Topic: КРЪСТИЛКАТА ПРЕЗ 1912 Г. В БРЕЗНИЦА И ИЗБАВЛЕНИЕТО

[Rahmie]

КРЪСТИЛКАТА ПРЕЗ 1912 Г. В БРЕЗНИЦА И ИЗБАВЛЕНИЕТО 

Това което бих искал да разкажа за християнизирането през 1913 г., е като част от устната традиция в Брезница, която винаги е била доста успешна aлтернатива на официалната история, преподавана в българската образователна система. Надявам се истинската история за покръстването на помаците един ден да стане официална, която да се изучава по нормален начин в образователните институции.

Разказите, които съм чувал за онези времена, се делят на две категории:

1. - Разкази на разказвачи, чийто родители  лично са преживели насилието и описваното събитие се отнася само до определена фамилия или род от Брезница.

2. - Разкази на  възрастни хора които чрез преживените събития през 1912-1913 година се опитват да обяснят тогавашната история от по глобално естество - тоест , исторически факти отнасящи се до целия регион около град Неврокоп.

Аз ще се опитам да съм кратък, като се стремя да предам впечатлениета си.

По  онова време първото нахлуване на българската  войска се е случило от северната страна на Брезница - откъм  местността "Подлаг". Аз не знам дали това е било редовна българска
армия  или полувоенни формирования на ВМРО. Самата  военизирана  група е била
забелязана още отдалече от будни брезничани, които са изтичали и са предупредили населението от село Брезница че идва голяма въоръжена група, която ще запали селото. С навлизането си в селото, първите палежи са започнали да се случват на фона на непрекъснати изстрели от пушки и малокалибрено оръдие, с което най-напред е било бутнато минарето на джамията.

Голяма част от брезничани успяват да се евакуират и дават началото на мнoгoстрадалното
си бягство към посока на Драма и Кавала... Разбира се, в Брезница са останали  почти всички възрастни бюковци и нени (дядовци и баби). В това число са останали и всички немощни и  болни хора.Освен тях, останали са  и наивници, които са мислили че няма да им се случи нищо лошо... (както например населението на село Корница, които са платили много голяма цена за
това!) Бягството  до Кавала е било драматично и  свръхекстремално. Хората просто не са носили със себе си никаква храна поради нахлулите бързо в Брезница, въоръжени до зъби комити.

Всички знаем, че в миналото, всички семейства са били мнoгoдетни. Считало се е за нормално една жена да одледа  4-5, та и повече деца. Както например ненята на Рахмие -  неня Йулимея, която, освен малко бебе в ръце, е била и бременна, като също е участвала в това бягство. Истинските драми са били именно с тези  семейства,  които са имали, малки деца, които не са можели да бягат.. След първите два три дена на бягство доста жени, изкапали от умора...просто са изоставяли  малките си дечица, които не са могли да носят , за да се спасят. Такава трагична развръзка  освен на нения Сиулимея Моллова е споходила и мнозина други майки. Я до някой храст, я в някои чужда плевня или изоставена къща. Те са се прощавали със своите рожби и очи, пълни със сълзи и разбити сърца.

По целия  път до Кавала хората от Брезница са срещали палежи, трупове и  масово избиване на  помаци от целия  Чеч. След около две седмици лутане  по Драмските планини, те пристигат на пристанището в град Кавала. В същото време самият град се е задъхвал от хиляди бежанци  от всички помашки села на цялото поречие на река Места, подгонени от палежите и грабежите на комитите. Между другото, в самото пристани е наистина е имало остатъци от Османската флота - пампури (кораби), които са били претъпкани с бежанци, желаещи да се спасят в Турция.
Хората от Брезница за първи път виждат реално морето. Безкрайно , и много бурно, с ревящи вълни, с надвиснали мрачни облаци над него.

За голям ужас  на брезничани, пред очите им  се е обърнала лодка, препълнена с бежанци като тях. При тази покъртителна гледка надеждата им е била срината. Веднага е изчезнал
първоначалния ентусиазъм да се качат на плаващ пампур (кораб), който да ги откара в  Турция.
В този миг на разочарование, някоя жена от Брезница е проклела водата в морето по следния начин:

- "...ПУСТА ДА ОСТАНЕ ТАА ГЛИБОКА И СТРАШНА ВОДА! – АЙ ДА ДА СИ ОТИДЕМЕ ПРИ НАШТА – ПИРИНЛИЙСКА ВОДА!..."

