Малцинствата, правата и лицемерието
(и отказът на циганите да се интегрират към европейските общества)
Наистина ли някой мисли, че Никола Саркози не беше прав, когато нарече циганските лагери във Франция „развъдник на проституция, трафик на хора и експлоатация на деца”. И наистина ли някой вярва, че Саркози е расист, фашист и ксенофоб?
Канцлерът Ангела Меркел пък обяви мултикултурализма за „напълно провален модел” и се противопостави на идеята, отричаща необходимостта от съществуването на доминираща култура в полза на интеграцията – тоест на адаптирането (още не са я нарекли никак, но и това ще стане).
Това е изключително сериозна промяна в мисленето и поведението на европейските лидери спрямо имигрантите, малцинствените общности и политиките към тях. И частичен отказ от политическото лицемерие.
У нас обаче президентът Първанов силно се възмути от френската държава и особено от посланика й, който ни каза да си интегрираме ромите, вместо те да имигрират*.
Ахмед Доган и депутатите му дори внесоха в НС нарочна декларация. “Изразяваме дълбоката си загриженост относно принудителните мерки, предприети от органите на някои държави, насочени към роми и предвиждащи тяхното връщане в съответните страни, и ги призоваваме да прекратят този процес”, пише в нея ДПС. Нали не се заблуждаваме за какво става дума?
Публична тайна са два факта. Ромите са електорален резервоар за всяка партия или политик, който може да си ги позволи – морално и финансово. И всеки политик, който си позволи да назове нещата с истинските им имена, бива атакуван, както стана с Цветан Цветанов, който ни „посрамил” в Брюксел, като признал, че циганските гета са инкубатор на престъпност.
Мой приятел, талантлив и вглъбен човек, който не забелязва подробностите около себе си (дори земетресенията влизат в тази категория), пътувал из Родопите и описвайки живота и хората, изведнъж изрече думата „екстериториалност”. Звучи ви пресилено? Кажете кога сте влизали в циганска махала? За замръкване да не говорим. И имате ли куража за това? А така нареченото мешере? Кои са тези съдии, за какво правораздаване става дума? Къде в конституцията е записано, че може да има две правораздавателни системи?
Какво са според вас информациите по медиите за 12-годишни родилки? За циганско момиче, два пъти продавано от родителите си за булка, пък то бягало, те го връщали. Всяка година телевизиите се надпреварват да снимат в Бачково „пазара” на цигански момичета (деца) – веселичко и шаренко изглежда някак си. Какво си казваме, ако изобщо обърнем внимание? Че са цигански работи?! А става дума за пазар (покупко-продажба) на хора! А упоените бебета по кръстовищата, осакатените, за да изкарват повече от просия, деца? А проституиращите, болнави, необразовани, лишени от шанс деца? Те нямат ли човешки права, за тях няма ли правозащитниците да скочат на крака и да ги защитят от родителите им?
Общност, която съществува изолирано и не се съобразява нито с писаните, нито с неписаните норми на една държава.
И нека да се разберем – НЕ мразя циганите (и не смятам думата за оскърбителна), НЕ мразя никого по предусловие, но се разтрепервам от безпомощност, когато мисля, говоря и пиша за това публично лицемерие.
Какви ли специализирани програми за „интеграция” е ползвал Никола Саркози, син на емигранти, че стана даже президент на Френската република. Да не би на едно „немалцинствено” дете, просто завършило средното си образование, да му е по-лесно да се интегрира и да се справя с трудностите.
„Не децата продуцират бедност, а получаващите държавни помощи продуцират деца. Статистиката доказва това, защото тези, които живеят от социални помощи, имат значително повече деца от останалата част от населението. Така в нашата образователна система непрекъснато се покачва процентът на децата, които са от т.нар. прослойка на отдалечени от образованието семейства. След завършване на училище, което е успешно в много малко от случаите, повечето нискоквалифицирани младежи поемат по пътя на своите родители.
Социалните помощи обаче имат противоположно въздействие върху готовността за интеграция: това ги освобождава от необходимостта да променят традиционния си начин на живот, да положат усилия да научат езика и да си намерят работа. Така правият път на социалните помощи води към паралелните общества. Ако не искаме това да се случи, трябва да сменим посоката на движение – към пазара на труда, към образованието, към семейната политика и към воденето на диалог”.
Това е откъс от „Германия се самоликвидира” на немския икономист и политик Тило Сарацин** и съм сигурна, че сте го „прочели” като отнасящо се за България. И ако там става дума за имигранти, то тук си говорим за хора, които принадлежат към българската нация.
Какво тогава „възпламенява” сърцата на пазителите на политически коректните действия и говорене в България?
„Ние сме под влиянието на странно противоречие: от една страна, доминира влечението към развлеченията и скандалните разкрития, а от друга, властват евфемизмите на политическата коректност. Но пък в обществото е налице много силна потребност към неразкрасената истина. Онзи политик обаче, който реши да поеме този голям политически риск, лесно става жертва на медийната власт, която упражняват политически коректните”. (И това е цитат от Сарацин.)
Хайде тогава да спрем да си говорим хубавичко, гладко и лицемерно, нещата имат своите имена и не думите ги правят грозни и отблъскващи.
*През 2009 година от Франция са екстрадирани 10 000 роми от Източна Европа, а от януари до юли 2010 – още 5000. През юли френският президент разпореди 200 души от Румъния и България, без право да пребивават на територията на Франция да я напуснат. Да сте чули нещо от медиите тогава?
**Тило Сарацин също беше обвинен в нацизъм, расизъм и ксенофобия. Защото директно назова проблемите с имигрантите, които напълно съзнателно, по различни причини, отказват да се интегрират, тоест, отказват да спазват законите на страната, в която доброволно са отишли да живеят. Сарацин беше „изгорен” на клада от политици, медии и различни правозащитни организации. Макар че близо 50% от немците са съгласни с тезите, изложени в книгата му.
