Аман ми, аман, майчинку,
от нова лудо и младо,
дено ми чьостиш минава,
през наши равни дворове!
Видех го, майчу, познах го,
че има севдьо на мене
и е си имам на него.
Ага го с очи погледнам,
Лицено му са промене
кайно бел-червен трендафил,
ага му дума продумам,
суха го треска затриса.
Сас него, майчу, ще ида.
-Дощеру, мое, майчина,
немой ми дума таз дума,
че сте си близка роднина.
-Майчинку, стара майчинку,
от болест легнам и станам,
от севдьо легам, не станвам.
севдьоса ма е надвила,
нах лудост ма е извила.
Сама да си го родила,
пак ще с него да идам,