Де се чуло, видело
помак урумка да люби,
помак урумка да люби,
урумка, уруменлийка.
Гъриповчено Хюсеин
той е урумка залюбил,
пък гу Смърайна любила,
любила и заследила.
Пък си Хусеин викаше:
– Смърайно, бела гъркиньо,
следи ли ми щиш верана,
следи ли ми щиш верана,
носи ли ми щиш рубана?
– Исеин, съвдо голема,
я ти ще нося рубана,
я ти ще нося рубана,
и ти ще следя верана.
Исеине севдо голюма
от какса с тебе галиме
броени е четри години
на черква несъм ходила
ам съм са намаз калняла!
Наимаш ли са, Исеине,
от Скеча да ма изведеш,
от скечънскине аяне,
аяне още кабадайе,
във Дахън да ма отведеш,
във Дахън, във Даридере?
Станами Исеин та я приведе
приз Скеча приз касъбана
та я нах дахън отведе
нах дахън нах деридере
та я в конакан фаведе..
– Барзай ми барзай Исеине,
чи ако си на стигнат,
черни йарумски кяфирe,
мене ще нахзад да варнат,
пак тебе ще та примажат!
Кадие Смърайна питаше
на мюстекимен я пишеше:
– Смърайно, бело момиче,
дали си сама търнала,
или та зорлан довели?
Смърайно дума кадию:
– Я съм сама търнала,
сама съм ислям станала.
помашко ша любе да водем,
ислямска вера ше карам,
ахрянска ше руба да носем.
