Турски език в ефир? Въпрос на тълкуванеКакво пише в Рамковата Конвенция за защита на малцинствата Алинея 1 от член 11 на част III на Европейската харта за регионалните или малцинствените езици към Съвета на Европа гласи следното: „За ползващите регионални или малцинствени езици на териториите, където тези езици се говорят, съобразно положението на всеки език, до степента на преките или непреките компетенции, пълномощия или роля в тази област на държавните власти, и зачитайки принципа за независимост и автономия на медиите, Страните се задължават... да осигурят създаване на най-малко една радиостанция и един телевизионен канал на регионалните или малцинствените езици или да поощрят и/или да улеснят създаването на най-малко една радиостанция и един телевизионен канал на регионалните или малцинствените езици... да поддържат подготовката на журналисти и друг персонал за медиите, използващи регионалните или малцинствените езици”.
Така е написано черно на бяло. Спор няма.
Разбира се, този текст няма никаква законова сила у нас по простата причина, че България засега не е част от тази харта (Македония е, а Сърбия и Румъния са я подписали, но без ратификация).
Ратифицирана от 38-oто народно събрание (още преди 10 години) със закон обаче е Рамковата конвенция за Защита на националните малцинства.
Какво пише там конкретно за използването на малцинствен език в средствата за масово осведомяване? Член 9 от Раздел I започва със задължението на страните да признаят, че правото на свобода на изразяване на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, включва свободата да отстоява мнение, да получава и разпространява информация и идеи на малцинствения език, без намеса на държавните власти и независимо от границите.
Има обаче уточнение – алинея 1 не препятства Страните да изискват лицензиране, без дискриминация и основано на обективни критерии, на звуковото радиоизлъчване и телевизионните предавания или кинематографията.
Конвенцията не установява конкретен механизъм за създаване на телевизионни и радиопредавания за националните малцинства.
От Съвета на Европа „насърчават и препоръчват” страните да позволят радиотелевизионни предавания по обществените канали и дори да финансират частните канали в тази насока.
„Законово задължение” не фигурира.
И още един аспект – член 21 от Раздел III на Конвенцията: „Нищо в настоящата рамкова Конвенция не може да се тълкува като предоставящо каквото и да е право на участие в каквато и да е дейност или на извършване на каквото и да е действие, противоречащи на основните принципи на международното право и в частност на суверенното равенство, териториалната цялост и политическата независимост на държавите”.
Според текста на документа се предвижда разработването на национално законодателство, което да защити правата на човека, включително и на отделните етнически групи.
Понятието “национално малцинство” обаче не е формулирано. Така всяка държава получава възможност сама да определи в законодателството си как да защитава правата на представителите на други етнически групи.
Чл. 2 от конституцията ни определя България като “единна държава”, в която “не се допускат автономни териториални образувания”. Чл. 36 пък осигурява правото на всеки да се ползва от своя език, ако българският не му е майчин, а други разпоредби осигуряват останалите индивидуални граждански и човешки права.
Още по темата
Топката за новините на турски - в ръцете на БНТ
Прието е, че „национално малцинство” се създава при конфликти и прекрояване на граници, когато територията, където живее даден етнос, бъде завзета от друга държава.
Затова България прие, че в страната ни живеят етнически, а не национални малцинства.
В разясненията към Рамковата конвенция за Защита на националните малцинства съвсем ясно се посочва, че етническите, езиковите, религиозните и културните различия не водят непременно до създаването на национални малцинства и никой няма право произволно да избира принадлежността си към тях.
В тази връзка една Франция например отказва да подпише конвенцията. Защото претенции за национално малцинство може да предявят бретонци, елзасци, провансалци и гасконци, а и защо не и множеството африкански изселници от бившите френски колонии.
Белгия и Люксембург (по същите причини) пък се ослушват за ратифицирането на документа, въпреки че са го подписали.
Германия, въпреки че първата асоциация на обикновените хора е свързана с турското малцинство, всъщност е добавила съпътстваща декларация при одобряването на Конвенцията, в която са упоменати само две национални малцинства – датчани и лужицки сорби. Турците, които са около 4 милиона, са имигранти и не могат да бъдат приети за малцинство по смисъла на конвенцията.
Гърция и Турция категорично отказват да подпишат конвенцията. С други думи малцинствата в тези държави не могат да се ползват с привилегиите на националните. А в Турция например има близо 20 милиона кюрди.
Тук трябва да отворим една скоба, че в турския телевизионен ефир от тази година има 24-часов изцяло кюрдски канал, но все пак става въпрос за няколко милиона потенциални избиратели, нали?
http://www.dnes.bg/obshtestvo/2009/12/18/turski-ezik-v-efir-vypros-na-tylkuvane.82764
