Задали са са, подали
от Мадан, от медресьона,
двама Асане писани:
лилекан с босилекан,
невенан с байтуранен.
Излезе абла погльодна:
нагоре-небо високо,
надолу – поле широко
В среде полено седеше
Султан Селиман Зейман.
В ракине дължи шишьона,
шишьона полна с магие,
да си магьосва Фатминка,
да му рече: “Зьо та ща”
Пък тя му рече: “Не що та”
