Дошли са майчу аскер да сбират,
аскер да сбират, табур да воршат.
От като село по адин, двамина,
От наше село, он алтъ-киши,
сас мойно любе – он еди киши.
-Писувай, писувай – царско сейменче,
лю мойно любе немой писува!
ага са женем, дар ще та дарем,
дар ще та дарем – плетни жорапе,
плетни жорапе, тьонка ризица.
Абре момице, кючук севдице,
е не сам дошол даре да сбирам,
ами сам дошол аскер да сбирам,
аскер да сбирам табур да воршам.
