В Чеча и Бабешко наслението никога не се е наричало ахрене, в голяма грешка си. Ахрене е название на населението около Смолян и Мадан
Тц, фамилията
Ахрян се среща горе-долу навсякъде из Балканите през 15 и началото на 16 век и се дава на новоприели исляма паралелно с фамилията Абдуллах. Поне това се вижда от османската документация. Най-правдоподобната версия за значението на тази дума е, че означава "груб, селски мюсюлманин", т.е. някой, който въобще не е на "ти" с исляма и точно за това се е давала на новомюсюлманите.
По принцип етнографските имена на времето не са били толкова в обръщение. Предимно хората са се определяли като "турци" или "мюсюлмани", но от външни хора в конкретни случаи са били наричани "чечлии" за жителите на Чеча, "турци" или "гаджели" за Доспатските села, "рупци" за Рупчос и "Ахрени" за Смолянско. Обаче има и изключения. Например на жителите на Осина (което е в Чеча) им викат "мърваци", което предполага, че са се преселили от Мървашко (Демир Хисар/Зъхна). В османските регистри Осина се споменава за първо през 16 век като малко селце. Това е още едно доказателство, че демографският бум в Неврокопско от 1444 до 1519 година се дължи на миграция от Беломорието към Неврокопско.