Author Topic: Ролята на уахабизма в световната политика  (Read 5719 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Ali Shugan

  • Candidate member
  • *
  • Posts: 4
Ролята на уахабизма в световната политика


Али Шуган е на 32 години. Живее в село Копринка, община Казанлък. Завършил е арабистика в град Медина, Саудитска Арабия. Завръщайки се в България работи като преводач, а също така и като религиозен служител към районните мюфтийства на страната ни. Известно време води курсове по арабски в Истанбул. Автор е на няколко брошури, статии, книги. Последната му творба на културно-религиозна тематика e издадената през 2001 г. книга "Актуалността на вярата през 21-век".

- Вие сте добре запознат с уахабизма като радикално религиозно течение в исляма, което стои зад много бунтове и религиозни войни в съвременната ни история, разкажете ни за неговото зараждане?


Уахабизма е консервативна форма на исляма, практикувана предимно в Саудитска Арабия. Нейният идеолог се явява Ибн Теймийе, а неин основател е Ибн Абдул Уахаб, който е известен с революционните си подвизи срещу Османската империя, след като обявява свещена война (джихад) срещу османските владетели с цел да освободи свещените земи. Известен е като конфликтна личност и е обвиняван от останалите мюсюлмански народи в съюзничество с англичаните и отстъпничество от религията. След като Абдул Уахаб през 1916 г. успява с английския полковник Лоуренс да противопоставят местното население на Мекка и Медина срещу османците и да ги прогонят, неговият зет Ибн Сауд основава нова държава под името Кралство саудистка Арабия. От 1932 г. държавата носи фамилното името на основателят й, но също така и системата на неговите покровители. Вместо халифат, който Абдул Уахаб е обещавал на последователите си, той им дава абсолютна монархия, каквато е Обединено кралство Великобритания. От тогава официалното религиозно учение на кралството е реформаторското учение на Абдул Уахаб. На практика това религиозно течение пази свещената земя от всякакви други форми на исляма и поставя привържениците му в изолация пред целия ислямски свят, поради което не играе ролята на обединител. Това е мюсюлманската философия на колонизаторите.

От момента на своето създаване арабското кралство на Ибн Сауд води проанглийска политика. Успоредно с това от както стартира разпадъкa на бившата СССР, то развива активна религиозна дейност на своя и чужди територии. Кралството има зелена светлина от своя покровител да окаже всякаква религиозна и образователна подкрепа на ислямските малцинства по света, които тънат в невежество по религията си поради потисничеството на комунистическите им режими. До скоро англо-американската политика използва това учение и като най-консервативното и военизирано ислямско течение срещу руските национални интереси за преразпределение на държавни територии. Примери за това са Афганистан, бивша Югославия и Чечения. Отново уахабизма изиграва измамна роля спрямо своите последователи в полза на англо-американската политика. След отблъскването на руското комунистическо влияние обещаната религиозно-шериатска държава става илюзия за всеки един от тях.

- Доколко правителството контролира духовенството в страната и няма ли опасност да се надигне народен гняв, който да не бъде овладян?


На този етап няма. Религиозната дейност в Саудистка Арабия е изцяло под контрола на кралското правителство, което толерира политическия ислям пред народа си формалнo, перифернo, фиктивнo и това е от както тo съществува. С този си двойнствен стандарт монархичнатa форма на управление и държавна власт се самосъхраняват. Отношенията със САЩ - ключов съюзник на Саудитска Арабия и основна опора на управлението на кралската система са безспорни. В образователните програми халифатството, шериaта и джихада се разглеждат като елементи от религията, които не са основни и са исторически факти, чиято актуалност е отживяла. Единствено по отношение на Афганистан, Бивша Югославия и Чечения свещената война (джихада) се оправдава като единствено средство за отстраняване на комунистическите режими. Въпреки, че шейховете и преподавателите поощряват набожностa и религиозностa в поведението им се вижда страха от гнева на системата. Присъствието на тайните служби в страната се усеща навсякъде, което е естествено за диктаторски режим, който е смъртно уплашен за своето оцеляване. Уволняват се ректори и професори във религиозните факултети, които са посмели да упрекнат прозападната англо-американска политика и кралската система на държавата. На студентите от чужд произход се забранява да се разхождат извън града без разрешителни. Неофициално се порицават задълбочените лични отношения на студентите чужденци с местните лица. Шейховете възползвайки се от имиджа си на "жители на свещената земя", се опитват да втълпят на своите аудитории, че ортодоксалността на исляма се крие единствено в учението на уахабизма. Повечето мюсюлмански порядки са очевидно добре демонстрирани, но набожността при повечето саудитци постепенно отслабва. Повлияни от американското присъствие в страната и региона държавната религиозна система постепенно се либерализира. Ето защо кралското правителство толкова много се стресира от религиозният декрет - фетва на Бин Ладен през 1998 г., и го лиши от саудитското му поданство.

