Каква е тази гавра, какъв е този позор ?!? Каква е тази книга забога 
Според мен забравена истина
Истината не разделя , а сплотява.Това е минало и някой който го определя за антибългарско -греши!
Препоръчвам ти да прочетеш:"Несъмнено са направени реални усилия да се спре беззаконието на четите и да се справят властите със случаите на мародерство от страна на войските. Архивите на военните съдилища, които притежаваме, показват, че през януари 1913 година в българските щабове се е чувствала тревога от честите и тежки случаи на изстъпления, извършвани в окупираните територии. Една телеграма-циркуляр (вж. приложение А13) изпратено до командирите и управителите в Македония и Тракия, изисква от тях да започнат разследвания по всякакви случаи на изстъпления, извършвани срещу жителите на окупираните територии. Телеграмата им напомня, че в този случай е поставена на изпитание честта на армията, а също така, че всякакво безразличие от тяхна страна спрямо престъпления на отделни лица ще накара света да счита цивилизоваността на българина за не по-висока от тази на неговия неприятел. С две по-късни телеграми военните съдилища получават указания да се занимаят веднага с такива обвинения и да дават предимство на такива дела пред всички други, по-специално когато оплакванията идват от турското население. Тонът на тези инструкции е всичко, което може да се иска. Неприятното е, че до 15 февруари 1913 година военните съдилища в Македония са произнесли присъди само срещу 10 лица за убийство, срещу 8 лица за кражба или плячкосване и срещу 2 лица за изнасилване. Голям брой все още са в етап на разследване и тук са включени 78 дела за убийство, 69 за грабеж, 7 за изнасилване, 7 за кражба, прикрита под формата на налог или данък, 14 за палеж и 81 за най-различни видове кражба или измама. Измежду виновниците 37 са македонски въстаници, включително 6 войводи. Ние не знаем точно колко от тези дела са завършени и колко от виновниците са действително осъдени, тъй като архивите на македонските военни съдилища са били загубени при евакуирането на Серес. Но имаме информация, че при евакуирането на града, над 200 затворници, числящи се преди това към българската армия и към нередовните чети, са излежавали присъди в затвора на Серес. Имаме основание да считаме, че тогава те са били освободени - едно нежелателно нарушение, което може би е било неизбежно при съществуващите обстоятелства. Тези факти показват, че в Македония е направено значително усилие за справяне с изстъпленията, извършени срещу турското население. Това в известна степен може да се счита като закъсняла мярка, и няма съмнение, че една незабавна екзекуция на някои от по-видните престъпници в ранните седмици на войната би имала много по-благоприятен ефект. Общественото мнение на Балканите не осъжда със същата строгост изстъпления, извършени от християни срещу мюсюлмани, както това се извършва от неутрални наблюдатели. Това е нещо неизбежно, като се имат предвид историческите условия. Но няма съмнение, че ръководителите на българската армия са направили реален опит да възстановят нейната чест и че този
73
опит е успешен, тъй като е довел до голямо подобрение в поведението на българските войски и бойците от нередовните формации. Трябва да се зачетат усилията на българското правителство. С оглед да се спрат грабежите, то издаде указ, с който обявява всички прехвърляния на поземлена собственост от мюсюлманското население през периода на войната за незаконни и недействителни.
Нека споменем тук широко прилаганата от българите практика за насилствено покръстване в християнската вяра. Помаците са българи по народност и език, които в даден период от турското завоевание са били насилствено принудени да приемат Исляма. Те не говорят турски език и са запазили някои от традиционните спомени на християнското си минало. Но в повечето Случаи обстоятелствата са ги направили фанатични мюсюлмани. Техният брой в новоосвободените територии възлиза на не по-малко от 80 хиляди, съсредоточени главно на север и на изток от Неврокоп Светият синод на Българската православна църква е възприел план за масово връщане към християнството, като много често Синодът разчита на подкрепа от военните и цивилните власти, а също така несъмнено и от страна на въстаническите чети. Обикновено не е било нужно да се прилага някакво реално насилие; заплахите, подкрепени с наличието на явна сила и власт, гарантираща тяхното прилагане, се оказва достатъчна, за да накара цели села да се подчинят и да извършат покръстването. Това е систематично прилагана политика. Много време преди избухването на Втората балканска война помаците в повечето от районите външно са се подчинявали на Българската православна църква и с привидно усърдие присъствали на богослужението и проповедите на свещениците и монахините, изпратени от Светия синод, за да ги наставляват в основните принципи на християнството. Това отклонение влиза в ярко противоречие с толерантността, която българското царство обикновено проявява спрямо мюсюлманите, живеещи в неговите граници, и трябва да се счита за едно от най-малко извинимите бруталности по време на войната. Светият синод се аргументира с пояснението, че тъй като сила е била приложена за покръстване на християните в Исляма, то справедливо било отново да бъде прилагана сила в обратния процес. Такива доводи представляват още едно доказателство, че народите, чието съзнание в продължение на векове се е оформяло от принципите за отплатата и от практиката на отмъщението, клонят към едно общо ниво на деградация...... "
http://promacedonia.com/karnegi/glava2_1.html и още:
http://pomakleaks.webs.com/
