Мехмед са болан разболе
Вав равно поле широко.
Чузда е майка помайчил,
Чузда е сестра посестрил,
Чузди е братя побратил..
Майци си тихо ромони:
Майчинко чузда селенку,
Пусни ми хабер нах майка,
Нах майка и нах бубайка,
Че сам са болан разболял,
От глава с очи негледам,
От лошо с ноги неходям.
Де да е майка да дойде,
До мене близко да сьодне
Глава са да ми подаржи,
думица да ми продума
и да ма хитро попита:
кина та боли сино лю,
главона ли та болеше
или та сорце боеше?
Майчинко стара майчинко,
Дама болеше главоса
Боле ще и ще арниса,
Ам си ма боли сарцесо,
Болима и не арнисава!
Нова му коща градеха
Вав Мадан до джамияна,
Вав зеленине ливади,
Под високана минаря.
Другаде коща градеха
Без дваре и без камене!