Въпреки тези фекти след 11 септември 2001 година петнадесет от обвинените терористи се оказаха от саудитски произход. Първоначално държавата приемаше тези обвинения като абсурдни, но бързо бе уверена от своя съюзник САЩ, че става въпрос за необходим повод, който ще подведе света към глобално трансформиране. Той ще бъде продължение на водения джихад срещу руската мечка, но вече под формата на световна коалиция срещу самият джихад и тероризма. Така и стана, всичко, което беше невъзможно преди нюйоркските атентати вече е възможно, света се промени като се глобализира срещу общата заплаха. Отново уахабизма бе употребен за нерелигиозни цели неотговарящи на ислямските догми, а обикновените мюсюлмани ще платят доста голяма цена, най-вече поради това, че за пореден път политиката злоупотребява с религията.

Останалите течения в Исляма също ли са създадени и употребени в полза на прозападни режими?


Станахме свидетели, че по време на западната колонизация и студената война между демокрацията и комунизма, основните традиционни течения на исляма суннити и шийти се разчлениха на активни самостоятелни ядра.
В Турция се родиха доста групи (джемаати), които се капсулират в себе си и вярват, че учителят им е достойният настоящ обновител на религията - призован да спаси света. Общото между всички тях е, че те се капсулират в себе си и се разграничават от политическия ислям. В това отношение те са безвредни за светския режим, но не са и безразлични на националната служба за сигурност, която зорко бди над опазването на светския характер на държавата. Една от групировките "джемаат - нурийе" известни като нурджий, още при създаването си стартира с молитвата: "Господи! Опази ме от дявола и политиката!" Основното им четиво в опознаване на вероучението не пропуска да отбележи необходимостта от тази молитва.
Има групировка, която също произлиза от турските среди, но се създава под покровителството на Германия и призовава смело да се издигне политическия ислям. Докато съществува войнствения ислям срещу Русия групировката "халифат", чийто последователи са известни като капланджий, и други подобни, се толерираха от образцови западни държави като "борци за права и свободи", а в ислямските страни поради заплаха за режима се преследват. Времената се промениха и в името на европейската сигурност те са отхвърлени и преследвани. Саудитсткия уахабизъм създаден от английския колониализъм и използван от американския глобализъм извън свещената земя е вече сред крайните радикални течения, а в родината си той е вече два вида "умерен и радикален".
В Пакистан бе създадена друга групировка, която призовава за реформи в религията, разграничава се не само от политическия ислям, но от неговите културни ценности. Известното пакистанско братство "ал ахмадия" бе много добре прието на Запад като светски вариант на исляма. След атентатите на 11 септември 2001, не само икономическата криза, но и терористичното дамгосване удари всяка една от тези течения включително и братството. Те бяха създадени, за да докажат през прехода към демокрация, че атеистичният комунистически режим е техен основен враг, а толериращият ги Запад техен съюзник. Подобна роля изигра и покойният папа Йоан Павел Втори, който призова католиците в посткомунистическите страни да следват примера на образцовия Запад, чиято цивилизованост се състои в раздаване на религиозни свободи. Прехода отмина и много от необходимите за демокрацията постулати в името на сигурността станаха излишни, дори вредни, защото Новия световен ред е вече факт.