Български > Хоби и Развлечения

Притчи и житейски мъдрости!

<< < (19/22) > >>

5Я:
Няколко родопски мъдрости и поуки :)

На празна плевне-покрив не трьебе.
("утешителни" думи за плешиви людкове ;) )

И каменесе чует и видет!

Кроп акъл-дльоги ноги.

На убава мома млого гиздило не трябва.

Очи гльодайте,сетне да не плачите!

На момини дворе и магарета ревот.

С думи отбавено са с роки не направе!

С очи и уши зимай,в сорце и душа сбирай!

EvroPOMAK:
Гледай на себе си като на мъртъв     ::)  ;) :)

23.04.2011 г. 09:33 ч.

Гледай на себе си като на мъртъв – казвам си –
и няма да усетиш идването на смъртта.
Затъпи бодила на смъртта о живота и щом дойде, няма да има с какво да те убоде.

Гледай на себе си всяка сутрин като на новородено чудо и няма да усетиш старост.

Не изчаквай идването на смъртта. Виж, смъртта вече е дошла и не излиза от теб.
Ноктите й са забити в месото ти. А това, което е живяло преди раждането ти и ще надживее
смъртта ти, то и сега е живо у теб.

Една нощ ангел разви малко от връвта на времето,
чийто край не можеше да се види, и ми показа
на нея две точки една до друга.
"Разстоянието – рече – между тия две точки,
това е то траенето на твоя век".

– Моят век значи вече е минал – извиках, – и
трябва да се готвя за път! Трябва да прекарам
днешния ден като добра домакиня, чистейки
дома и готвейки дарове за утрешния празник.

Истина, днешният ден на човешките синове
е изпълнен главно с грижа за утрешния.
Но малцина са тези, които вярват в Твоето обещание
и грижа на другия ден след смъртта.
Нека смъртта ми, Господи, бъде последна въздишка не за тоя свят,
но за блаженото и вечно Утре.

Между изгасналите свещи на моите приятели
догаря и моята свещ. Не ставай луд,
карам се сам на себе си, и не жали, че свещта догаря.
Толкова ли малко обичаш приятелите си,
че се боиш да вървиш след тях? Не се мъчи
от това, че свещта догаря, а че ще остави
неясна и димна светлина след себе си.

Душата ми е свикнала да излиза от тялото всеки
ден и всяка нощ и да се простира до границите на
вселената. Тъй порасла, тя усеща как слънца и
луни плават по нея като лебеди по езеро. Тя свети
през слънца и храни живота на планетите. Тя
крепи планини и морета; тя нарежда на бурите и
ветровете. Тя изпълва всяко Вчера, Днес и Утре.
И след всичко това тя се връща в своето тяло и
тленно обиталище на една от планетите.
Връща се в тяло, което още минута-две
ще нарича свое, и което се люлее като сянка
между гробните кръстове, между зверските леговища,
между воплите на измамените надежди.

Не ми е мъчно за смъртта ми, Живи Боже,
тя не ме мъчи с нищо. Тя е плашило, което
човек сам си е направил. По-силно от всичко
на света смъртта ме гони да вървя към Теб.

Един орех имах пред къщата и смъртта ми го взе.
Беше ме яд на смъртта и я клех, говорейки: защо
не взе мен, ненаситна твар, но него, безгрешния?

Но сега и себе си смятам за умрял заедно с моя орех.

Безсмъртни Боже мой, погедни милостиво на една
догаряща свещ. И очисти нейния пламък. Защото
само чист пламък се издига към Твоето лице и
влиза в окото Ти, с което гледаш целия свят.

Охридското езеро
1921-1922г.

"Езерни молитви", Превод Андрей Романов, издателство ОМОФОР, 2003 г.

Gelina:
ЗА РАЗСЪЖДЕНИЯТА

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:
-Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
-Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си.
Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
-Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
-Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат.
След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.
Хората отново започнали да говорят:
-Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
-Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
-Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.
Старецът отвърнал:
-Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...

Rahmie:
Вратата на щастието

Когато вратата на щастието се затвори се отваря друга врата, но често гледаме много дълго към затворената врата и не виждаме другата, отворената за нас. Истината е, че незнаем какво искаме, докато не го изгубим, но е истина и, че незнаем както можем да имаме, докато не го получим. Дарявайки някого с цялата си любов не можем да бъдем сигурни, че тя е споделена. Не очаквайте и вие да получите любов в замяна.

Чакайте докато тя се засили в сърцето на другия, ако това не стане бъдете доволни, задоволени, нека нищо друго не ви трябва, защото все пак любовта е израснала във вашето сърце. Отнема само минута да попаднеш на някого, един час да харесаш някого, един ден, за да обикнеш някого, но е нужен цял един живот, за да забравиш някого. Как можеш да забравиш този, когото обичаш? Никога! ...

Този когото обичаш остава с теб в сърцето ти завинаги. Носиш го дълбоко в душата си. Не се стремете към красота, тя може да ви измами, не се стремете към богатство. Стремете се към някой, които ви кара да се усмихнете, защото е нужна само една усмивка, за да се превърне мрачната нощ в светъл ден. Намерете този който кара сърцето ви да се усмихне. Мечтайте за това, за което искате да мечтаете; идете там, където искате да идете; бъдете този, който искате да бъдете; защото ние хората имаме само един шанс и един живот, за да направим нещата, които искаме да направим.

Можете да имате достатъчно щастие, което да ви кара да се чувствате добре, достатъчно опит, за да сте силни, достатъчно мъка, която да ви носи всичко човешко, достатъчно надежда, за да сте щастливи.Това, което ви наранява, вероятно наранява и другите.
Не е нужно да имаш най - доброто от всичко, за да си щастлив, просто направи колкото можеш добро, докато вървиш по своя път. Любовта започва с усмивка, израства с целувка и умира със сълза.

Гневът е страх. Всеки разгневен човек е уплашен, той се страхува от някаква загуба. Радвай се на всеки миг, за да не се разкайваш после и да не изпитваш усещането, че си пропилял младостта си. За всяка възраст в живота Господ е отредил някакво безпокойство. Страхът се простира дотам, откъдето започва неизбежното.

from internet

Rahmie:
Живот със съдържание

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.

После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.

Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".

Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.

Студентите се разсмяха.

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."

И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.

Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.

Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."

Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"

Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page