http://www.islambg.com/modules.php?name=News&file=print&sid=225 Аллах Всевишния повелява:
О, хора, яжте от онова по земята, което е позволено и приятно! И не следвайте стъпките на сатаната! Той за вас е явен враг. (Бакара 2:168)Всевишният Аллах е постановил забрана над ограничен брой продукти:
«Кажи: “Сред онова, което ми бе разкрито, не намирам храна под възбрана за хранещия се, освен ако е мърша или пролята кръв, или свинско месо те са нечистота, или животно, заклано за друг, а не в името на Аллах…” [ал-Ан’аам 6:145]Пророкът (сас) ни е забранил месото на месоядните животни с кучешки зъби (хищниците) и хищните птици. (Муслим, 6/60)
Забранил е също месото на мегаретата (от Бухари в ал-Фатх, № 4215).
От храните в наши дни някои са недвусмислено харам (мършата и свинското). Някои от храните съдържат съставки и вторични продукти от източници, които са харам, така че трябва да знаем за произхода им и да сме наясно с ислямските правила отнасящи се за тях.
Желатинът може да произлиза от кожата, мускулите или костите на животно, което е харам, например свинята. Оттук следва че е харам желатинът, който се извлича от колаген, който на свой ред е извлечен от свинята. Това е равносилно на смилане на свинята. Най-правилната гледна точка е, че след като продуктът произхожда от животно, което е харам, той също е харам дори и да е претърпял промени при преработката.
Мазнините които използваме при приготвянето на храна биват от растителен или животински произход. Първите са халал, при условие, че не са смесени с нечисти съставки (наджис) или нещо, което би могло да ги зарази.
Ако произходът им е животински от позволени за ядене животни, тогава върху употребата им се прилагат същите правила, както и при месото от съответното животно. Ако произлизат от животно, което е хараам, (например свинска мас използвана за сладкиши и др.) – тогава са харам.
По отношение на сиренето учените са единодушни, че то е хараам ако е направено от млякото на непозволено за ядене животно, ако пък е произведено от млякото на позволено животно тогава трябва да се знае дали е използвано сирище извлечено от животно заклано според предписанието на шариата и дали не е смесено с нещо нечисто (наджаса).
Много често произхода на храната може да е неизвестен за мюсюлманите. В подобни случаи е по-добре да се боим от Аллах и да проявяваме предпазливост. Избягването на съмнителните неща е препоръчително, както става ясно от хадиса разказан от ал-Ну’маан ибн Башеер, Аллах да е доволен от него):
“чух пратеника (сас) да казва: Това което е законно е ясно (понятно, недвусмислено) И това което е незаконно е ясно (понятно, недвусмислено) Но между тях има неща, които будят съмнение и те не са известни на много хора. Който избягва неясните (съмнителните) неща се пречиства по отношение на религията си и честта си, но този който навлиза в сферата на съмнителното е като пастир, който пасе добитъка на пасищата на светините. Наистина всеки владетел си има светини, и светините на Аллах са Неговоте възбрани. Наистина в тялото на човека има парче плът, което ако е добре, цялото тяло е добре. Ако е покварено, цялото тяло е покварено. Наистина, това е сърцето.” (Муслим, 1599)
От казаното по-горе научаваме, че основният принцип, при подбора на храната е че тя е халал, докато не ни са известни недвусмислени доказателства, че тя е хараам (мърша, кръв, животни заклани в името на друг, освен на Аллах, и животни при заколването, на които не е произнесено името на Аллах. Относно хранителните продукти със съставки от животински произход – ако съществуват доказателства, че някои от съставките са от източник-харам, трябва да се избягват. Ако произходът им не е точно известен тогава е препоръчително да не се поддаваме на подбудите на шейтана (уесуесе) и да бъдат избягвани, за да се предпазим от гнева на Аллах.
Аллах знае най-добре.
(
www.islam-qa.com)
