Левски е бил готов да приеме дори исляма в името на народа си
Николай Панайотов, д-р по история, ориенталист
По професия Николай Панайотов е ориенталист. Работи с източните езици – арабски, персийски, турски. Интересите му са разностранни. Дълго време се занимава и с археология. Едно от най-големите му хобита през последните години е поезията спенсъров тип. Има издадени около 770 сонета. Освен у нас преди 2 години издава антология със 110 стихотворения на иврит в Тел Авив. Издал е 14 монографии. Някои от книгите му са превеждани. По книгата му, преведена на турски, „Наказателното право на Османската империя“ учат много от студентите в Истанбулския университет.
Варненският историк влезе в световните медии още на 6 февруари 1997 г., когато Ройтерс разпространи снимка как нашенецът постави в устата си открити при разкопки древни протези. Тогава дори СNN прати екип да го снима. През 1998 г. разбуни духовете у нас с книгата си „Арабаконашкият обир и обесването на Васил Левски - другата истина“. В нея дава друг прочит на делото.
Сред хобитата му е и рисуването. Автор е на известните триптихи – импресии, създадени по текстове на свещения Коран.
- Как избрахте източните езици?- Това беше преди 30 години. Не мога точно да обясня. Винаги го е имал интереса към миналото. Първо следвах икономика на промишлеността във ВИНС-а и после завърших задочно история. Правеше ми впечатление, че за социализма, който е период от 20-ина години, е отделена 1/3 от целия обем от дадената книга, а за 5 века османско владичество – 20 страници. Не знам точно как и защо точно съм се насочил към тези трудни езици. Навремето имах големи неприятности с органите на Държавна сигурност. По едно време ме бяха обявили за турски шпионин, защото съм ходил по джамиите. Дори един юнак ме съветваше да взема да уча руски, какво ми трябвало турски, арабски... това били глупости. На мен ми беше интересно, въпреки че беше трудно. Много време ми отне да ги овладея. Учех ги на частно. Към 6 години вземах уроци.
- Имате интересна теория около делото Левски. Откъде се тръгна?- Стана съвсем случайно, докато писах „Наказателното право на Османската империя“ и превеждах наново закона от 1859 г. Винаги сме смятали, че тяхната империя е нещо ала-бала. Оказа се, че от 1839 г. започва период на реформи – танзимат на арабски. И в Османската държава е имало умни хора, които виждали, че империята загива. Идеолозите на тези реформи са били предимно западни възпитаници. Учили са в Сорбоната, в Германия, в Англия и т.н. Та те правилно са схванали, че промените трябва да започнат от правната система. Законът, за който споменавам, когато го разгледах и сравних, се оказа, че е Наполеоновият кодекс – наказателният закон на Франция. Преведен е мотамо. Допълнено е само, че ислямът е официалната религия на тази империя. След няколко години дописват, че не бива да се псува султанът. Този закон е в сила около 70 години, без изменения. Това е феномен. Франция е люлката на цивилизацията през 19-и век, еталонът за света въобще. И те заимстват цялото си законодателство от там. Оказва се, че по това време Османската империя има едно от най-модерните законодателства.
- А къде е разковничето?- Когато превеждах, стигнах до чл. 55. Там пише: всеки, който организира бунт срещу държавата... и в един момент се сещам, че Левски е съден по него. Веднага намерих в библиотеката си книгата на проф. Иван Унджиев и гледам същите членове. Никога като историк не ми е минавало през ума, че ще работя по тази тема. Така започнах. Прегледах отново т.нар. дело на Левски. Останах поразен, че всичко, което е писано досега, всъщност е преповторение и прецитиране. Има към 7 дисертации, защитени, и 3 хабилитации за професури за това как е станал арабаконашкият обир. Те дават различни тълкувания в колко часа е станал и кога са научили османските власти. Всеки следващ изключва предния. А тя, работата, е съвсем елементарна. Запазени са всички телеграми от него време.
- Откъде идват различията?- Проблемът е, че тези, които са ги превеждали, са османисти, а не историци. Те превеждат само текста. А по него време даже пощите в империята са по френски образец, т.е. в телеграмите е записано откъде е изпратена, от кого, в колко часа и т.н. Първата е пусната в 11,05 ч. по наше време. Това означава, че са разбрали за обира в 11 ч. Книгата ми предизвика яростен отпор. Създадоха се два лагера – едните „мамка му“, другите - „голяма работа“. Николай Хайтов ме защитаваше, Рени Цанкова, Николай Генчев. Другият лагер се обедини около проф. Дойно Дойнов, който е председател, откакто свят светува, на комитета „Левски“. Според него съм написал еднодневка. Всичко това си е в реда на нещата. С голям страх съм превеждал това дело. Притесняваше ме какво ще излезе, особено когато стигнах до разпита. Там питат Левски дали би приел исляма и той отговаря: „Да“, но добавя „само и само да имам възможност да работя за освобождението на моя народ“. Както се казва, той е приел и с дявола да стане ортак, стига да стане работата.
