Topic: ПОМАЦИ В ТУРЦИЯ - Pomaks in Turkey - Türkiye'de Pomaklar !

[dim56]

Направи ми впечатление, че в нашия форум е доста слабо участието на помаци от Турция. Въпреки че като количество там може би са най-много. За да не бъда голословен, ето ви малка справка към 25 февруари за активността на форума във www.pomak.eu:
Общо публикации - 42 432
Раздел на български - 37 270
Раздел на турски - 4 869.
В раздела на турски език може би има много и интересни теми, но хора като мен, не знаещи езика, не могат да добият ясна представа за живота на хората там.
Желанието ми е тук да се пише повече от и за тези хора.Да се види доколко е съхранено помашкото в техния бит, фолклорни традиции и обичаи, доколко помнят майчиния си език...
Разбирам, че както за мене е пречка да чета и пиша на турски, така и за болшинството от тях е пречка да четат и пишат на български. Но пък между нас има доста участници, които владеят и двата езика, и ще бъде добре да превеждат - това ще е в полза за всички, които се интересуват.

    А сега да ви запозная с нещо, което на пръв поглед няма нищо общо с помаците. Въпросът с живота на т.нар. "малоазийски българи". Това са етнически българи, които са живели в Мала Азия до Балканската война, след което са преселени в България. И на техните места са заселени... помаци. Случайно попаднах на блога на младия учен-османист Стоян Шиваров. Този блог е посветен на проекта "Културно-историческо и езиково наследство на Съседна България", стартиран в началото на 2009 г. В рамките на този проект, г-н Шиваров с още двама свои колеги е направил теренно проучване през лятото на 2009 г. по местата, където са живели малоазийските българи. Освен сведенията за тях, те са събрали богат снимков, аудио- и видеоматериал за живеещите понастоящем там помаци. Именно това ме заинтересува пък мен и, с любезното съгласие на г-н Шиваров, ще ви представя част от техните материали.
   
    Тук е мястото да отправя една молба към участниците в нашия форум:
Ако някой от вас разполага с някаква информация и документи, свързани с малоазийските българи, нека се свърже със Стоян Шиваров на e-mail stoyan.shivarov@ottomanist.info
Адресът на блога е: http://sasedna.blogspot.com/
   
    Ето част от статията на един от участниците в теренното проучване - Георги Зеленгора:
    На 12 юли т. г. пристигаме в град Гьонен, който избрахме за база на експедицията. Градът е прочут със своите минерални извори. Гьонен е център на район, в който се намират повечето от българските села. В града е имало българска махала. След Освобождението в Гьонен са настанени много турци, помаци, черкези и татари от България. Имената на две от новите махали „Плевен” и „Търново” подсказват от къде са дошли заселниците.
   
    Нашата цел обаче са някогашните български села и особено най-голямото от тях Коджа бунар. Още на другия ден ни се отваря прекрасна възможност да го посетим. В Гьонен се запознаваме с адвокат Ремзи Къса, жител на Коджа бунар. Неговите деди са от родопското село Барутин. Заселват са в Коджа бунар по време на Балканската война, когато бягат от настъпващите български войски.
   
    Ремзи е любезен да ни закара до селото и да ни покаже неговите забележителности. Днешните жители на Коджа бунар са помаци, потомци на преселници от общо 32 села от Неврокопско и Драмско, между които Барутин, Фъргово, Крибул, Кочан, Абланица, Жижево, Борино и други. Повечето от възрастните хора говорят много добре български език, който те наричат помашки. Знаят много за България и са добре настроени към страната на техните деди.

    Най-голямата забележителност на селото са хилядолетните чинари в центъра, под които блика минерален извор. От времето на българите има останали много къщи. В Коджа бунар видяхме останките от българска воденица и водопровод, както и основите на старата българска църква. През последните години селото е посещавано от потомци на някогашните му български обитатели.

