А обезпокояващата мисъл, че смъртта може да не означава края на съществуването е като предпазен клапан, иначе атеистите щяха да бъдът най-аморалните личности.
А необезпокояващата вяра, че смъртта не означава края на съществуването, води до самовзривяващи се шахидки и шахиди.
Мутиш,
морала изобщо не е привилегия на религията.
Какво морално има в това да се самовзривиш сред непознати и невинни хора?
Какво морално има в това да пратиш децата на кръстоносен поход, да гориш книги и опоненти?
Какво морално има в заповедта да нямаш други богове, и в заплахата от наказание ако имаш?
Моралът не само предхожда появата на религията, но и човечеството като цяло.
Можем примерно да открием признаци на морално поведение в много бозайници.
Животните имат ли религия, при положение че проявяват морал?
Разбира се че ние атеистите допускаме и се надяваме, че телесната смърт може да не е края на всичко.
Това обаче изобщо не означава че бихме повярвали в приказки и измислици от каменната ера.
Вярата и надеждата е едно, религията и нейните измислици са съвсем друго.
Затова ние се опитваме да преодолеем телесната смърт и да станем биологично безсмъртни.
Безсмъртие, което се надявам да не откажеш заради своята религия.
Вярата и надеждата изобщо не се противопоставят на истинкта за самосъхранение или на инстинкта за продържение на поколението. Затова ние казваме - докато си жив се надявай.
Религията и нейните "учения" обаче се противопоставя на инстинкта.
Това противопоставяне обаче не е никакъв риск и не води до никакво развитие.
Самоубийците не рискуват. Те "знаят" последствията. "Знаят" че отиват при хуриите или при свети Петър.
А когато "знаеш" не рискуваш.