Родовата памет при помаците в Мала АзияИнтересен паралел може да се направи между процесите на загуба народова памет сред потомците на малоазийските българи и на помаците,преселници от Балканите в Мала Азия. Но докато малоазийските българинапълно са загубили контакт с предишните си обиталища, то една значителначаст от помаците продължават да поддържат връзка със
старата
си родина.Особено през последните двайсетина години улеснените възможности запътуване и нарасналото материално благосъстояние направиха възможноотдавна изгубили следите си роднини да възобновят общението си.Въпреки тези по-благоприятни условия, след толкова продължителенпериод на изолация, голяма част от мигрантите помаци напълно са загубилипредстава за географията на предишната си родина. Промените в названиятана селищата, почти пълната неграмотност на първите преселници, високатастепен на асимилация и интеграция в турското общество и отчастинезаинтересованост е причина голяма част от тях да не могат да посочат дорибегло селата на своите предци. Обикновено единствен ориентир се явява най-близкият голям градски център, а понякога дори само
Булгаристан.
При
11
Добър пример са трите публикации на отец Николаос Верверидис - ΟικογένειεςΚιζδερβενιωτών Μικράς Ασίας (Родовете на къздервентци от Мала Азия), Η έξοδος τωνΚιζδερβενιωτών της Μικράς Ασίας (Изселването на къздервентци от Мала Азия), ΟιΡοκατζήδες (Рокацидите).
12
Макар и фрагментарна информацията и библиографиите, която получих от НикНиколас и Мария Айдъноглу, се оказаха изключително полезни при пълнотоотсъствие на български материали по въпроса.
9
проучвания в помашки селища в тази част на Р. Турция установих, че помацитепреселници от Северна България (т.нар. ловешки помаци) по-добре сеориентират и могат да посочат сравнително точно откъде произхождат дедитеим. Тук голямо влияние е оказала и работата на проф. Кемал Гьозлер
13
, самияттой помак, който с голяма точност е успял да установи къде в Турция са сезаселили помаците от района на Ловеч
14
.Забелязва се, че дори към момента сравнително изолираните планинскипомашки селища в района на Бига (напр.
Elmalı
,
Yeşilköy
) почти неподдържат връзка със своята бивша родина и в повечето случаи не знаят от коеродопско селище са пристигнали. Връзката с родината е особено слаба акоселището е смесено помашо-турско, като в този случай помаците почтинапълно са загубили своята характерна идентичност
15
. Когато по време натеренните ни проучвания успях да получа разрешението на селските кметоведа разгледам, а понякога и да заснема по-ранните регистри на населението, установих, че там много рядко е посочено конкретното населено място,откъдето идват на преселниците. Обикновено е записана по-голяматериториална единица като Филибе
или Неврокоп и с времето самото село езабравено от почти всички. В случаите, когато все пак е отбелязано даденоселище, то е записано в трудно разбираем вариант. Нерядко, в рамките нададен регистър, едно и също село е записвано по различен начин и подобно населищата на малоазийските българи се възприема някаква местна диалектнаформа, значително деформирана спрямо официалното название.Непознаването съвременната карта на България (малко вероятно е итехните предци да са я познавали) може да доведе до допълнителни проблемии грешни изводи. В
българското
Чатал тепе, където понастоящем живеятсравнително равен брой помаци и мюсюлмани преселници от Босна, помацитеса прекъснали всякакви връзки с България. По-голямата част от помаците са отрайона на
Филибе
, като те не познават Пловдив със сегашното му име. По-възрастните помнят селището, от което са родителите им като
Сатъфча
или
Сатфище.
Когато показахме карта на съвременна България и попитахме далинямат предвид с.
Сатовча,
Благоевградско (с този въпрос очевидноподведохме респондентите) получихме положителен отговор. Впоследствие,при оценката на събрания на терен материал, установихме, че става въпрос за с.
Савтъще
(сега Студенец, община Чепеларе). Преселниците от Босна напротив,поддържат интензивни контакти с родината на своите предци и редовноорганизират пътувания до родните си места или приемат официални гости оттам. Мероприятията се осъществяват от изключително активното сдружение(Çataltepeliler Derneği), създадено от родени в Чатал тепе, но постояннопребиваващи в административния център Чанаккале помаци и мюсюлманипреселници от Босна. Въпреки относителния паритет между числеността на
13
Проф. Гьозлер от университета Uludağ в Бурса оказа безценно съдействие на екипа,осъществил теренното проучване през 2010 г.
14
Както и при наследниците на малоазийските българи и тук е трудно да се определидоколко точно наследниците на помаците са възприели тезите на научнитепубликации, за да попълнят значителните празнини в родовата си памет.
15
Това важи дори за случаите, когато помаците са превъзхождали по численостостаналите мюсюлмани в селището, напр. с.
Yeniçiftlik
в околностите на Бига.
10
двете групи, преселниците от Босна по категоричен начин доминират вдейността на сдружението.Разбира се сред помаците има и активно търсещи контакти с предишнатаси родина. Най-дейни сред тях са бежанците от т.нар.
Тъмръшка република.
Общността им, почти изключително базирана в
Газиемир
(Gaziemir),предградие на Измир, е по същество в постоянен контакт с България
16
. Издавасе литература посветена на
Тъмръш
и на миграциите на населението, активносе търсят издания и на автори от други страни
17
. Музеят на Тъмръш в Газиемир,изграден с дейното участието на общността и без държавно финансиране, енаистина впечатляващо доказателство за интерес към родовата история.Гордост за много от местните жители е фактът, че за последния век кметове наГазиемир са почти без изключение помаци, наследници на преселници отТъмръш. Причина за този активен интерес може да се търси и в самотоместоположение и статут на Газиемир, де факто част от третия по големинаград в Турция Измир. От друга страна обаче помаците от Тъмръш
имат по-различна историческа съдба от останалите си събратя. Пристигнали в Турциякато сравнително по-организирана група, която е включвала повече грамотнии социално активни индивиди, те са имали и са съумели да запазят интересакъм произхода и историята на родовете си.
http://nationallibrary.academia.edu/StoyanShivarov/Papers/1771161/_._