    Същия ден на връщане от Коджа бунар се отбиваме и в най-голямото помашко село района Хасанбей, разположено само на два километра северно от Гьонен. Жителите му са помаци, чиито деди са изселени по време на Руско-турската война (1877-1878) от селата Буковец, Белослатинско, и Петревене, Луковитско. Говорят чист и малко архаичен български език. Има няколко семейства от Сяр, прогонени от гърците през 20-те години на ХХ век. Един от тях, 87-годишният дядо Ариф Гючлю, още пази спомени от родното си място.

    На следващия ден сме в град Балъкесир за интервю с коджабунарския краевед Хюсеин Есенер Ракипов. Той е 80 годишен, но изключително пъргав и жизнен. Дядо му и баща му са от село Кочан, Гоцеделчевско. Пристигат в Коджа бунар през 1913 г. Хюсеин разказва подробно историята на малоазийските българи. Голяма част от сведенията, с които разполага, са непознати за нашата наука. Говори отлично български. Посещавал е два пъти България. Първия път, в края на 80-те години, престоява два месеца в родното село на дедите си. Освен всичко Хюсеин ни изпя няколко помашки народни песни от Родопския край.

Цялата статия можете да прочетете тук:
http://docs.google.com/View?id=dggx853h_149gfszw4cd

[dim56]

Продължавам...
    Най-интересен за мен се оказа разказът на аго Хюсеин Есенер (Терзи Хюсеин). Човекът е от първото поколение родени там. Освен сведенията, които дава, песните, които пее, изключително ме впечатли говорът - отлично запазен автентичен кочански диалект!
    Чуйте го:
Терзи Хюсеин за историята на с. Kocapınar - ч. 1
Терзи Хюсеин за историята на с. Kocapınar - ч. 2
Терзи Хюсеин за историята на с. Kocapınar - ч. 3
    Ето една от песните в този видеоклип (на 4:50 мин.), изпълнена от Женска група - с. Плетена:
http://www.goear.com/listen/91de00c/airo,-airo-fg-pletena
Терзи Хюсеин за историята на с. Kocapınar - ч. 4

Хюсеин Есенер има и други видеоклипове, в които увлекателно разказва за историята на преселниците, но там говори на турски. Ще е хубаво ако някой се наеме да сложи субтитри в тези видеоклипове с превод на български.

[Тоска]

Svyrzan s temata a eto ti dqdo mi    07-2009

http://www.goear.com/listen/ed2ec70/100-g.-pomashko-own

http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2234.msg30966.html#msg30966

[PETER]

Направи ми впечатление, че в нашия форум е доста слабо участието на помаци от Турция. Въпреки че като количество там може би са най-много. За да не бъда голословен, ето ви малка справка към 25 февруари за активността на форума във www.pomak.eu:
Общо публикации - 42 432
Раздел на български - 37 270
Раздел на турски - 4 869.
В раздела на турски език може би има много и интересни теми, но хора като мен, не знаещи езика, не могат да добият ясна представа за живота на хората там.
Желанието ми е тук да се пише повече от и за тези хора.Да се види доколко е съхранено помашкото в техния бит, фолклорни традиции и обичаи, доколко помнят майчиния си език...
Разбирам, че както за мене е пречка да чета и пиша на турски, така и за болшинството от тях е пречка да четат и пишат на български. Но пък между нас има доста участници, които владеят и двата езика, и ще бъде добре да превеждат - това ще е в полза за всички, които се интересуват.

То и от Гърция няма, а от Македония и по-назапад май е само Шериф... и Метка( като Торбеш )
Чудя се няма ли помаци там, или си имат свои сайтове ...?

Но дядото е готин. Говори като по-възрастните хора и почти не се усеща някакъв диалект.

[Kaplan]

Добре ще е, ако се представи някаква статистика показваща броя на участниците и от коя страна пишат .

[Nedim Mehmedoski]

То и от Гърция няма, а от Македония и по-назапад май е само Шериф... и Метка( като Торбеш )

  Hahaha!!!
Ti izgleda so siot um mislish deka jas sum Metka!!??? 

