Това е освободителната война на българите ,не е кръстоносен поход за НОВИ земи ти си зле с историята агалар .Става въпрос за прогонване на турците от българската земя !Окупирана от мюслиманите ,която Аллах не им е дал за ползване !анадъмно?
В периода 1 декември 1912 - началото на януари 1913 година жителите на селото са подложени на мъчения от български паравоенни части и БПЦ с цел да бъдат покръстени. Населението е подложено на всякакви видове терор, като в това влиза и разрушаване на 130 къщи.[6] През 1912 г. селото е превзето от българска войска, като виевските аги помолили славейновци да запазят селото и те ходатайствали пред военачалниците, но впоследствие селото било изгорено от други военни части. (П. Карапетков, Славеино минало. Пловдив, 1948, с. 257-258).
От 1879 до 1 януари 1895 година от Богутево са изселени 30 семейства със 150 жители помаци в Мала Азия.[2] През 1913 и 1914 г. поради насилията към помаците при обстоятелствата на Балканската война, две трети от населението на селото отново се изселва в Турция. Но след няколко години по тяхна инициатива и след акция, организирана от останалите в България богутевци, (които организират "чета", която минава границата и организира безпрепятственото им завръщане), 32 семейства се връщат в селото (22 март 1921 г). До 1923 г. по различни пътища се прибират и останалите.[3]
В началото на 1913 г. жителите на селата Богутево, Дряново и Ер Кюприя (или Ер Кюпрю, от 1934 г. се нарича Мостово) изпращат писмо до председателя на Народното Събрание С. Данов, в което протестират срещу насилието при християнизацията. Писмото е анонимно, авторите не са посмели да поставят имената си. В писмото пише: "Уважаеми г-н Данов, … Ние сме български мюсюлмани от … Станимашка околия. Ужасът, терора, насилията и калъча над главите ни е в своя разгар, за да станем християни. Това мислим, нашата света Конституция няма да позволи - да ни ругаят, бият и заплашват с цел да напуснем нашата религия … Ние сме в Стара Свободна България, гдето редът, законността и правдата царуват, а дали е в същност така в нашия край тия дни? Ако бихте могли само с ангелска сила за миг да дойдете и видите плачовете и риданията на нас беззащитните, тогаз само ще бъдете уверени че кръщаванията не са пожелание, а с големи насилия. Единствен факт на това е, че целият свят е известен, че ний ако пожелаем щяхме да се покръстим преди 35 години, когато дойде Русия, а не сега когато трябваше да се наслаждаваме на свобода в прегръдките на Велика България. Уверени във Вас, че Вий ще дадете най-мощната си подкрепа за нас и нашите страдания, за да почувстваме ний и целия народ, че не сме били излъгани в мисълта, с която избрахме народни
И оше:
http://slivendnesiutre.wordpress.com/2012/10/21/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B5-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B5-%D0%B2-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF/ И ощЕ:В 1912 година по време на Балканската война Туховища пострадва по време на Покръстването на помаците. При покръстването цялото село се вдига на бунт и прогонва покръстителите. При повторното идване на свещениците от Пловдивската митрополия, те са придружавани от четници на ВМОРО със седалище в отчасти християнските села Сатовча и Долен, които изгарят Туховища, докато населението се крие край реката и големите баири.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Вълкосел, Годешево, Слащен и Туховища живеят 3012 помаци.
И Още:НИКОЛА ЧУРАЛСКИ
...Още от самото начало споделям, по характер и цели Балканската война е най-варварската, най-унищожителната, най-жестоката, най-свирепата водена война на територията на България за над 13 вековната и история.
„На война като на война” се казва, а може би и на нас се иска да си кажеме. Да беше така! Да беше така!
Но да се води тя като тактика на опожарената земя, като замисъл и цел „най-добрият ни враг е мъртвия” е ужасно недопостимо, ужасно наприемливо.
Как са се освободждавали „поробените братя от Османско иго”, когато са сринали цели села със земята ? Къде е Тъмраш? Къде е Рудоземското село, наречено по-късно Балтаджи махала? И защо е наречено Балтаджи? Къде е Смилянското село на завоя до чешмичката? Защо се опожариха хиляди къщи, защо бяха прогонени немили-несрети хиляди хора?
