Български > Помаци

ПОМАЦИ В ТУРЦИЯ - Pomaks in Turkey - Türkiye'de Pomaklar !

(1/20) > >>

dim56:
Направи ми впечатление, че в нашия форум е доста слабо участието на помаци от Турция. Въпреки че като количество там може би са най-много. За да не бъда голословен, ето ви малка справка към 25 февруари за активността на форума във www.pomak.eu:
Общо публикации - 42 432
Раздел на български - 37 270
Раздел на турски - 4 869.
В раздела на турски език може би има много и интересни теми, но хора като мен, не знаещи езика, не могат да добият ясна представа за живота на хората там.
Желанието ми е тук да се пише повече от и за тези хора.Да се види доколко е съхранено помашкото в техния бит, фолклорни традиции и обичаи, доколко помнят майчиния си език...
Разбирам, че както за мене е пречка да чета и пиша на турски, така и за болшинството от тях е пречка да четат и пишат на български. Но пък между нас има доста участници, които владеят и двата езика, и ще бъде добре да превеждат - това ще е в полза за всички, които се интересуват.

    А сега да ви запозная с нещо, което на пръв поглед няма нищо общо с помаците. Въпросът с живота на т.нар. "малоазийски българи". Това са етнически българи, които са живели в Мала Азия до Балканската война, след което са преселени в България. И на техните места са заселени... помаци. Случайно попаднах на блога на младия учен-османист Стоян Шиваров. Този блог е посветен на проекта "Културно-историческо и езиково наследство на Съседна България", стартиран в началото на 2009 г. В рамките на този проект, г-н Шиваров с още двама свои колеги е направил теренно проучване през лятото на 2009 г. по местата, където са живели малоазийските българи. Освен сведенията за тях, те са събрали богат снимков, аудио- и видеоматериал за живеещите понастоящем там помаци. Именно това ме заинтересува пък мен и, с любезното съгласие на г-н Шиваров, ще ви представя част от техните материали.
   
    Тук е мястото да отправя една молба към участниците в нашия форум:
Ако някой от вас разполага с някаква информация и документи, свързани с малоазийските българи, нека се свърже със Стоян Шиваров на e-mail stoyan.shivarov@ottomanist.info
Адресът на блога е: http://sasedna.blogspot.com/
   
    Ето част от статията на един от участниците в теренното проучване - Георги Зеленгора:
    На 12 юли т. г. пристигаме в град Гьонен, който избрахме за база на експедицията. Градът е прочут със своите минерални извори. Гьонен е център на район, в който се намират повечето от българските села. В града е имало българска махала. След Освобождението в Гьонен са настанени много турци, помаци, черкези и татари от България. Имената на две от новите махали „Плевен” и „Търново” подсказват от къде са дошли заселниците.
   
    Нашата цел обаче са някогашните български села и особено най-голямото от тях Коджа бунар. Още на другия ден ни се отваря прекрасна възможност да го посетим. В Гьонен се запознаваме с адвокат Ремзи Къса, жител на Коджа бунар. Неговите деди са от родопското село Барутин. Заселват са в Коджа бунар по време на Балканската война, когато бягат от настъпващите български войски.
   
    Ремзи е любезен да ни закара до селото и да ни покаже неговите забележителности. Днешните жители на Коджа бунар са помаци, потомци на преселници от общо 32 села от Неврокопско и Драмско, между които Барутин, Фъргово, Крибул, Кочан, Абланица, Жижево, Борино и други. Повечето от възрастните хора говорят много добре български език, който те наричат помашки. Знаят много за България и са добре настроени към страната на техните деди.

    Най-голямата забележителност на селото са хилядолетните чинари в центъра, под които блика минерален извор. От времето на българите има останали много къщи. В Коджа бунар видяхме останките от българска воденица и водопровод, както и основите на старата българска църква. През последните години селото е посещавано от потомци на някогашните му български обитатели.

