Един път някъде Фичинка май беше писала за кутмача, как се приготвя по техния край.
Но не си спомням дали беше тя, или гледах по онази, тв"скат" гостуваха деца от село Градешница в предаването - "От българско, по българско".
Та там една стара баба каза че кутмача по техния край се приготвал с мляко и месо!??.
Може и да греша но според мене нашенския кутмач е уникален по вкус.
В края на юли и началото на август по горските поляни където пасът овцете се среща една специална билка, трева..
Тя тогава прецъфтява и завръзва семенца .
Мириша уникално, има невроятен аромат.Овчарите много добре я познават.
Аз също съм пасал овце и я познавам много добре тази билка.
Когато почне да мириша по този начин , тогава овцете се надпреварват да я ядат.
Овчарите казват на тази билка - кутмачевата билька.
Тогава млекото на овцете е с голяма концентрация на масленост.
След като се издой млякото , той се прецежда през специално сито и се приготвя за подваряване.
Подваряването обаче не се извършва по обикновения начин, направо в тенджера и хоп, на огъня..
Първо се слага в една голяма тенджера вода до половината.
Овчето мляко се постава в по малък съд, може и голям сахан.
После този сахан се поставя във онази тенджера със вода.
Идеята е че ако се подварява по обикновения начин млякото загаря поради голямата си масленост.
Но като се сложи в съд, които пък е поставн в тенджера с вода, когато водата заври, поради изпаренията й , температурата с която се подварява млякото е по ниска от температурата на загаряне на млякото.
И така подвареното гъсто овче мляко не мириша на загар.
След това , кутмача се приготва по начина както е писал Мустафа, с бъркане на слаб огън.
Но се слага и сол.....
След нужното време , овчето мляко поставно на огъня и бъркане с дървена лъжица, се получава уникалния кутмач.
Остава само да истине, при което най одгоре на повърхноста му се образува най ценната и на вкусна част , на която й казваме кожур.