Нали идва войската да освободи поробените си братя? Защо е това жестоко изпепеляване? Не означава ли това военно престъпление – да се изпепеляват селища, да се разграбват, да се унищожава мирно население? Това не е ли геноцид?
В едноименната си книга „Балканската война в Родопите /1912 г./” правя извод, че Балканската война не е за освобождението на „поробените братя”, а по същество е срещу тях. Тази война е балканският модел за етно-религиозно прочистване на Родопите, за да се настани алчният капиталистически модел, имащ се за носител на християнски добродетели...и това на практика става малко след отшумелите събития.
Още на са заглъхнали пушечните и топовните изстрели, още не са стихнали пожарищата, не е засъхнала невинно пролятата кръв, изстъпленията срещу „освободените” вече „поробени братя” жестоко ескалират с нова сила:
„Ага са вращахме ат Алъкьой – споделя мама – болгарете ни пасрьошнаха на Дикилиташ /на българо-гръцката граница/. Ага падхватиха моските...то не бе бахтане, а прибиване. Ат там ни закараха в селоно. Забраха врит моски – старци, млади и моски дечинки. Затвориха ги в мечитен, а около мечитен жандарми с тенеке полни с гас. Чекаха да им кажет да ги изгарьот. Царкинете ни спаси...а селото – да ти са плаче. Врит кощите беха на кюл /пепел/. Астанали беха две кощи и мечитес. Кина сте ве видевали?”
След войната управляващите не поемат никаква грижа за физическото оцеляване на завърналите се бежанци. Просто ги оставят на самоизживяване.
Геноцидът продължава с икономически средства. Държавата поставя условие – религиозна поголовна християнска асимилация. На пленените се поставя условие – оцеляване срещу кръста. Останалите се покръстват от нарочно изпратени екипи. Но и премането на кръста не променя трагедията на бедстващите.
От лицето на земята изчезват родове, фамилии. Земите им вместо да останат на селото се обсебват от държавни институции.
Започва колонизацията с християнски елементи в селата – срещу безвъзмездно предоставяне на земя, или минимални средства от държавата се сменят имената. Това е акт на поредна претопяваща асимилационна политика. Нещо за което се захващат политики и държавници след това, но с различни трикове и хватки, стигащи и надминаващи градусите на ксенофобските изстъпления, каквито днес ги забелязваме сред ултра левите, ултра десните и ВМРО.
Помаците в България отдавна са били печеливш коз в българския политически кумар.
Времена, времена... казват времето лекувало раните... белезите остават, а с течение на времето се уголемяват, за да напомнят на поразения, че там някога е удряно, че там някога е боляло.
Днес, прекрачили съзнателно години, десетилетия, епохи на фашизъм и социализъм с не по-малка болка и тревога може да споделиме, че тактиката на опжарената земя в Родопите продължава с нежни средства – икономически и духовен геноцид. В десетки села в Родопския край е сринат и елементарния шанс за физическо оцеляване. Градят се християнски молитвени домове в помашките села, сякаш никога не са живяли там мюсюлмани.
И Още:В село Триград от 120 хаджии над 70 били убити в триградското медресе по време на войната. Сред убитите били Исмет хаджи Сюлман и Али Мемиш и др. В Дьовлен в местността “Саковица” съществувал общ гроб на стотина изклани от войската месни жители. В близост до Доспат в местността “Касапска поляна” и до днес стои т. нар. “Ратайско гробе”. Това била обща яма на 40-те ратаи на местен чифликчия избити от 9-ти Пловдивски пехотен полк набедени, че били помагачи на оттеглилата се вече от Доспат османска войска. Сред опожарените села в Дьовленско било и Барутин, на което село останала само една къща на Хасан Хюсеин Дервиш. В нея грабителите открили една сляпа старица, която поради слепотата си ги посрещнала като свои.
