Author Topic: "ПОМАЦИТЕ - изстрадана история" - нова книга от П.Япов �  (Read 77472 times)

0 Members and 6 Guests are viewing this topic.

Offline isa71

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1022
  • Gender: Male
Къде е изяснено?Всички изтояници говорят за монголи,а не за тюрки!
След унищожаването на Волжка България през 1236г.  в земите и се настанява така наречената Златна орда,а град Болгар временно става резиденция на монголските ханове.По-късно в част от българските земи се обособила отделна държава - Казанско царство.То вече е било конгломерат от различни народи,но повечето му поданници са били потомци на волжките българи.
То все още се водят спорове и дали има изобщо народ тюрки...,ака както и да е...
 След като битките са свършили през проелтта-лятото на 1236 година, с окапването на листата монголо-татарите са се изнесли към Прикаспийските степи (днешна Калмыкия), защото горе в "дремучие" леса са нямали с какво да изхранят тия 700,000 коня.
Затова от тях горе във Волжка България почти никой не е останал, и не са били никакво мнозинство.


През 1223 г. любимците на Чингиз хан Джебе и Сабаде покоряват Иран и Закавказие, преминават железните врати през Дербент и навлизат в Източна Европа. При р. Калка те разгромяват руско-половецката войска. Сетне безпрепятствено опустошават руско-половецките земи от Киев до Чернигов. Жертвите са огромни. Само русите загубват в сражение 10 000 воини.
През 1229 г. Чингиз хан изпраща внука си Батий да покори Волжска България. Изборът му попада незлучайно: Батий разорява Русия и името му се споменава в Европа със същия страх, както преди името на Атила. Татарите опожаряват градовете и селата в района на долното течение на Етил. Българските караулни отряди край р. Яик са посечени. Но 30-хилядната армия е спряна далеч от Болгар и, обърната в позорно бягство.

През 1232 г. за трети път татарският поход срещу България търпи провал. В руската летопис четем: "Прийдоша татарове и зимоваша не дошедче до Великого горада Булгарското." Какво ли е писал българският летописец? За жалост нашествениците успяват четвъртия път и в пламъците загиват ценни исторически книги. Човешката история представлява цикли на съзидание и цикли на разруха. Никой никого не е искал да разбере, защото всеки по-силен вярва, че той носи правдата. Накратко – човешката история е поредица от изковаване на мечовете в рала и ралата в мечове. Поука никой не си е взел, защото най-голямата грешка на историята е, че не е научила хората да се учат от грешките й. Трите неуспешни опита срещу Велика България са петно върху престижа на великите монголски завоеватели. Авторитетът на Чингиз хан пред света е подронен. В тила на необятната му империя един малък народ отказва да му се покори. Честолюбието взема връх. През 1235 г. в столицата Каракум е обявено решението на Чингиз хан за общомонголски поход, за да бъде завладяна столицата на българите. В него вземат участие всички пълководци, както и десет принца. В армията са мобилизирани 160 000 войници от васалните държави и още 140 000 татари. Всяко монголско семейство е задължено да изпрати най-големия си син на война.

През пролетта на 1236 г. 300 000 армия потегля към Болгар. Тя трябва да извърши кампанията в светкавични срокове. Ако я завари първия сняг, я чака гибел поради липса на паша за конете. Войската се разделя на 6 части, за да не възникнат проблеми с фуража и продоволствието. Те ще се съберат под стените на Болгар.

През втората половина на лятото и есента се водят малки сражения, докато се обедини цялата татарска армия. Българите противопоставят на противника едва 50 000 войници. Бедата е, че съседните племена са покорени и помощ вече от никъде не може да се очаква.

Монголският летописец Джувайни пише: "В пределите на Болгар принцовете се съединиха. От множеството войска земята стенеше, а от многочислеността и шума на пълчищата се плашеха дивите зверове и замръзваха на местата си. Отначало те (татарите) взеха с щурм Болгар, който е известен в света с недостъпността на местността и голямата си населеност. За назидание убиха част от жителите, а други плениха."

Tatarite prevzemat BiljarТатарите превземат Биляр.
 