[dim56]

Моля не разводнявайте темата!
Давайте снимки, песни или други материали по нея.
За мен наистина е много интересно (а сигурен съм и за много други) да науча повече за живота на преселниците в Турция.

[Националист]

Много интересна тема наистина . Забелязва се, че не говори завалено като банатските или бесарабските българи, а макар и да не знае някои думи има много добра дикция, може би турският език предразполага към това. За мен е интересно дали тези хора пазят българското в себе си - имат ли културни центрове, младите знаят ли езика или вече са почти асимилирани. Попринцип България е изоставила нашите мюсюлмани живеещи в чужбина. Бях гледал един филм за гораните, които се радваха като малки деца на няколко книги и разни снимки от България. Те обаче се крепят и имат културни центрове, в които пазят своите песни и обичаи. Дали някой от пищещите от Турция може да каже дали има нещо такова там 

[dim56]

Както бях писал по-горе, Терзи Хюсеин има клипове на турски език, в които разказва за историята на преселниците в Коджа бунар.
Предлагам ги тук с надеждата някой от вас да сложи субтитри към тях на български 

Hüseyin ESENER 1

Huseyin ESENER 2

Huseyin ESENER 3

[dim56]

Huseyin ESENER 4

Huseyin ESENER 5

Huseyin ESENER 6

[dim56]

Huseyin ESENER 7

Huseyin ESENER 8

[dim56]

Ето два образеца от говора на възрастните хора в Коджа бунар. Записите са от материалите на проекта "Културно-историческо и езиково наследство на Съседна България":

http://www.goear.com/listen/35edb35/govor-pomak-man---kocapinar

http://www.goear.com/listen/c709d2e/govor-pomak-woman---kocapinar

Жалкото е, че майчиния език там си отива безвъзвратно заедно със най-старите хора. Младите не го знаят, благодарение явно на непрестанните грижи на държавата в тази насока  За отбелязване е и пълното безучастие на България - сигурно се срамува от прогонените от родните им огнища помаци.
Полезно е етноинженерите и новите езиковеди, пребиваващи в този сайт, да се позамислят малко върху предложените материали.

[dulobg]

Здравейте братя мюсюлмани,аз съм православен християн,но това не ми пречи да ви чувствам като братя,след като имаме еднаква кръв,език,държава и обща история.Интересувам се най-вече от съдбата на българите-мюсюлмани живеещи днес извън пределите на България.
Ето част от изследванията ми за мюсюлманите от български произход в Турция.

                                            Вилает Едирне
                                                               388 222 жители



                                                     Околия Едирне

гр. Едирне (Одрин,Edirne)-128 400 жители   турци,българи-мохамедани-12 000,бошняци.
През 60-те години на 20 век в града е имало 10 324 жители с майчин език помашки.
с.Орхание(Orhanie)-населено с българи-мохамедани-между 489 и 580.Намира се в община Каракъсъм.
с.Йеникадън(Yenikadin)-населено с 550 българи-мюсюлмани.

-В около 20 села на околията живеят близо10 000 българи-мохамедани (помаци)



                                               Околия Хавса
                                                                       21 186 жители

гр.Хавса(Havsa)-8664 жители     населен с турци и българи-мохамедани (помаци)
с.Азатлъ(Azatli)-населено с 952 българи-мохамедани
с.Шербетар(Serbettar)-населено с 991 българи-мохамедани
с.Наипюсуф(Naipyusuf)-населено с 605 българи-мохамедани,живеещи в 225 семейства.Приселници от Ловешкото село Извор от 1893 г.