През този период пострадали в Ахъ-Челебийско – 7 села с над 1100 къщи, а в Дедеагачко – 10 села с над 300 къщи. Други селища обаче били опожарени, след като фронтовата линия вече е отминала. Такива били например християнските села в Дедеагачко. Те били уличени в сътрудничество с противника и били опожарени и разграбени от отстъпващия корпус на Явер паша. Същите мотиви били поводът и за опожаряването и разграбването на мюсюлманските села в Ахъ-Челебийско от българските войски. Село Каршилъ (Виево) например по време на войната било опожарено поради непосредствената си близост до границата. Палежи в централната част и насилие по време на войната имало и в село Исмилян (Смилян). По време на войната в село Равнината били убити Ариф Бостанджиев, Хасан Садъков и братя Сулеви. Били измъчвани и малтретирани и много други селяни. В село Юрюпек (Гълъбово) през войната били убити десетина души. Обхванати от паника, мнозина побягнали от селото. В село Аламидере (Полк. Серафимово) натрупаните в населението страх и несигурност не били без основание. Кметът Момчил Пичонов не останал безучастен към пълното опожаряване на турската махала. Синът му Георги Пичонов окървавил ръцете си с убийството на Мехмед Гелема, Таксим Кехая и невръстния Ахмед – всички от разванската махала. Не били пощадени и мюсюлманите от агупската махала. След като населението на региона изтърпяло всички ужаси на войната, част от българите побягнали на север, към старите предели на страната, а помаците се отправяли на юг, към беломорските градове. Всеки спасявал от имота си това, което можел да носи или да води след себе си. Подгонени от насилниците, бегълците от село Аламидере се отправили към Демирджик,
И Още:Смята се, че около 200 000 души са били обърнати в християнството. Непосредствените изпълнители на терена и върховната църковна управа в София са абсолютно убедени, че това е станало доброволно, без каквото и да е насилие…
Не стига покръстването, а и местното население постепенно започва да страда в пълна степен от хаоса на войната. Подробна и живописна картина на положението в Родопите в края на 1912 – началото на 1913 г. е направил в своята служебна кореспонденция Стою Н. Шишков, най-добрият изследовател и познавач на района, тогава комендант в Устово. Първата си докладна записка по въпроса той изпраща на началника на 2-а пех. Тракийска дивизия на 2 декември 1912 г. С нея Ст. Шишков алармира военните власти, че в Родопите цари “пълно безвластие”. Селата са охожарени, добитъка, храните и покъщнината са разграбени, шири се небивало разбойничество и грабеж, идващата зима заплашва с болести и смърт. “И днес – съобщава той – след преминаването на нашите войски през тези краища и отиването им далеч към Деде-агач и Узун-кюпрю, маса алчни елементи, за жалост и самото местно българско население, се предадоха безразборно на грабеж из помашките села, от които немалко се и опожариха с всичката им покъщнина. Сега стотици помашки семейства стоят без покрив, без покъщнина, без храна и без всякакви средства за живеене и при настъпването на лютата дълга планинска зима те са изложени на явна смърт. И когато един ден техните мъже, сега пленници, а други още скитающи се из планините под влиянието на страхът, се завърнат в домовете си и намерят огнищата си опожарени, покъщнината и добитъците им и челядта им покосена от мизерия, болести и смърт, у тях сигурно ще заговори гласът на озлоблението и отчаянието, а резултатите от всичко това Вам е известно какви могат да бъдат”.
При това положение да се твърди, че покръстването на българите мюсюлмани било “спонтанен процес”, “доброволно движение”, “свободно волеизлияние” и пр. и пр. не е нищо друго, освен откровена фалшификация и груб цинизъм. Документите категорично говорят, че покръстителната акция е родена в насилие, развива се с насилие и довежда до насилие.
В крайна сметка акцията на БПЦ рухва за броени дни и седмици след началото на Междусъюзническата война (16 юни 1913). Светослав Елдъров пише как съпротивата, която съществува срещу покръстването от самото му начало, прераства в спонтанно връщане към исляма още в първите дни на войната, при това със същите средства, с които е извършено. Реакцията на “новопросветените”, според терминологията на БПЦ, е толкова крайна, че ги нарежда на страната на противника, срещу когото българската армия трябва да воюва в краткотрайната Междусъюзническа война. Първото известие за този обрат датира от 30 юни 1913 г., когато една рота от 1-и пех. Софийски полк, изпратена в Неврокоп за прикритие срещу гърците, се натъква на въстанало мюсюлманско население в района. “В завързалите се боеве – докладва командирът на ротата поручик Т. Панов – с цел да се сломи упорството на възстаналото население бидоха опожарени отчасти случайно селата Кюстенджик, Триград, Иланджово (Иланджик) и Касик (Балък-Касик)”.
И Още ........много факти