 
Нито един документ освен този не е достигнал до нас с подробности за битката. Силите били неравни, но едва ли Болгар е превзет от първия щурм. Археолозите безпогрешно побоиват днес културния слой от това време: кости, оръжия, строшена керамика, пожарище. Някои учени го наричат "черния слой", защото е смесен с въглени. Там, където някога са били домовете, днес учените изкопават кости. Черепите са пробити. На осем милиона квадратни метра се е водел бой за всяка стъпка. Тежко на живите, тежко на мъртвите: първите са посичани на място и хвърляни в кладенците или оставяни на улицата и в горящите домове. В пламъците изгарят великолепни дворци, храмове, домове, библиотеки. Загиват учени, писатели, поети... загива една цивилизация. Държавата на хановете Алмуш, Ахмед, Хасан, Михаил, Насър, Мумин I, Мумин II, Хайдър, Мохамед, Ибрахим I, Съгъд, Бураж, Ибрахим II, Султан Мурад, строена три столетия – три златни века, в които Волжска България бе наречена Велика България, се превръща в пепелище. От тази пепел вече никога няма да се запали пламъкът на Велика България, защото пепелта изстива и не ражда огън.

* * *

След Болгар падат Сувар, Жукотин... 40 български града. През 1237 г. са опустошени и западните покрайнини. Волжка България, опустошена, разграбена, опожарена, не се предава. Тя се съпротивлява още цели 50 години. Нейният героичен народ спря татарските походи към Европа.

През 1238-1239 г. князете Баян и Джик обединяват волжките народи и обявяват суверенитета на България. Те отново започват строителството на столицата Биляр на 3 км от пепелището. Батий преустановява похода си към Полша и Унгария. Той изпраща най-добрите си пълководци Субадай и Бурундай срещу непокорниците. През 1240 г. Баян и Джик са победени.
http://groznijat.tripod.com/fadlan/vb_1d.html

http://groznijat.tripod.com/fadlan/vb_2a.html

Повечето учени са на мнение, че столицата на Волжска България е Болгар или както още я наричат - Булгар. Те пък се позовават на арабския пътешественик Ал Мухтали, който през 982 г. пише: "Болгар е град, разположен на р. Етил. В него всички са мюсюлмани. От Болгар излизат 20 000 конници. С всяка войска, колкото и. голяма да е тя, те се сражават и я побеждават". [ Халиков, А. Х. Первое государство. Казан, Татарстан кетап, 1991 г., стр. 70.]

Писателят Ал Балхи допълва, че жителите на Болгар живеят в дървени къщи, които им служат само през зимата. Лятото те се пренасят в юрти. Юртата на царя е най-голяма, побира 1000 души и повече. Застлана е с персийски килими. В средата е тронът, покрит със скъп византийски плат [Ковалевский, А. П. Книга Ахмета ибн Фадлана о его путешествии на Волгу в 921 – 922 г. Харьков, 1956 г., стр. 137.].

В Болгар има запазени няколко сгради, но те са строени след татарското нашествие: малкото минаре, Черния дворец, северния и източния мавзолей. Голямото минаре рухнало през 1741 г. поради слягане на почвата, а Белият дворец се срутва преди петдесетина години.

Днес само можем да съдим за величието на града. В центъра се издига храм с размери 32 х 34 м. Правоъгълният покрив се държал на 20 шестогранни колони с капители. От четирите му ъгли и сега са запазени част от многостранни кули с покрив във вид на шатра. Голямото минаре било високо  26 м. и до върха се стигало по 72 стъпала. На него се е изкачил Петър Велики, когато пътувал по Волга на поход. Той заповядал мейстори да го ремонтират. Направил го, защото фамилията Романови тръгва оттук.

