Иса, никой няма да пусне смъртния си враг да си разиграва коня в двора му. Немислимо е.
,, През следващите години арабският халиф Моавий водил войната против Византия с нарастваща сила. В резултат на почти ежегодните нападения арабите успели да превземат от византийците почти цяла Мала Азия и дори да проникнат до Халкедон нa брега на Мраморно море. А през 668 г., когато на византийския престол се възкачил Константин IV Погонат и в империята започнало брожение против неговото управление, арабите подновили нападенията си по море. Първоначално ударите им били насочени към Сицилия и Африка, а през 670 г. в техни ръце паднал
179
полуостров Кизик в Мраморно море. Така над византийската столица надвиснала сериозна опасност от внезапно нападение по море. И наистина само след две години арабите превзели Смирна, овладели крайбрежието на Киликия и Ликия, покорили остров Хиос и затегнали обръча около столицата Цариград. [3]
Самата обсада на византийската столица започнала през пролетта на 674 г. Огромна арабска флота, като използувала полуостров Кизик за своя изходна база, обкръжила Цариград по цялото му протежение откъм Мраморно море. През цялото лято се водили морски сражения и едва през есента арабите се оттеглили и презимували в Кизик. На следната пролет те отново се явили под стените на Цариград и отново сраженията продължили през цялото лято. Същото се повторило и през следващите години. Едва през 678 г. с помощта на прочутия „гръцки огън”, използуван сега за пръв път, на арабската флота било нанесено поражение непосредствено до цариградските стени. Скоро след това страшна буря причинила още по-големи щети на арабската флота. От това се възползувала византийската армия, която настъпила в Ликия и си възвърнала тази жизнено важна за империята провинция. Войната била загубена за арабите и Моавий поискал мир, като дори се задължил да плаща на императора ежегоден данък в размер на 3000 жълтици, 50 пленници и 50 чистокръвни коня. [4]
http://www.promacedonia.org/pp2/pp_2_1_1.htm
