Жемиля Исеинава
Тя е раничко станала ,
Равни е двори размела.,
Сас басилкава метлица,
С трактарава вяйчица,
Че е нагоре изляла
Ваз двене скали високи,
Шалян е килим пастлала
На широконо одере,
Че е на нега седнала-
Да ниже жълти алтъне,
Ла ниже и пазаплакава
Ат де я зачу майка и?
Оти ми палчеш Жемилю?
Малчи майчинко недумай
Га ма е Ахмед гирясал
В нашана ачик адая
Малчи дащерю непалчи
Бобайкоти е кятипин
Вър седем села залъмин
Писа ще бяла кинига
Да иде да я атнесе
Нах Узундере село голямо
Та щет Ахметя причакат
На двана друма високи
Та ще му земат главана
За бакшиш ше ти я данесат!
Пак щем пазава дащерю
Ат палаз Муллаахметя...