- Какво успявате да докажете?- Доказвам следното: в нашата историография съществуваше становището, че Левски едва ли не е обесен без съд и присъда. Аз доказвам, че е обесен по всички правила. Турската дипломация е перфектна. Делото на Левски се е провело с особено внимание, понеже имат няколко ноти от други държави. Властимащите искат да вземат заеми, защото империята е в икономически колапс. И тук открих голяма грешка. Същността й е следната: това, което е запазено, всъщност не е присъдата, а протокол от разпитите. Отгоре му така пише. Така го превеждат и всички османисти. Именно него вече 100 години нашите историци упорито наричат присъдата на Левски. В цял свят на присъдата отгоре е написано присъда, и че се издава в името на султана, на царя, на Бога... т.е. в името на нещо, съдържа и въведение за какво го съдят, и така. А това, което е запазено, е протокол. Погледнато строго, научно обаче – той дори не е оригинал. Преводът на самото му заглавие показва това: “Препис от протокола на комисията.” Още през 1940 г. прецизният османист Гълъб Д. Гълъбов обстойно обяснява в пресата, че думата „мазбата” – изписана най-горе на документа, означава единствено и само „протокол”, а не „присъда“. Същото прави през 1947, 1967 и 1980 г.
- В крайна сметка Левски е обесен.- Султанът праща извънредната комисия, в която е прочутият Хаджи Иванчо, начело с генерала и майора, да анкетира случая за обира на Арабаконак. В Османската империя непрекъснато се е крадяло, но за първи път в тогавашната им 600-годишна история се обира държавна институция. Историците преди мен наричат комисията съда, който пратил Левски на бесилото. А това не е така. Проверих им на тези хора биографиите – единият е завършил Военна академия, а другите двама – Сорбоната. Нито един не е юрист, а в закона им изрично е посочено кой трябва да бъде съдия. В Османската империя той се избира дори и в най-елементарния съд с конкурс. Оказва се, че нашите хора наричат комисията съд, протокола – присъда, и т.н.
- Казвате, че присъдата му е нелегитимна и предлагате контрапроцес.- Както поляците възстановиха Коперник, чехите – Ян Хус, французите – Жана д'Арк, италианците – Галилео Галилей, предлагам да направим контрапроцес и за Левски. Даже бях договорил с колеги от Турция - османисти. Щяха да изпратят хора, които да участват. Не можем да върнем Левски. Това има морален характер. Турците знаят, че е извършена кардинална съдебна грешка при процеса. В протокола комисията препоръчва на юристите да го съдят заради обира на Арабаконак. Казват и по кои членове, но решението в крайна сметка е на съда, не тяхно, те само препоръчват. По тези 5 члена по-късно е формирана присъдата на Левски. Те фиксират консумирано деяние, а всички знаем, че въстанието, което той организира, е избухнало три години след обесването му. Например чл. 55: всеки, които организира въстание срещу държавата и то е избухнало и има последствия, например изгорили плевнята на бай Иван, отрязали ухото на Хасан и т.н., се осъжда на съд. Следващият чл. 57: всеки, който организира бунт, въстание в държавата и той не е избухнал поради някакви причини, се осъжда на доживотен затвор. Според законите на империята би следвало най-тежката присъдата на Левски да бъде доживотен затвор. 3 години по-късно, след Руско-турската война, всички политически затворници се връщат и той щеше да остане жив. Фактите това говорят.
