Време е да помислим кой е истинския ни национален празник на нашата страна? Нека дадем малко предистория. Нека пършо разгледаме 24 Май.
Когато Борис наложи християнството на народа го обля с кръв. Първо изби 52 рода боляри-cum omni prole sua, тоест със цялото им потомство като в латинската дума ПРОЛЕ се включват дори и слугите. След това с кръв и огън бе наложено на обикновенния народ, дори собствения си син Владимир ослепил. Толкова невинни хора са загинали, за да поеме България пътя избран от нейния владетел. Може би тази негативна енергия, това проклятие тегне все още над нас и ние все още изкупуваме греховете на Бориса??!!! Но същия този владел който обля страната си в кръв съхрани и запази славянската азбука, а синът му я разви и направи така, че България да се превърне в културния център на славянския свят. България светеше като светилник на изтока и пръскаше светлината си над сръбските вискоки планини, над безкрайните руски гори. Славяните имаха вече възможност да творят, да пишат и да четат на родния си език, със свои си букви. Пишеха първите букви от азбуката си- Аз Буки Веди(ти) (и) Глаголи(ти) Добро Ест, тоест АЗ БУКВИТЕ ДА ЗНАМ И ДА ГОВОРЯ ДОБРО Е! Това е най великото творение и постижение на България, че даде "На вси славяни книги да четат"
А каква дата е Трети Март. Датата на подписването на един мирен договор между две империи, който и двете страни са знаеели отлично че няма да просъществува дълго. България от Османска територия се превръща в руска такава- "Задунайская губерня". Един договор спечелен с цената на кръвта на хиляди невинни мюсюлмани и християни..... Нима този ден обединява нацията?! Аз мисля че не го прави а точно противното разединява я.
Нека се замислим дали тази, днешната България е тази България за която мечтаеха дедите ни? Къде е онази България която пръскаше просвета и книжнина, онази която приемаше прокудените народи онази която прие куманите, когато татарите ги разбиха? Къде е онзи народ, който приемаше другите народи живеещи при него като братя, който работеше яко и имаше висок морал? Няма ли ги, изчезнаха ли или заспаха??? Аз искам онази България на толерантността и на културата, онзи мирен и трудолюбив народ които бяхме в Средновековието. Нека се постараем пак да сме такива. Нека 24 май- деня на най великото ни творение- азбуката да бъде нашия национален празник!! Нека онези милиони деца на България прокудени по чужди земи от немотията тук да се завърнат! През средновековието името българин се употребявало не толкова етнически, колкото като наименование на жителите на Българската империя без разлика в етноса, както всички жители на Византия са с наричали ромеи независимо от народността си. Нека името българин звучи гордо както през средновековието и то не заради войните ами заради културата на България, а не както сега името българин в цял свят да има негативен оттенък!
