Кога са с Брахим галехме,
голема севдьо имахме.
Сега ма Брахим не рачи.
Чудех са, майчу, мислех са
какво ли да му направем,
та че си, майчу, намислих
чифликан да му запале,
сас двеста дребни шилета,
сас триста вакли йовньове.
Ага шилета гореха,
дребни ми звезди капеха,
ага йовньове гореха,
синьо са небо разтвори!