- Разграничавате османци от турци. Защо?- Бях открил карта, която доказва, че Австралия са я открили османски моряци, а не холандци. Датирана е от 1615 г. Османската империя е до 1924 г. Дотогава в нито един официален международен документ не съществува думата Турция. До 19-и век, ако аристокрацията е искала да обиди някого, му е казвала
турчин, което, буквално преведено, означава гащник, селяндур.- Преди години станахте известен като човека с най-старите зъби в света. Как се чувствахте с тях?- Някъде 1992 - 1993 г. правихме експедиция на терен. Разглеждахме каква керамика има. Случайно извадихме колективна находка от 12 римски монети. Бяха на купче, на 5 пръста под повърхността. Вероятно са били в кесийка. Като монети нямаха стойност, но датират времето. Между тях имаше и 2 „бобчета“. Бях ги прибрал. Някъде година по-късно една вечер ме боля зъб и случайно ги намерих. На другия ден отидох на зъболекар и му ги показах. Според него това били лети зъби, бронзови, от края на ХІХ в. А аз му казах, че са от ІV в., поне монетите са от тогава. Той извика 5 - 6 колеги и стана цял консилиум. Поровиха се из учебниците и се оказа, че първите такива лети зъби са имплантирани във Виена, Австрия, през 1902 г. После ги изследваха в Испания, в Щатите ги пращах. Специалистите доказаха, че най-малко 20 години са били ползвани.
Изкуствени зъби има още в праисторията. Египетските фараони са си слагали от бобър, но те са имали по-скоро декоративни функции, не са можели да се хранят с тях. А тези бяха ползвани. И реших да направя експеримент – така и така щях да си вадя зъба. Направиха ми мост от двете „бобчета“.
- Освен с всичко друго се занимавате и с рисуване. - Винаги съм казвал на жена ми, че когато се пенсионирам, ще започна да рисувам, да имам занимание. Понеже никога не съм рисувал, реших с това да се захвана. Като човек на науката не мога да хвана четката и да започна. В продължение на година само четях. Исках първо да имам теоретична подготовка. После тръгнах на уроци по рисуване. Приятелка на малката ми дъщеря е учител по рисуване и ми предложи да ме занимава.
- Кога стартира проектът с картините, посветени на древни владетели?- Понеже дълго време се занимавах с исляма, имам и няколко открития в Корана – например, че за първи път Мохамед, преди Коперник, доказва, че Земята има кръгла форма. Веднъж, като четях Корана, ми направи впечатление, че съдържа и цветове. Опитах се да нарисувам от това, което чета, нещо като импресия. Така реших да създам импресии по текстове на Корана. Направихме тандем с учителката по рисуване – рисувахме триптихи. Един подарих на мой аспирант от Йордания. Оказа се, че го е продал на някакъв палестинец милиардер в Бразилия. Взел 90 000 долара за него. Създадохме цяла серия в продължение на година и нещо. Всеки, който знае Корана, може да каже, а това е фатиха... – еди-коя си глава. В тях има философски заряд. Цвета го има и в Стария завет, и в Петокнижието. Рисуваме само с естествени материали – пясък, цимент, артефакти и т.н. В ремикса на „Тайната вечеря“ на Леонардо, само че моята се казва „Тайната закуска“, стените са от 60 000 зърна бяло молдовско белено просо. Използвал съм и черен синап, ориз, отливки от римски монети. В Древна Гърция така са рисували – слагали са скъпоценни камъни вместо очи, истински накити и т.н.
- Портретите на рисуваните от Вас хора исторически точни ли са?- Направихме проект с екип от млади хора. Някога, когато държавните глави са се срещали, предварително са искали да знаят образа на този, с когото трябва да се видят. Много от дипломатите са водели в делегацията човек, който може да рисува. Прави се и точно описание – има мързеливо око, бенка на дясната блуза и т.н. Постепенно стигнахме до идеята, че можем да създадем автентичен образ, като чрез програма заснемаме 7000 души и ги наслагваме. Така се създава роботизиран портрет – най-характерният мъжки образ, да кажем. Като добавя отгоре характерните особености, които се знаят, се получава лицето на китайския император от ХVІ в. например. Автентичността е между 60 - 85 % според специалистите. Така ще направим 100 най-известни двойки в световната история. Вече са готови Чингиз хан – царят на света, и жена му Бьорте. За нея намерихме много точни описания от персийски лекар, която я нарича „госпожата от рая“. Двамата много са се обичали. Нарисувани са и Филип Македонски и жена му Олимпия, която е била врачка и магьосница. Ужасно се страхували от очите й. Имам и Шехерезада, направена по модерен начин, отзад със Статуята на свободата, понеже арабите много се обичат с американците. На мюсюлманската Мона Лиза като закачка отдолу сложих лаптоп.
Из УикипедияНа 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Решава да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче.
Според някои проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно турците не знаят кого са заловили и той е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Впоследствие е отведен в София, където е предаден на съд. Апостола изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета й пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо х. Пенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров. Включени са още мюсюлмани и евреи. Смъртната присъда е издадена на 14-и и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.
На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. 08.12.2009
Боряна Тодорова
http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=35321Интересните неща са в статията, не в заглавието !!!