В Северния и Източния мавзолей са погребвани аристократите. Досега тук не е посочено със сигурност нито едно царско погребение. Надгробните плочи са надписани с арабски шрифт, който е възприет веднага с приемането на исляма и твърде рядко вече е използван йугорографичният. Текстът на епитафиите е комбиниран: "благочестивите" думи са на арабски език, останалите - на български. Например:

    1. Той е жив, който не умира (Аллах)
    2. а всичко живо ще умре
    3. Оураз син на Алп
    4. Надгробен знак. Да бьде милостив Аллах над него
    5. Милост обширна. От света
    6. си отиде по летоброенето
    7. 709  (по мюсюлманския календар – бел. авт.)
    8. Раджата месец девети десети ден
    9. беше. Смьртта е врата
    10. и всички хора
    11. в нея ще влязат.
    [Мухаметшин, Д. Г., Хакинзянов, Ф. С. Эпиграфические памятники. города Булгара. Казань, Татар кетап, 1987 г., стр. 63. ]
http://groznijat.tripod.com/fadlan/vb_1a.html

http://groznijat.tripod.com/fadlan/vb_index.html

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3894
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Има ли човек да ни обясни как може да си поръчаме тази книга по пощата или в Интернет!
Говоря за онези като мен извън България разпръснати по света помаци!

Offline EvroPOMAK

  • Global moderator
  • ****
  • Posts: 1410
  • Gender: Male
  • POMAK - POMAKY
Големият Приятел на Помаците, 83-годишният ЯПОВ - все още в работна готовност и обстановка!



Петър Япов
По образование – юрист.
По призвание – историк.
По съдба – мемоарист.


"Легендата е истина, която не е потвърдена от писмена. Заедно с това е обгърната с много обич. А обгърнатото с обич е винаги красиво. Красивото пък е вечно! "

"Моля всички онези, които прочетат моята изповед (а те ще са хора от друго време, пълно с изобретения и наситено с информация), да дадат простор на въображението си, за да си представят разказаното от мен в най-красиви цветове. Само така ще усетят романтиката на миналото. Не искам читателят да се потопи в скуката на фактите и подробностите. Защото те не само, че тежат, но и убиват полета на мисълта."

(Рифат Бей - Синът на Изтока)

Offline Hat

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 1059
  • Gender: Male
Прочетох книгата много внимателно и вьпреки,че са допуснати грешки,които понякога дразнят останах с приятно впечатление и от написаното и от автора П.Япов,когото лично познавам.Да е жив и здрав дьлги години.

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Нека не забравяме и труда на нашия уважаван Хюсеин Мехмед / Помак БГ/ за труда му и книгата за помаците в Мизия,Македония,Тракия.
Последно което знам е,че втората му книга включваща над 500 страници е описано всичко и предстои издаване скоро.
Търси се спонсор,нека ценим такива хора като Хюсеин Мехмед в днешно време!

Назми ,ти му имаш координатите на Хюсеин ,искай му да даде номера на банкова си сметка и я публикувай в сайта. Всеки ще отдели някоя и друга скромна сума.

Благодаря и на двама ви. Малко нелофко се получава ама нека все пак за това да си дадът и другите съфорумци мнението. На мен ми оства много малко за да я издам. Има още малко материал да вкарам в нея. В момента преглеждам една книга за Торос и с един мой приятел ще вкараме още малко ноти към едни тетевенски помашки песни. После ще я дам за редакция и след това за печат. Ако изкарам 1000 бройки ще ми са нужни 1300 лв. за печата и редакцията, без другите по дребни разходи. Но за да издам 1000 бройки ще видя трудност и в пласирването им. На първата книга не можех да продам около 170 книги
100 са в Златоград, 60 в Аврен и 10 в Сливополе, Русенско. Тези които се наеха да ми бъдат дистрибутори са Мехмед Топал бивш служител на Главно мюфтийство от споменатото село, бившия смолямски мюфтия Хайри и един бивш имамин на джамията в Сливо поле. За последния по-не ме е грижа, ама онези двамата ще ме накарат да се поразкарам по Родопите. С една дума в този район се затруднявам в продажбата на книгите си. И ми се струва, че като начало ще е добре да издам 500 книги, при което цената за издаването няма да е повече от 1000 лв.

