма, освен Единаго Бога.” (1 Коринтяни, 8/4)
„И двайсет и четирите старци, които седяха пред Бога на престолите си, паднаха ничком и се поклониха Богу, казвайки: „Благодарим Ти, Господи, Боже Вседържителю, Който си, Който си бил и Който идеш ...” (Откровение, 11/16-17)
„А на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог - чест и слава вовеки веков. Амин.” (1 Тимотей, 1/17)
„Защото един е Бог ...” (1 Тимотей, 2/5)
„Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш ...” (Яков, 2/19)
„Слава и величие на Едничкия премъдър Бог, наш Спасител ...” (Юда, 25)
„Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите?” (Йоан, 5/44)
„Защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.” (Лука, 1/37)
Освен горецитираните обяснения в Новия завет съществуват още много други такива, които представят Бог като едно-единствено божество. Друг пример в това отношение са проповедите на учениците на Исус (м.н.). След като Исус (м.н.) бил въздигнат при Бог, Християните пътували от село на село, от град на град, предавали на хората думите на Исус (м.н.) и ги призовавали да се покорят пред Господа.
За всеки от вас сторихме закон и път. И ако желаеше Аллах, щеше да ви стори една общност, но [така стори] за да ви изпита в онова, което ви е дарил. И надпреварвайте се в добрините! Завръщането на всички вас е при Аллах и Той ще ви разкрие онова, по което бяхте в разногласие.
(Коран , 5:48)
През историята любовта към Исус е дарила християните с един благоприличен морал. В Корана Бог описва християните като “най-близки по любов до вярващите” и казва, че това е така, “защото сред тях има свещеници и монаси, и защото не се възгордяват.”(Коран, 5:82)
В един друг айят е съобщено за високата нравственост на християните така:
Сетне проводихме по стъпките им Нашите пратеници, и проводихме след тях Иса, сина на Мариам, и му дадохме Евангелието, и вложихме в сърцата на онези, които го последваха, състрадание и милосърдие... (Коран, 57:27)
Поради любовта си към Исус в течение на векове християните понасят всякакви жестокости, отказват се от удоволствията на живота и избират да живеят в страдание, правят големи саможертви. Всичко това са признаци на дълбока искреност.
Според Светото Писание Исус ще се върне на Земята.
В Новия Завет е споменато многократно, че Исус ще се завърне на Земята. “Така и Христос … ще се яви втори път … за спасението на ония, които Го очакват” (Евреи 9, 28). В много други пасажи на Новия Завет е съобщен фактът, че Исус ще се завърне. Виждайки, че това обещание непременно ще се сбъдне, всички християни трябва да приемат това като основа на техния мироглед, постоянно да са в очакване на това Второ Пришествие и да въздействат на света съобразно с това.
Едновременно със завръщането му на Земята липсата на разбирателство между християни и мюсюлмани, които вярват в един и същи Бог, споделят едни и същи морални ценности и както е казано в Корана, са “най-близки по любов” (Коран, 5:82) отколкото които и да било други хора, ще бъде поправена и тези две най-значими религиозни общности ще бъдат обединени. Членовете на третата световна монотеистична религия – евреите, също така ще приемат Исус като свой истински Месия и ще открият пътя към правилната религия (Коран, 4:159). Следователно със завръщането на Исус трите монотеистични религии ще се обединят и на Земята ще има една-единствена религия, основана на вярата в Бог. Тази религия ще срази атеистичната философия и езическите вярвания със средствата на разума; светът ще бъде спасен от войни, конфликти, расистка и етническа омраза, жестокост и несправедливост. Човечеството ще навлезе в “Златния век” на мира, щастието и благоденствието.
Разбира се, това ще бъде най-великото събитие в световната история. Обединяването на трите монотеистични религии означава, че целият американски континент, Европа, ислямският свят, Русия и Израел ще се съюзят на основата на една споделена от всички тях религия, а такова обединение не се е случвало никога преди. Мирът, благосъстоянието, стабилността и щастието, които ще бъдат установени чрез това обединение, не са били виждани в нито един от предходните векове; никога не е съществувало негово подобие.
И когато Исус се върне на Земята, това ще бъде едно от най-големите чудеса в световната история..
Ето ти някои доказателства за объркването и подправеното в библията:
(Направени са известни изменения на някои изрази от пасажите от Библията, използвани из цялата книга, като „Отец” е заменен с „Господ – Бог”, а „Син” с „Пророк – пратеник”. В произведенията на всички езици в знак на уважение към благословения Божий пророк Исус (м.н.) след името му е използван изразът „мир нему” (съкратена форма „м.н.”).
Другият значителен момент, който трябва да подчертаем, е фактът, че Мюсюлманите, които вярват във всички изпратени от Бог пратеници и книги, уважават вярванията и ценностите на Християните и Евреите. В Ислямската религия Тората (Петокнижието) и Псалмите, които се намират в Стария завет - святата книга на Евреите, и свещената книга на Християните – Новият завет (Евангелието), се определят като Божии книги, а представителите на тези религии като „Хора на Писанието”. В сура Бакара Господ описва Мюсюлманите по следния начин:
„И които вярват в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб ...” (Коран, 2: 4)
Тези, съобщени в айятите, книги са писанията на Пророка Авраам [Ибрахим] (м.н.), Петокнижието (Тората), низпослано на Пророка Моисей [Муса] (м.н.), Псалмите, спуснати на Пророка Давид [Дауд] (м.н.), и низпосланото на Пророка Исус (м.н.) Евангелие. Божието откровение, изпратено на Авраам [Ибрахим] (м.н.), не е достигнало до днес. Останалите книги пък с течение на времето се отдалечили от първоначалния си вид, били подправени от някои хора поради различни причини. Именно поради това в някои свои части съдържат коментари и обяснения, отдалечаващи се от правоверната Божия религия.
