http://www.yambolpress.bg/?p=43668Второ писмо от учители на ОУ”П.Берон” – какво се случва след първото
Публикуваме без редакторска намеса. Писмото е изпратено на редакционната поща на ЯмболПРЕС в 03.22ч. на 14 януари.
Здравейте,
Започна се кампания за опровергаване на протестното ни писмо. Директорката Лиляна Славова била бясна. Пуснала е свои хора (разни подмазвачи) да шпионират и сондират мнения – разпитват учителите уж между другото, а всъщност искат да разберат откъде е излязла информацията. Обсъжда се текста на подписка в защита на директорката. Има и хора, които сериозно се вайкат. Ама какво щели сме да правим, ако я махнели, кой знае кой парашутист щели да ни спуснат от инспектората и затова трябвало всичко да се опровергава. Създават се конфликтни ситуации между начални и прогимназиални учители. Прогимназиалните обвиняват началните, че при тях е станал инцидента и че сега заради тях и те страдали. Утре се очаквали проверки от инспектората и т. н. Някои от подмазвачите-учители днес са ходили до телевизията излъчила материала и искали на място да опровергаят тези “слухове”, но там не заварили никой, защото било неделя. Всъщност е ясно, че всичките тези техни действия са инспирирани от директорката, която се старае да изглежда, че стои настрани от всичко това и уж нищо не знае, но всъщност чрез свои хора тя дърпа конците и им казва какво да правят. В училището цари пълна шпиономания, учителите са раздвоени – от една страна казват, че така не можело да продължава, циганите да правят каквото си искат, но от друга веднага биват парирани, че ако се оплакват ще почнат проверки от РИО и няма да ни оставят на мира журналисти и проверяващи. По-добре било да си траем и да не се набиваме в очите на хората, така никой нямало да ни закача.
Подмазвачите обвиняват колежката Светла Хлебарова като виновна за всичко, защото от нея е излязла информацията, но тя се кълне, че на никой нищо не е издавала, а само след инцидента се е качила разплакана в учителската стая и там е изплакала мъката си на присъстващите колеги, те пък от своя страна са я утешавали. Издирват се хората, които са присъствали в учителската стая и са утешавали Хлебарова – става въпрос за 10-15 учители, някой от които после се е раздрънкал. Засега не могат да разберат кой е той. Но много са се карали на Хлебарова, че е постъпила несъобразително като не е сдържала сълзите си и е била толкова откровена с колегите си. Въобще трябвало е да внимава какво и на кого говори и как после ще бъде изтълкувано това. В случая е трябвало да си остане в класната стая и там да плаче насаме докато й мине и да не се издава пред другите, че е преживяла инцидент. Така правели повечето учители, когато някой циганин ги биел. Не ходели да реват на много хора, а насаме докато им минело. Обмисля се версията, която Хлебарова да каже утре на журналисти и проверяващи. Ясно е, че конфликтът не може да се прикрие съвсем, но поне някои неща можели да се премълчат, примерно да се каже, че циганинът само разместил бюрото и го изтласкал към нея и това го бил направил, защото бил пиян и не знаел какво прави, но задължително да не се казва, че бил упражнил върху нея физическо насилие с ръце и юмруци. Дори се обсъжда версията, че точно този циганин бил луд и затова поведението му било толкова скандално. Това твърди и охранителя. Когато чул виковете за помощ дошъл да се притече на помощ, но не скочил веднага да възпира циганина, защото знаел че е луд и че оня можел да го убие. Охранителят твърди, че всъщност той действал като вещ психолог и се опитал с доброто да предотврати боя като говорел на циганина приятелски и се стремял да ги разтърве. Накрая даже го прегърнал и му шепнел нещо на ухото докато го извеждал от стаята, но това са негови измислици, защото всъщност циганина вече бил уморен от многото бой и сам си излязал. Накратко, версията с която охранителя се оправдава е, че въпросния циганин бил луд, всички го знаели, че е такъв и никой не искал да се занимава с него. Даже и полицаите нямало да се справят с него, а трябвало да го вкарат в лудницата и там да го лекуват. Разбира се, това са измислици, колкото да се изкарат нещата като някакъв частен случай – изключение от правилото, защото няма как при толкова много скандали и побоища над учители да изкараш, че целия квартал цигани са луди.