Известно е че в Кавала е имало и българско население - състрадателни християни, които са имали връзки със комитите от ВМРО.

Информацията е, че хора от четата на Христо Чернопеев и  Пейо Яворов са опитвали да разкандърдисват хората от Брезница да се върнат по родните си земи. И така отчаяни и гладни, измръзнали и нещастни, е наделяла идеята за завръщане... Завръщането се е случило през
големите Драмски планини, които в момента като пиша, ги гледам през прозореца си в далечината... В продължение на  много дни и нощи, хората забравени от Аллах и неволята, са се скитали в размирния и контролиран от комитските банди регион. Целия преход е траял повече от месец, до идването в опожарена Брезница. И в двете посоки са измирали много хора и са били изоставени доста малки деца.

Брезница е намерена  напълно разрушена. Къщите са били опожарени. С изключение на  няколко къщи - около 4-5, които са били нарочно запазени. В тези къщи са се били настанили комитите и тяхното командване. Едната къща е била Баргановата къща, която допреди три
години си стоеше непокътната - всеки Брезничанин я помни и сега. След идването на
Брезничани, е поставено началото на другия ужас - покръстването. Старите хора, които са останали в селото преди бягството, са били избити до един. Моят бюко Фетах е намерил изоставената си психично болна племеница Салие, която е била убита под руините на изгорялата Фетакова  къща.

Относно покръстването, е била осъществена  практиката -"Сo кротце и сo благо и сo
малко кютек" Комитите  са били много добре подготвени за зловещия си акт. Всичко жизнено важно за изхранването зърно, жито, било изнесено от хамбарите и откарано на брезнишкия мегдан, като е било подпалено..

После са съобщили своевременно, с нарочен глашатай, че предстои покръстване. Докаран е бил специален за тази цел поп и една свиня. От запалената Ямя са взели огромния халважийски казан, в които е било сварено месото от прасето. Тъй като  вярата и надеждата умират последни,
жертвоготовноста на брезничани не е била дефицит. Комитите изобщо не се шегували и пристъпили към откровено изнасилване, малтретиране и пребиване. Така лека-полека, доста хора са узрели за символично приемане на православието... Тъй като къщите, в които са били изнасилвани злощастните брезничанки са били малко, насилниците са ги карали извън селото, та да блудстват с тях на спокойствие....
Както във филма "Време разделно". Покръстването се е състояло в една от запазените къщи в селото - Исовата къща.

В Исовата къща е живял прочутия тогава имам - Исов Оджа. Разбира се, след упражненото насилие върху него, комитите са го склонили пръв да приеме християнството. Това е било показно и символично, заради това, че той е бил духовен глава на мюсюлманите от Брезница.
В Исовата голяма градина до къщата е бил разположен казанът със сварено свинско месо,
и окачени наоколо хоругви. Имало е и бакър със светена вода и босилек за напръскване.
Особено внимание  е било обърнато на задължителното изяждане на свинското месо, което педантично се е поставяло в специални индувидуални паници. На близо до Исовата къща се е намирало едно дърво което се е казвало Къдриевия орех. На това дърво е било устроиено специално бесило на които са били обесени набързо всички , които по една или друга причина са се съпротивлявали. На същото място днес се намират Аяновите къщи, които скоро
бяха построени, като при копаенето на основите бяха открити много човешки скелети, нахвърляни безразборно.


Всички брезничани са били подкарани като стадо и подредени в редица пред  развълнувания православен свещенник , който с разтреперени ръце е държал светия Кръст и наквасения босилек (разбира се, аз допускам, че той също е бил принуден насила да участва в тази срамна за християнството мисия). И така така е започнало покръстването - един по един... Но разбира
се, намирали са се и хора, които са били инати и са се укривали, но такива прецеденти са били решавани, като собствените им дъщери и жени са били насила вкарвани в онези къщи, пълни със комити, които ги обругавали и изнасилвали. Това е била ефикасната мярка за онези мъже, които не са искали да целунат светия кръст... Но тук явно е подействал митът за безкрайната
любов на брезнишките мъже към брезнишките жени и дъщери в този момент на изпитание...
И така цяла Брезница както и всички села по нашия Чеч - без изключение са били покръстен и...
Всички стари обичаи от мюсюлманската култура са били забранени със строги закони от устава на ВМРО. Погребенията са били извършвани с православен свещеник и по християнски обред. Това е продължило две мъчителни години.