Ако обаче сумата надвишава споменатата по горе ще ви се спомене, като тези пари няма да ги пръсна за лични цели, а ще ги вложа в озаконяването на джамийските парцели в помашките села в района. Всеки издаден документ ще се преснима и с помоща на Фици ще се вкарва във форума. Тук в нашите села имаме пет джамии за реставрира: Градежница, Извор, Торос, а в Кирчево и Румянцево са за строене, тъй като през комунизма били срийнати.

Offline tersid

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 874
Да. Все пак книгите не се издават от само себе си, особено пък от хора които са с ограничени финанси. А,не всеки има дарбата и желанието да седне да напише нещо. Затова идеята да се попомогне финансово издаването на втората ти книга , не е никак лоша. Затова приканвам администраторите ,отпред на челната страница да изкарат някакво каренце с номер на банкова сметка в която да постъпят дарения за книгата , и каквото остане  да отиде за джамийските дела в Тетевенско. Аз обещавам ,че ще подпомогна поне с трицифрена сума.

п.п. Само да припомня ,че трети път няма да се моля на администрацията да направи  нещо за хора които се лишават, за да създават.

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
За предишната ми книга ми помогна един служител на Главното мюфтийство. Мой съучиник, спомням си че тогава платих половината, а другата половина след като почнах да я продавам. Голяма част от прихудите на книгата си ги вкарах по ремонта на къщата ми която е джамийски имот и се намира в двора на джамията в Галата. За построяването и бяха дарени пари от ДПС, но не всичко беше направено по нея. С парите от приходите от книгата, аз излепих или измазах предната част на къщата и  битонирах около 45 квадрата битон покрай нея, като в същото време наех работник да налепи около 11 квадрата плочки вътре в нея и платих за направата на някой мебели. И сега има още работа по нея, горе по таванската и пр. от прихудите на книгата си дадох и за още една добра кауза, но за нея ще ви споделя когато я доведа до успешен край. Може да се каже, че от приходите и аз извърших и не малко хаир, тъй като тук най-вече става въпрос за вакъвски имот. 

Offline Hadj

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 585
  Подкрепям идеята да се помогне на  Хюсеин за издаване на кнегата.

  Благодарение на Фисинка кнегата на Япов я имам и я прочетох.Тъй като мои познати искат да я имат,знае ли някой как се разпространява,може ли да се поръча с наложен платеж?
     Въпреки леко критичните ми забележки трябва да благодарим на г-н Япов за голямото дело с което се е заел да отвори очите на помаците.З а ръзлика от първата книга тук навсякаде е цитиран източника.Трябва да я прочетат тези които казват че помаците нямаме история!

Offline ivetko

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 187
  • Gender: Female
  • Животът е кратък, изкуството - вечно!
Pomak BG: "Ако изкарам 1000 бройки ще ми са нужни 1300 лв. за печата и редакцията, без другите по дребни разходи. Но за да издам 1000 бройки ще видя трудност и в пласирването им."
Абсурдно е да се издаде книга с обем от 500 стр. на тази цена. Парите няма да стигнат само за хартия, дори да е вестникарска. Убеден ли сте, в действителните размери на разходите? Редакция, корекции, компютърна обработка, предпечат, корица и т.н.?

Offline Kaplan

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 752
  • Gender: Male
Аз също съм прочел книгата на Петър Япов.  Препоръчвам е на всеки помак да е прочете. Много неща ще научи в нея. Добре ще е, ако се разпространи та повече помаци да е ''прегледат''! :)

Offline aki

  • Member
  • **
  • Posts: 40
Аз мисля, че засега няма повече информация от книгата, за произхода на помаците. Трябва да се опираме на някои източници за произхода ни

Offline Hat

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 1059
  • Gender: Male
Аз мисля, че засега няма повече информация от книгата, за произхода на помаците. Трябва да се опираме на някои източници за произхода ни
Това твое твьрдение просто не е вярно.Информация за произхода на помаците вече има и то в изобилие стига да има кой да се интересува и да чете.Дори в книгите на П.Япов са посочени много източници,които могат да задоволят всяко любопитство стига да има желание.Смятам,че тепьрва истината за помаците ще става масово достьпна,за да може всеки един от нас да познае корените и да престанат разни всезнайковци да ни втьлпяват измислени Теории за произхода ни и тем подобни простотии сьчинени от известни сега блюдо и лижегьзци.

