"Иой ми, сино, мили сино,
щъ те жалим, щъ те тъжъ,
дорде дойда; при тебека,
при тебека, в черна земя!"
" Иой ми, сино, мили сино,
щъ те жалъ, ща те тъжъ,
дорде гарван побелее,
дорде сухар филиз пусте!"
"Щъ те жалъ, братко мили,
до три годин, дорде родъ,
дорде родъ мъжко дете,
да го зовъ на тебека,
на тебека – Мехмедали"
"Щъ те жалъ, щъ те тъжа,
щъ те тъжъ ден до пладне,
дорде вляза в градината,
да наберъ росна китка,
да завтъкна на две бузи,
да излезъ на две порти
да залибъ друго либе,
друго либе по-хубаво,
по-хубаво, по-гиздаво."