Стари хора от Брезница са ми разказвали, за това как хората са показвали само външно, че са християни, но вътрешно, наум, са знаели, че са мюсюлмани. И всеки вярващ човек е
изпълнявал умствено вътрешните си убеждения на вярата, която е наследена от дедите ни. На практика хората са изглеждали досущ като българите, но вътрешно са изпълнявали  криптоислям (скрит, таен ислям). Две години  на тежко изпитание, и правителството на Васил Радославов е взело решение - да се създадат нужните условия – ние, помаците, да имаме право на свободен избор относно религия.... След този закъснял хуманен акт в Брезница настъпва временна, но истинска радост. Заради етническите чистки на Балканите , в Брезница
пристигат и се самонастаняват много българи -  бежанци от Егейска Македония, подгонени от техните православни ,,братя” - гърците.

Настъпва нов период в историята на Брезница. Първоначално е съществувала взаимна
съпричастност. Общото между двете общности (мюсюлманската и християнската) е било това, че и едните, и другите са били жертви на етническо прочистване. Едните и другите  са преживели мрачна съдба на бежанци. Родните къщи и на едните, и на другите са били опожарени и разрушени. Двете общности мъчително и бавно, заедно, са намирали сили да
започнат изграждането на нова Брезница. Това ги е обединявало.

Съборената джамия е била наново съградена и е известен факта, че и християни са помагали. Тогава за първи път в Брезница бе построена и християнска църква, която е била предназначена за християнските бежанци от Егейска Македония. Благодарение на мъдростта си и толерантността си, брезнишките мюсюлмани са изтърпяли и нелоялното оземляване на новите
заселници - българите християни от Гърция. На  практика  от 1912 г. до1944 г. , политическаи властимащ  посредник между помаците и централната власт в София е бил монополът на ВМРО. "Сo кротце и сo благо и сo малко кютек", всички мъже тогава от Брезница са били принудени да станат членове на тази организация. Интересно е това, че много стари хора си спомнят за устава на ВМРО, като правят аналогия за строгоста му с ислямския Шериат...

*  *  *

Послеслов

Да, за моието поколение тези истории, макар и тъжни за нас, носят и някаква романтика.
Аз обаче ще си позволя да направя една много интересна аналогия...

Преди около петстотин години, когато кастилците завземат  Андалуския халифат в
днешна Испания, по заповед на римския Папа в Испания и Португалия се създава Католическата Инквизиция... Мисията на Инквизицията е била да преследва еретици, евреи и мюсюлмани...

Най-зловещата институция в християнския свят. По това време Христофор Колумб открива Америките. Твърди се, че именно от маврите Христофор Колумб е знаел, че земята е кълбо
и ако тръгне на запад ще стигне Индия...

След откриването на новата Обетована земя - Америка, испанската Конквиста осъществява най- големия геноцид в цялата история на човечеството в продължение на петстотин години - изтреблението на американските индианци... Десетки милиони индианци са били посечени за кратко време... Но знаете ли защо днес все още има индианци?

По онова време се е появил един човек - Бартоломеас де ла Касас, който е бил йезуит.
Същият е предизвикал публичен спор за човешката природа на индианците в град Валядолид пред краля на Испания..

Тълкувайки старозаветната Библия, той открил, че едно от дванайсетте израилеви племена, което е изчезнало по време на  EXIDOS  /преселението/, е възможно да са предците на всички индиански племена. Той всъщност е предложил индианците да се покръстят в името на тази
идея.

До тогава в християнския свят се е смятало че индианците в Америка не са хора, а животни или маймуни, които конкистидаторите  трябвало да ги изчистят до крак от Новата Обетована земя -Америка. И повярвайте, те наистина са ги изтребвали като животни... Тази варващина показва  истински тогавашната  „хуманност” на западноевропейското християнство. Изглежда, че наистина тезата на йезуитът Бартоломеас де ла Касас е била доста убедителна, след като е взето решение Конквистата да започне покръстване на нещастните индианци...
И така една част от тях са спасени...

И в нашият случай  за Брезница - изборът да бъдем покръстени или изнасилени;  унижени  и после изтребени  през 1912 - 1913 година -  нашите пра - бюковци и нени са взели по-мъдрото решение. Защото ако не беше така вие нямаше да знаете това - просто мене
нямаше да ме има!


Мехмед Боюкли, Брезница
 

[yusu]

    Това е един страхотен разказ за тежките времена на 1912г направен от МЕТКА изцяло по спомени на хората преживели този ужас.