                                               Еноска околия

гр. Енез-(Eнос)-3808 жители  турци,българи-мохамедани (помаци),гърци
с. Султанидже(Sultanice)-населено с българи-мохамедани -1031



                                               Кешанска околия
                                                                            76 606 жители
гр.Кешан(Kesan)-53 390 жители   турци и българи-мохамедани (помаци)
с. Орхание(Orhanie,Todoric)-населено с българи-мохамедани-421
с. Акъджа(Akhoca)-населено с българи-мохамедани-494
с. Курткьой-населено с българи-мохамедани
с.Сулуджа(Suluca)-населено с българи-мохамедани-445.Намира се в община Меджидие.
с.Гьокчетепе(Gokcetepe,Mavros)-492 жители българи-мохамедани
с.Чамлиджа(Camlica,Grabuna)-1267 жители българи-мохамедани.
с.Бегендък(Begendik)-населено с 2215 българи-мохамедани


                                             Околия Узункьопрю
                                                                            73 486 жители

Гр.Узункьопрю(Uzunkopru)-39 123 турци и българи-мохамедани (помаци)
с. Бейкьой(Beykonagi)-населено с 169 българи-мохамедани.Намира се в община Чопкьой.
с. Хасанбунар-(Hasanpinar)-населено с между 615 и 3500 българи-мохамедани.Намира се в община Хамидие.Приселници от Плевенско-България и Солунско- Гърция.В градовете Чорлу и Черкезкьой има доста жители от селото.
с. Султансах(Sultansah)-населено с 332  българи-мохамедани.Намира се в община Чопкьой.Основано е от приселници след Руско-турската война-1878 г.
с. Телишман-населено с българи-мохамедани
с. Турнаджик(Turnaci)-населено с 294 българи-мохамедани.Намира се в община Чопкьой.
с. Куртбей(Kurtbey)-населено с 1766 българи-мохамедани.Намира се в община Хамидие
с. Павлово-населено с българи-мохамедани
с. Сазлъмалкоч(Sazlimalcoc)-населено с 453 българи-мохамедани.Намира се в община Кърджаселих.Приселници от България след Руско-турската война.
с. Кадъкьой(Kadikoy)-населено с между 255 и 353 българи-мохамедани.През зимата населението достига до 1000 души.Намира се в община Хамидие.Приселници от Родопите.
с.Ягмурджа(Yagmurca,Kestambol))-населено с между 908 и 1160 българи-мохамедани.Намира се в община Чопкьой.
с.Башгьол(Basagil)-населено с 431 българи-мохамедани.Намира се в Община Чопкьой.Заселено с приселници от Белослатинско и Свиленградско-България и Солунско-Гърция.
с.Eлмалъ(Elmali)-населено с 824 жители българи-мохамедани,турци-гаджали,роми.
с.Мухаджиркадъ(Muhacirkadi)-населено с 362 българи-мохамедани.Намира се в Община Чопкьой.
с.Сипахи(Sipahi)-населено с между  342 и 472 българи-мохамедани.Намира се в община Чопкьой.
с.Чопкьой(Copkoy)-населено с българи-мохамедани.Център на община.
с.Чалъкьой(Calikoy)-335 жители населено с българи мохамедани и турци.Приселници от Солунско-Гърция,Разградско-България и бивша Югославия.

-българите-мюсюлмани са мнозинство сред селското население на окръга.



                                                          Околия Мерич

с.Субаши(Subasi)-населено с 2108 българи-мохамедани (помаци).Намира се в община Кюплю.
с.Кавакли(Kavakli)-населено с 472 българи-мохамедани.Приселници от 1923-1924 г.от Гърция-драмските села Пулево и Калчево.
с.Адасарханлъ(Adasarhanli)-населено с 1174 българи-мохамедани
с.Кюплю(Kuplu,Koplo)-между 2900 и 3272 жители   българи-мохамедани и турци-гаджали.Помаците са приселници от Воденско-Гърция-1924 г. и днес  говорят на добро ниво езика си.Център на община Кюплю.
с.Карахамза(Karahamza)-населено с между 119 и 173 българи-мохамедани.Приселници от районите на Драма и Кавала-Гърция от 1924 г.Всички говорят на т.н. помашки език.Много от жителите на селото днес живеят в Истанбул.
с.Хасърджиарнавут(Hasirciarnavut)-населено с 596 българи-мохамедани
с.Серем(Serem)-населено с 359 българи-мохамедани от Солунско-Гърция,заселени през 1923 г.