    Същия ден на връщане от Коджа бунар се отбиваме и в най-голямото помашко село района Хасанбей, разположено само на два километра северно от Гьонен. Жителите му са помаци, чиито деди са изселени по време на Руско-турската война (1877-1878) от селата Буковец, Белослатинско, и Петревене, Луковитско. Говорят чист и малко архаичен български език. Има няколко семейства от Сяр, прогонени от гърците през 20-те години на ХХ век. Един от тях, 87-годишният дядо Ариф Гючлю, още пази спомени от родното си място.

    На следващия ден сме в град Балъкесир за интервю с коджабунарския краевед Хюсеин Есенер Ракипов. Той е 80 годишен, но изключително пъргав и жизнен. Дядо му и баща му са от село Кочан, Гоцеделчевско. Пристигат в Коджа бунар през 1913 г. Хюсеин разказва подробно историята на малоазийските българи. Голяма част от сведенията, с които разполага, са непознати за нашата наука. Говори отлично български. Посещавал е два пъти България. Първия път, в края на 80-те години, престоява два месеца в родното село на дедите си. Освен всичко Хюсеин ни изпя няколко помашки народни песни от Родопския край.

Цялата статия можете да прочетете тук:
http://docs.google.com/View?id=dggx853h_149gfszw4cd

dim56:
Продължавам...
    Най-интересен за мен се оказа разказът на аго Хюсеин Есенер (Терзи Хюсеин). Човекът е от първото поколение родени там. Освен сведенията, които дава, песните, които пее, изключително ме впечатли говорът - отлично запазен автентичен кочански диалект!
    Чуйте го:
Терзи Хюсеин за историята на с. Kocapınar - ч. 1
Терзи Хюсеин за историята на с. Kocapınar - ч. 2
Терзи Хюсеин за историята на с. Kocapınar - ч. 3
    Ето една от песните в този видеоклип (на 4:50 мин.), изпълнена от Женска група - с. Плетена:
http://www.goear.com/listen/91de00c/airo,-airo-fg-pletena
Терзи Хюсеин за историята на с. Kocapınar - ч. 4

Хюсеин Есенер има и други видеоклипове, в които увлекателно разказва за историята на преселниците, но там говори на турски. Ще е хубаво ако някой се наеме да сложи субтитри в тези видеоклипове с превод на български.

Тоска:
Svyrzan s temata a eto ti dqdo mi  :D  07-2009

http://www.goear.com/listen/ed2ec70/100-g.-pomashko-own

http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2234.msg30966.html#msg30966

PETER:

--- Quote from: dim56 on February 26, 2010, 19:55 ---Направи ми впечатление, че в нашия форум е доста слабо участието на помаци от Турция. Въпреки че като количество там може би са най-много. За да не бъда голословен, ето ви малка справка към 25 февруари за активността на форума във www.pomak.eu:
Общо публикации - 42 432
Раздел на български - 37 270
Раздел на турски - 4 869.
В раздела на турски език може би има много и интересни теми, но хора като мен, не знаещи езика, не могат да добият ясна представа за живота на хората там.
Желанието ми е тук да се пише повече от и за тези хора.Да се види доколко е съхранено помашкото в техния бит, фолклорни традиции и обичаи, доколко помнят майчиния си език...
Разбирам, че както за мене е пречка да чета и пиша на турски, така и за болшинството от тях е пречка да четат и пишат на български. Но пък между нас има доста участници, които владеят и двата езика, и ще бъде добре да превеждат - това ще е в полза за всички, които се интересуват.

--- End quote ---

То и от Гърция няма, а от Македония и по-назапад май е само Шериф... и Метка( като Торбеш :) )
Чудя се няма ли помаци там, или си имат свои сайтове ...?

Но дядото е готин. Говори като по-възрастните хора и почти не се усеща някакъв диалект.

Kaplan:
Добре ще е, ако се представи някаква статистика показваща броя на участниците и от коя страна пишат .

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page