Притча за посещение на глухия при болния :
Ругали глухия:- Отдни наред
все боледува твоят мил съсед!
Помислил глухият: -Нли не чувам,
как със съседа си ще хортувам!
Но нямам избор друг във този миг,
ще навестя съседа си болник.
Макар и глух,аз все разбирам нещо
и устните му ще следя най-вещо
Как си със здравето?-ще попитам аз
Ооо, по-добре!- ще каже той с хрипкав глас.
И слава богу,няма да се плаша.
Какво ядеш?-той ще каже-сладко или каша.
А аз: Добре! Похапвай често ти!
А кой над теб от лекарите бди?
Щом съседа името му назове смирено,
ще кажа: Нека е благословено!
Щастлив съм,че те виждам свеж и млад!
Теб всеки ще те излекува мил мой брат.
Така подготвен психически отнапред достойно,
при болния пристигнал той спокойно.
С усмивка над леглото глухият се свел.
Еее,как е?-пръв той разговор повел.
Умииирааам! рекал болният посърнал.
И слава богу!-глухият отвърнал.
Съседът болен от хлад се вцепенил
От враговете ми по лош си бил!
А глухият го гледал във устата,
по своему тълкувал той словата.
Какво ядеш?--С отрова аз живея!
Ааа, полезна е. Яж повече от нея!
Кой лекар те лекува в тези дни?
Мъчителююю,веднага се махни!
А глухият не спирал да бълнува:
Теб всеки лекар ще те излекува!
И си отишъл глухият радостен и тих.
Със благи думи аз го съживих,
че чак заплака умилен сърдечно,
той ще ми бъде благодарен вечно.
Но болният мълвял: Ооо смъртен враг,
душата ти е пълна с адски мрак!
Тъй глухият със нас живее дружен,
уверен,че винаги на някого е нужен.
http://islam.forumup.com/about1096-islam.html