                                                         Околия Ипсала

Гр.Есетже(Esetce)-населен с 2160 жители българи-мохамедани (помаци).Наследници на бежанци от Плевенско-България след Руско-турската война.Почти всички говорят на български,наричан от тях самите помашки.
с.Аличо Пехливанкьой(Alico Pehlivan)-между 1912 и 2394 жители   населено с българи-мохамедани.Приселници от Плевенско и Луковитско-България след Руско-турската война.
гр.Коджахадър(Kocahadir)-населен с 1125 жители  българи-мохамедани,български  и румънски турци.Приселници от България и Румъния.
гр.Йени Карпузлу(Yeni Karpuzlu)-населен с между 3229 и 3540 жители основно българи-мохамедани.Заселено с бежанци от България и Гърция.
с.Сарпдере(Sarpdere)-населено с между 534 и 628 жители българи-мохамедани и български турци.Приселници от Ловешко,Плевенско,Средногорието,Старозагорско,Шуменско-България,Драмско,Солунско и Ксантийско-Гърция и Вардарска Македония.
Гр.Султан(Sultan)-населен с 1578 българи-мохамедани и български турци.През 1924 г. в селото се заселват приселници от Солунско,Драмско и Западна Тракия-Гърция,а през 1934 г. от България и Румъния.Намира се в община Ибръктепе.
Гр.Ибръктепе(Ibriktepe)-населен с между 1987 и 2074 жители основно българи-мохамедани.Приселници от Солунско,Драмско и с.Хамидие.Център на община.
с.Хаджикьой(Hacikoy,Haci)-населено с между 1553 и 1699 жители българи-мохамедани и турци.Жителите на селото са приселници от Солунско-Гърция-1924 г.,България и Румъния-1935,1950 г.Намира се в община Ибръктепе.


-В Източна Тракия,българи-мюсюлмани живеят и в районите на Чаталджа,Силиврия,
Чорлу,Родосто,около Истанбул-20 000,Дарданелите,Мраморно море,Сарай,Бейкоз.
.
-Броят на българите-мюсюлмани в Източна Тракия е между 120 000 и 300 000.

гр. Истанбул-10 019 000 жители
турци,кюрди,албанци,бошнаци,роми,татари,гърци,арменци,евреи,българи
-етнографските български групи в града могат да се разделят по религиозен и отчасти езиков признак.Българите християни,които са славяноезични наброяват около 1000 , а тюркоезичните българи-християни(гагаузи) са няколко хиляди.Българите-мохамедани са представени от групите на т.н.” помаци’,”горани’ и “торбеши’
-Православните българи живеят най-вече в кв.Ортакьой.Българската екзархия с българската църква “Свети Иван Рилски” се намира в кв.Шишли.В Истанбул се намира и т.н. Желязна църква-“Свети Стефан”,която е обявена за най-красивата в Турция.

-с.Акьорен (Akoren,Аврен)-населено с 1850 жители българи-мюсюлмани,приселници  от с.Драгиново-Пазарджишко от 1913 г. и турци-гаджали.Селото се намира между Силиврия и Чаталджа,в околия Силиврия-Вилает Истанбул.

.
Повече информация за славяноговорещите мюсюлмани в Турция,Гърция,Македония,Косово и Албания ще получите в http://www.bulgarnation.com

[Тоска]

Mного са но ето една от тях които познавам 

"Fulden Uras"
FULDEN URAS - BEN AĞLARIM

[EvroPOMAK]

Помаци в Турция  -  Pomaks in Turkey    -   Türkiye'de Pomaklar    -    Πομάκοι στην Τουρκία   
 
The Turkish Pomaks Türkiyedeki ünlü Balkan Kökenli Pomaklar