Слабите хора Петре чакат да настъпи
благоприятно обстоятелство,
силните го създават.
И още:Аз ще стана последовател на Муун, тогава когато ти станеш мюсюлманин!
Та да си дойдем на думата!!!
Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат.”(Сура Аз-Зарийат, 56)
Понятия за джиновете в ислямската религияНякои данни на съвременната наука за сътворението на вселената
Слънчевата система
Земята и планетите, които се въртят около Слънцето, представляват един организиран свят с размери, които изглеждат колосални според човешките представи. Нима Земята не се намира на около 150 000 000 километра от Слънцето? Това е значително разстояние, но нищожно, сравнено със средното разстояние според човека, разделящо Слънцето от най-отдалечената от него планета в слънчевата система: приблизително 40 пъти разстоянието Слънце – Земя, т. е. почти 6 милиарда километра. Това разстояние, умножено по две, което е почти дванайсет милиарда километра, е най-голямото измерение на нашата слънчева система. На слънчевата светлина са й необходими повече от 6 часа, за да достигне въпросната планета – Плутон, като при това тя преминава разстоянието с ужасяващата скорост от 300 000 км в секунда. Но за да достигне до звездите, разположени в периферията на познатия ни звезден свят, на светлината са необходими милиарди години.
Галактиките
Слънцето, чийто спътник сме ние, както и другите заобикалящи го планети, е само една незначителна част от стотиците милиарди звезди, образуващи съчетанието, наречено галактика. През ясните летни нощи виждаме целия космос, осеян от тях, като това образувание наричаме Млечен път. Тази група звезди има значителни размери. Докато светлината може да пресече Слънчевата система за време, което се измерва с часове, за да достигне от единия край до другия на нашата галактика й трябват 90 000 години.
Но галактиката, към която принадлежим, колкото и необикновено голяма да ни се струва, е само един малък елемент от космоса. Извън нашата галактика съществуват гигантски звездни агломерации, подобни на Млечния път. Те бяха открити преди повече от петдесет години, благодарение на въвеждането в астрономията на усъвършенствани оптични уреди, като например телескопа на връх Уилсън в САЩ. По този начин могат да бъдат различени безброй звездни купове и отделни галактики, отдалечени на такова разстояние, което за да бъде измерено, трябваше да бъде въведена специална единица - светлинна година, парсекът (разстоянието, изминато от светлината за 3,26 години при скорост 300 000 км. в секунда).
Образуване и еволюция на галактиките,
звездите и планетните системи
Какво е съществувало в безкрайното пространство преди, да бъде заето от галактиките? Съвременната наука може да отговори на този въпрос приблизително към началото на еволюцията на вселената, като е невъзможно да се изчисли какво време ни дели от него.
В най-отдалеченото време, за което науката може да се произнесе, вселената е била образувана от газообразна маса, съставена в по-голямата си част от водород и от хелий, които бавно се въртели. Мъглявината се разпаднала на множество фрагменти със значителни размери и маса, които астрофизиците изчисляват в порядъка на един милиард до 100 милиарда пъти тази на Слънцето (като тя се равнява на 300 000 пъти масата на Земята). Тези цифри дадат представа за размерите на парчетата от първоначалната газообразна маса, от която са се зародили галактиките.
Следващото разпадане породило звездите. След това започнал процес на кондензация, в който се намесили гравитационните сили (тъй като телата се движели и се въртели все по-бързо), наляганията, магнитните полета и радиацията. Чрез свиване и превръщане на гравитационните сили в термична енергия звездите започнали да излъчват светлина. Започнали термоядрени реакции и от по-леките атоми чрез сливане се образували по-тежки; по този начин водородът се превръщал в хелий, след това във въглерод, за да се достигне до металите и металоидите. Затова може да се каже, че звездите имат живот, и съвременните астрономи ги класифицират в зависимост от стадия, който те са достигнали в еволюцията си. Звездите също умират: наблюдавани са внезапни експлозии в последния стадий на еволюцията им, при който някои звезди се превръщат в истински “трупове”.