Колкото до случая отреди две години – с битата и изпаднала в безсъзнание учителка, която после лежа и в болница – подмазвачите пак са възмутени. Там нещата били много изкривени и невярно предадени. Не било вярно, че директорката прикривала инцидента от инспектората, защото точно от инспектората са сигнализирали за този случай в училището и са направили забележка на директорката (сякаш директорката нищо не е знаела за инцидента и е научила за него от инспектората). Но пропускат да кажат, че докато от РИО научат за този инцидент мина доста време и през това време директорката, заедно с помощник-директорите, ни обикаляше нас, учителите, и по манипулативен начин ни внушаваше да не обсъждаме тази тема, за да не стигне някаква информация до РИО. Всъщност тя насъскваше пом.-директорите да заплашват учителите, че ако гъкнат за този случай ще останат без работа, а самата тя ни привикваше един по един и прилагаше върху нас една много изтънчена манипулативна система на убеждение. Говореше ни уж приятелски, че видите ли, положението било наистина много лошо с тези цигани, но ако се раздрънкаме щяло да стане още по-лошо – проверки, наказания и съответно санкции и уволнения. При тези разговори тя ни гледаше право в очите и сякаш искаше на всяка цена да разбере дали сме нейни верни и лоялни подчинени, дали ще я подкрепим в трудния момент и дали няма да я изпеем на външни хора. За съжаление много хора се поддадоха на манипулациите й (естествено от страх да не загубят работата си) и днес са се нагърбили с разни подмазвачески мисии да опровергават това което се случва в училището.
Всъщност в училището стават всякакви инциденти в т. ч. по време на час – крадат на колежките дамските чанти, изпразват ги или им вземат парите и други вещи и после въпреки разследванията учителките не могат да си върнат нещата. Колегите третират такива случаи като дребни инциденти и казват на потърпевшата: “Карай сега, ще ги прежалиш, ставали са и по-лоши работи!” Понякога циганчетата ни замерват с тебешир, идват и рисуват с тебешир или химикали върху дрехите ни докато преподаваме, а някои, особено по-големите, от прогимназиалния курс, докато вървим по коридора или стълбите плюят отгоре ни и бягат. Други ни ритат или бутат с ръце нарочно, а после като ги питаме защо го правят и те не знаят. Как ли не сме се опитвали да им покажем, че поведението им не е нормално! Нищо не помага! Страх ни е да им повишим тон, защото го възприемат като голяма обида, което може да ни докара доста неприятности какъвто беше и случаят с колежката Хлебарова. Трудно се свиква с подобно поведение, което си е направо нестандартно, странно и извън всякакви норми. Имали сме случаи, когато без повод някои от тях скачат отгоре ни и ни прегръщат и целуват, след което останалите само това чакат и бързат и те да направят същото. Да не говорим за лошата им телесна хигиена и за това, че подобни съприкосновения с тях действат отблъскващо и после задължително си мием ръцете, а в къщи се мием по-основно, за да се освободим от неприятната миризма, с която пълнят училището, а понякога перем и дрехите си, до които те са се докосвали.
Вече свикнахме с много неща и не им обръщаме внимание. Нормално е например по време на преподаване да се изсипе в класната стая цялата рода на някой ученик. И те не знаят защо са дошли, но ни занимават с глупости и ни отнемат от времето за преподаване, ако въобще може да се говори за преподаване. Влизат си родителите необезпокоявани и без да се притесняват от присъствието на учителя започват да общуват с децата си на турски и то на висок глас на техни си теми като най-демонстративно ни пречат. Да му направиш забележка не можеш, най-много да отнесеш боя за пореден път – те само това чакат, да се заядат с учителя-българин. В сутрешните часове редовно ни се изсипват по няколко загрижени майки, които носят храна за децата си да закусвали, сядат при тях на чиновете и докато учат им дават в устата храна, защото сутринта им се спяло и нямало време да закусат. Мъчим се да им кажем приятелски и по деликатен начин, че това което правят не е нормално и че не е редно да идват в час и да ги хранят, но те не могат да ни разберат и най-сериозно ни обясняват, че предната вечер децата им седяли до късно на компютъра и не си доспивали, горките, и затова сутринта нямали време да закусват. Няма да се учудим, ако дойдат в час с възглавници и завивки и да карат децата си да си доспиват по време на час. Вече нищо не ни учудва, с всичко свикнахме.
САМО НЕ МОЖЕМ ДА СВИКНЕМ С ТОЯ СТРАХ ДА НЕ НИ БИЯТ!
Затова за пореден път ви молим, намесете се и въдворете някакъв ред в това училище!
Учители от ОУ “Д-р Петър Берон” гр. Ямбол