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Pomak BG: "Ако изкарам 1000 бройки ще ми са нужни 1300 лв. за печата и редакцията, без другите по дребни разходи. Но за да издам 1000 бройки ще видя трудност и в пласирването им."
Абсурдно е да се издаде книга с обем от 500 стр. на тази цена. Парите няма да стигнат само за хартия, дори да е вестникарска. Убеден ли сте, в действителните размери на разходите? Редакция, корекции, компютърна обработка, предпечат, корица и т.н.?

Може и да си права. Доколкото си спомням аз толкова дадох за първата си книга но тя беше 165 ст. Корицата ми излезе безплатна, тъй като я правеха мои колеги.

Ето и банковата ми сметка. BG83STSA93000014817286
STSABGSF
 

Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
Може и да си права. Доколкото си спомням аз толкова дадох за първата си книга но тя беше 165 ст. Корицата ми излезе безплатна, тъй като я правеха мои колеги.

Ето и банковата ми сметка. BG83STSA93000014817286
STSABGSF
 

Sega e momenta pomacite da pokajem i kolko sme blagorodni...dano da se sabere dotatachno i predostatachno...
Dali da e otdelna tema, "nabirane na dareniya, za izdavane na kniga za pomacite"...?

Offline EvroPOMAK

  • Global moderator
  • ****
  • Posts: 1410
  • Gender: Male
  • POMAK - POMAKY
Живата енциклопедия "Освободителят на Помаците" - П.Япов, разказва премеждията си по събиране и обработката на информацията за написване на вторият том: "ПОМАЦИТЕ - една изстрадана история" !


"Опри се в своето движение напред на традицията! Слей се с нея! Тя е животът и опитът на предците ти! Така никога няма да сгрешиш. Никога! Зачитай и традициите на другите общества, народи и движения! С това ще обогатиш своят живот. Традициите никога не лъжат. Никога! Представи си Европа и Света между традициите на народите! Това ще бъде най-голямото постижение на човечеството!"

Автор е на изследователските творби:
„Помаците” – (първата книга от замислената четирилогия за живота и съдбата на помаците на Балканите);
„Помаците -  една изстрадана история” – (част от откритите забулени тайни през векове в най-големите архиви на Евразия) ;
„Синът на Изтока” - (за живота на един голям помак от Неврокоп  - Рифат Бей,  който искаше да докосне небето - подготвена за издаване);
„Помаците – днес” и „Помаците – утре” – (в процес на изследване и завършване);
„Помашката република” - (събития в 33 години, мирно управляваната от управителят Ахмед Ага Тъмръшлията, непризната помашка република и трагедията на пепелта–завършена и подготовка за печат);
„Защо изклах Батак” – (вписана изповед на различни езици от дневниците на смъртно болният Ахмед Ага Барутинлията – пред завършване и подготовка за печат);
„Забулената Родопа” - (подготвена за печат творба за легендите, преданията, завещанията и заклинанията на родопските помаци);

Автор е на историческите романи:
„Гоце Делчев” - (за две близки и ранно разделени съдби, неговата и на неговият съвипусник във военното училище в София, това на бедното помаче от село Арда - Хюсеин Тефик, където двамата като другари от училищната скамейка, в едно по-късно време застават като командири на две военни дружини от двете страни на барикадите в Македония, при която в една от престрелките единият загива от смъртоносен куршум изстрелян от другата страна) ;
„Синът на Перуна” - (трагедията на последният еничер, превърнал се в Атеш паша);
„Децата на Хемус” - (трагедията на българчето, осиновено от собственика на заводите „Мерцедес”);
„Шепа българска кръв” - (за участието на Яворов в македонското революционно движение);

Автор е на документалните творби:
„Гешев, който не беше само полицай” ;
„Гешев: и 50 години (след 9-ти септември) аз ще управлявам България” ;
„Гешев и Трайчо Костов” ;
„Аферата Велички” – (за смъртта на нюйоркският митрополит Андрей Велички) ;