Зароси ситна росица,
падна ми тьовна маглица
през високине барчини,
през зеленине ливади.
Мотна е река текнала
през зеленине ливади,
занесе бела Фатминка.
Майка са чукна и вайна:
-Дощеру мое, майчина,
конче ли немаш да ехаш,
руба ли немаш да носиш,
та си са в река метнала?
-Майчинку, стара майчинку,
и конче имах да ехам,
и руба имех да носям,
ам любе немах да любе!