Планетите, в частност Земята, са произлезли чрез отделяне от първоначалната маса на първичната мъглявина. Вече четвърт век никой не оспорва, че Слънцето се е кондензирало в центъра на една мъглявина и че планетите са претърпели същите промени в диска, който я е заобикалял. Трябва да отбележим един факт от голямо значение за интересуващия ни проблем, а именно, че отсъства последователен ред при образуването на елементите в космоса като Слънцето и Земята. Процесът е протекъл едновременно и има общо начало.
Науката може да ни даде сведения за епохата, когато това е станало. Ако възрастта на нашата галактика се приема на около десет милиарда години, пет милиарда години по-късно според същата хипотеза се е образувала слънчевата система. Изучаването на естествената радиоактивност посочва, че възрастта на Земята и моментът на образуването на Слънцето са 4,5 милиарда години, с корекция от 100 милиона години съгласно изчисленията на някои учени. Тази точност е достойна за възхищение, защото 100 милиона години, въпреки че представляват значителен период от време, при съотношението максимална грешка: общо измервано време, представляват едва 2, 2 % (0,1/4,5).
Следователно специалистите по астрофизика са достигнали висока степен на познание относно образуването на Слънчевата система, която може да бъде обобщена така: кондензация и свиване на въртяща се газообразна маса, разделянето й на фрагменти, породили Слънцето и планетите, сред които е и Земята. 4 Благодарение на познанията ни върху примитивната мъглявина и разделянето й на неизмерим брой звезди, групирани в галактики, няма място за съмнение, че идеята за наличието на множество светове е вярна, но няма гаранция за съществуването във вселената на свят, приличащ на нашата Земя.
Концепцията за съществуване на множество светове
Въпреки всичко съвременните астрофизици смятат, че е много вероятно в космоса да съществуват планети, сходни със Земята. Никой вече не приема възможността в Слънчевата система да бъде открита планета със сходни на земните условия. Следователно търсенето трябва да се насочи извън нашата система. Доводите в подкрепа на подобна възможност са следните:
Счита се, че в нашата галактика половината от 100 милиарда звезди биха могли да имат планетна система, подобна на слънчевата. Въпросните петдесет милиарда звезди, подобно на Слънцето, се въртят бавно, което навежда на мисълта, че около тях съществуват планети като спътници. Тези звезди са отдалечени от нас на разстояния, които правят невъзможно наблюдението на предполагаемите спътници, но някои особености на орбитата правят съществуването им твърде вероятно: леко вълнообразно изкривяване на орбитата на звездата. Така звездата на Барнар е знак за съществуване на придружаващ планетарен спътник, че тя може би притежава планета с маса, превишаваща масата на Юпитер, или може би две планети. П. Герен пише: “Явно планетните системи са изобилно разпръснати във вселената. Слънчевата система и Земята не са единствените...” И заключава: “Животът, както и планетите, дали му подслон, са разпространени в цялата вселена, навсякъде, където съществуват необходимите физико-химически условия за възникването и за развитието му.”
Междузвездната материя
Както видяхме, процесът на образуването на вселената се състои в кондензация на материята на първичната мъглявина, след това в разделянето й на фрагменти, които представляват първоначалния вид на галактическите маси. Те се разделят на свой ред на звезди и като страничен продукт са възникнали планетите. Последователните деления оставят между групите от основните елементи остатъци, ако можем да се изразим така. Те имат име, дадено им от науката: галактическа междузвездна материя. Тя има различни описания – понякога като блестяща мъглявина, разпръскваща светлината, получена от други звезди, и съставена от “прах” или “дим”, както се изразяват астрофизиците; – понякога като тъмна мъглявина с малка плътност – или пък като още по-дискретна междузвездна материя, известна с това, че предизвиква смущения при фотометричните измервания на астрономите. Самото съществуване на “мостове” от материя между звездите и галактиките не предизвиква съмнение. Колкото и да е разреден този газ поради колосалното пространство, заемано от него, поради силната отдалеченост на звездите и галактиките едни от други, масата му – въпреки малката си плътност – би могла да бъде по-голяма от сбора на масите на галактиките. А. Боашо смята, че наличието на междузвездната маса има първостепенно значение, което може “да промени в значителна степен представите ни за еволюцията на вселената”.
