Произход на името Чепеларе Единствения източник, от които можем да черпим информация за произхода на името на гр. Чепеларе, за съжаление отново е историята на Васил Дечев.
Според него наименованията на много от местностите и планините около Чепеларе произлизат и са свързани със собствениците им юрюци през османския период, преди тяхното изкупуване от местните жители.
И по-конкретно със селищата, около които са зимните пасища (кашлите) на посочените юрюци, където те прекарват по-голямата част от годината (с изключение на лятото, когото са в Родопите) или с местата, от където юрюците-собственици мигрират, за да дойдат по-късно в Беломорието и Родопите.
Такива са местностите: Караманица от гр. Караман в Мала Азия; Боклуджа от с. Боклукьой, Гюмюрджинско; Чуфаджиица от с. Чуфаджилар, Гюмюрджинско; Кесариица от гр. Кесария в Мала Азия; Калфеница от с. Калфакьой, Гюмюрджинско и т. н.
През втората половина на ХVІІ век земите в Чепеларската котловина са собственост на юрюка Осман бей, който е от с. Чепелли, Гюмюрджинско т. е. там са неговите зимни пасища (кашли). Чепеларските си имоти Осман бей използва за летни пасища на своите стада.
По това време на мястото на сегашния гр. Чепеларе съществува само заселище от летни юрюшки колиби, върху което в последствие възниква Белювската махала в Чепеларе т. е. почти в центъра на съвременния град.
Юрюшките колиби в котловината месните хора започват да наричат Чепелли т. е. място на юрюците от с. Чепелли, Гюмюрджинско.
Названието Чепелли постепенно в местния говор е трансформирано в Чепеларе, като то преминава и върху оформилото се след това постоянно селище при някогашните имоти на Осман бей.
Единственият документ, които може да бъде приведен в полза на хипотезата на Дечев е владалото за изкупуване на планината Хаджиица край гр. Чепеларе от 1729 г., където се съобщава, че хаджи Юмер от с. Чепелли, Гюмюрджинска кааза, от свое име и по пълномощие на другите съпритежатели продава за 800 гроша планината.
Çepelare isminin kökeni Çepelare kentinin isminin kökenine dair bilgi verebileceğimiz tek kaynak ne yazık ki Vasil Deçev’in tarihidir.
Ona göre Çepelare civarındaki yerlerin ve dağların isimlendirilmesinde yerel halkın onları satın almadan önceki sahipleri Osmanlı dönemindeki Yörüklerden gelmekte ve onlarla ilgilidir.
Yerleşimler ile ilgili daha spesifik olarak söyleyecek olursak, bu Yörüklerin çevrede (Rodoplarda oldukları yaz mevsimi hariç) yılın büyük kısmını geçirdikleri kışlık otlakları (kışlakları) vardı; yada Yörük mal sahiplerinin Ege denizi ile arasında Rodoplarda gelip gittikleri yerler vardı.
Bu şekildeki yerleşim alanları şunlardı: Karamanitsa Küçük Asya (Anadolu)’daki Karaman şehrinden, Bokluca; Gümürcine Bokluköy’den, Çufaciytsa; Gümürcine Çufacılar (Çuhacılar)’dan, Kesariytsa Küçük Asya (Anadolu) Kesariya (Kayseri)’den; Kalfenitsa Gümürcine Kalfaköy’den ve benzerleri…
17.yüzyılın ikinci yarısında Çepelare vadisindeki topraklar Gümürcine Çepelli köyünde kışlık otlakları (kışlak) olan Yörük Osman Bey’in sahipliğindeydi. Osman bey Çapalaredeki mülkünü kendi sürülerinin yazlık otlağı olarak kullanmaktaydı.
Bu zamanda şimdiki Çepelare kentinin olduğu yerde sadece yazlık Yörük kulübeleri vardı. Bunun üzerinde şimdi Çepelare kentinin tam merkezinde yer alan Belyuskata mahallesi bulunmaktadır.
Vadideki yörük kulübelerini yerleşik halk Gümürcine’deki Çepelli köyünden gelen Yörüklerin yeri anlamında Çepelli diye adlandırmaya başlamışlardır.
Çepelli adlandırması halkın dilinde yavaş yavaş Çepelare’ye dönüşür ve bunun gibi halihazırdaki kent Osman beyin eski mülkü üzerine kurulur.
Deçev’in hipotezinin lehine yorumlanabilecek olan yegane belge 1729 yılından kalma Çepelare’nin Haciytsa yöresinin satın alınmasına dair belgedir. Gümürcine Kazasının Çepelli köyünden Hacı Ömer, kendisi ve vekilleri adına olan araziyi bundan sonraki sahiplerine satmıştır.
İzvor - Kaynak:
Чепеларе в миналото - Geçmişte Çepelare
http://www.chepelareinfo.org/history.htm