А сега трябва да разгледаме основните идеи, представени в Корана, относно Сътворението на вселената в светлината на научните знания.
Съпоставяне със сведенията от Корана за Сътворението
Нека да разгледаме петте основни момента, по които Коранът предлага подробности относно Сътворението.
1. Шестте периода на Сътворението на небесата и на земята включват според Корана образуването на небесните тела, на земята и развитието й до момента, в който тя става годна за обитаване от хората (заедно с “храните си”). Събитията, свързани с нея, са се развили в четири периода. Дали това не са геологическите ери, описани от съвременната наука, като човекът се е появил в четвъртичната ера? Това е само една хипотеза. Никой не би могъл да отговори на този въпрос.
Но трябва да отбележим, че както за образуването на небесните тела, така и за образуването на Земята са били необходими две фази според знамения 9 – 12 на сура 41. Но науката твърди, че процесът на образуването на Слънцето и страничния му продукт, Земята (единственият възможен пример), е протекъл чрез кондензация и разделяне на първичната мъглявина. Това съвпада с твърдението в Корана, изразено много ясно, че процесът, започнал от звездния “дим” е преминал през спояване и разделяне. Следователно можем да отбележим пълното сходство между сведенията в Корана и тези на науката.
2. Науката доказа, че двете събития – образуването на една звезда (каквато е Слънцето) и на спътника й или на един от спътниците й (каквато е Земята) – са протекли едновременно. Не видяхме ли присъствието на подобно твърдение в текста на Корана?
3. Съвсем очевидна е връзката между твърдението, че в началния стадий от съществуването на вселената всичко е било “дим”, с което Коранът означава предимно газообразното състояние на материята, и концепцията за първичната мъглявина на съвременната наука.
4. Наличието на множество небеса според Корана, изразено символично с числото 7, за чието значение говорихме, се потвърждава от съвременната наука чрез откриването на галактическите системи и на факта, че те са многобройни. Напротив, изводът следващ от текста на Корана, че съществуват множество земи, сходни на нашата поне в някои аспекти, все още не е получил своето потвърждение; въпреки това специалистите смятат, че това е напълно възможно.
5. Съществуването на сътворени неща между “небесата” и “земята”, изказано в Корана, може да бъде свързано с откриването на мостовете от материя извън организираните астрономически системи.
Дори ако не всички проблеми, поставени от текста на Корана са напълно потвърдени днес от научните познания, при всички случаи не съществува никакво противоречие между сведенията в Корана относно Сътворението и съвременните познания за образуването на вселената. Трябва да подчертаем този факт за кораничното послание, още повече че текстът на Стария завет, с който днес разполагаме, съвсем ясно предлага подробности за въпросните събития, които не може да се приемат от научна гледна точка. В това няма нищо чудно, тъй като е известно, че жреческият текст за Сътворението на света в Библията 5 , е бил написан от проповедниците по времето на преселването във Вавилон, които са целели да наложат християнството (за техните цели говорихме по-горе) и поради това са съставили разказ, изцяло подчинен на теологическите им възгледи. Друга причина, поради която трябва да подчертаем съществуващите различия между библейския разказ и сведенията в Корана относно Сътворението, са обвиненията, отправяни още от появата на исляма, че Мухаммед е преписал библейските разкази. Това обвинение е напълно безпочвено, що се отнася до Сътворението. Как е могъл един човек преди четиринайсет века да поправи разпространените разкази до такава степен, че да отстрани научните грешки и сам да включи сведения, чиято правилност едва нашата съвременна наука е в състояние да докаже. Подобна хипотеза е неприемлива. Разказът в Корана за Сътворението се различава напълно от този в Библията.
Любопитно е, че религиите признават съществуването на тези паралелни светове!В Корана например се посочва, че те са 1000. Според съвременни учени пък вселените, успоредни на нашата,са невидими и неосезаеми за нас, тъй като се намират в друго пространствено измерение.
http://chudesa.net/p3628/Изразът “Светове” се среща на десетки места в Корана. Сам си направи извода!!!