Вижте сега какви находки са открити в Перперикон и какво показват те за миналото на Родопите. Споменава се, че през 4-5-ти век е имало заможни майстори от Мала Азия, които естествено са се различавали от местните траки, но няма нито едно доказателство в 6000 годишната история на Перперикон за наличието на ислям по онова време в Родопите. Точно обратното, казва се че през 5-ти век започва християнизацията по тези земи.
Откриха първите надписи на Перперикон
Археологическият екип на проф. Николай Овчаров е открил първите епиграфски сведения от 4-5 и 16-17 век за Перперикон. Става въпрос за 2 надгробни паметника с латински надписи, както и за оловен печат. Археолозите са открили и римски път в южната част на Перперикон, съобщи по време на пресконференция проф. Николай Овчаров. В началото на август археолозите са получили сигнали от местни жители, че на около 1 км. в ниската част на южното подножие на Перперикон е засечен фрагмент от път. Този път от римската епоха е бил търсен дълго време при експедициите. Той е в посока Изток – Запад и е свързан с Вие Егнация. Пътят минава покрай река Арда и на около 5 км. прави разклонение и достига до самия град Перперикон. Фрагмент от 30-40 метра е засечен в гората от местни жители, обясни проф. Овчаров. Той и екипът му са разкрили този фрагмент и до него са попаднали на нещо като занаятчийска работилница. В нея са открили определените места за обработка на метал. Разкритието е датирано от 4-5 век сл. Христа. Това е периода на разцвет на Перперикон. В хода на проучването няколко човека са обходили околността и на 50-100 метра е бил открит първият фрагмент на надпис. За 15-20 мин. излязоха още 2-3 фрагмента, разказа проф. Овчаров. Фрагментите от текстове са били издълбани в камък, но са на повърхността на земята, а не под нея. Открити са и много интересни рисунки, посочи Николай Овчаров и уточни, че става въпрос за 7-8- чертежа на играта дама. Това обаче не е само игра, а има и друг смисъл – като символ на посоките на света. Дамата се свързва и с религиозно понятие. От 9-10 век има много такива данни, открити в Плиска и Преслав. Дамата е използвана и в други религии. Чертежите са с дълбоко символичен момент – образ на света. Фрагментарните надписи са от различни времена, което се вижда и на пръв поглед, обясни проф. Овчаров. Те са изписани с високи стройни букви, които приличат на антични латински или старогръцки. За да сме сигурни обаче, трябваше да се обърнем към необходимите специалисти. Перперикон покрива 6000-годишна история. Изисква огромен екип на специалисти. Използваме услугите на повече от 15 човека експерти – епиграфи, археолози от различни епохи, изследователи на костите, разказва още Овчаров. Професор Василка Герасимова, старши научен сътрудник в НИМ и професор в НБУ, е най-добрият специалист по латинската епиграфика. Има много награди и повече от 300 публикации”, посочи Овчаров. Тя е датирала паметниците, като най-старият е определен от 4-5 век., а най-късният от 15-16 век. Д-р Здравко Димитров, който е специалист по антична археология, обясни, че паметниците са 2 и са написани на латински език. Датират се от късноантичната епоха. Това са първите епиграфски сведения, които касаят Перперикон и са намерени в самия обект. Първият надпис е от надгробна плоча. На него е изписано името Юлиус Икогноме Тайменос (Таймес). Д-р Здравко Димитров обясни, че това е известно име от провинция Дакия. За произхода на починалия човек е ясно, че не е от местните траки. Има сирийски произход и идва от южния край на Мала Азия и Близкия Изток. На Перперикон са живели и малоазийски или сирийски преселници, категорични са археолозите. Данните показват, че те не са били обикновени хора, а каменоделци, занаятчии, търговци, които притежават значителни богатства. Това като цяло говори за сериозните икономически и стопански функции на Перперикон от този период. Вторият надпис е с по-нисък релеф и по-трудно се чете. Надписът е двуреден и отново е от надгробен паметник. Написан е на латински език и датировката му също сочи към 4-5 век. На него се чете: „В памет на Наталис, който живя….” Не е ясно обаче колко години точно е живял погребаният, защото камъкът е счупен. Археолозите обясниха, че тези паметници са от един от най-големите разцвети в Перперикон. Става дума за периода от 3-4 век и края на 4 и целия 5 век – християнизацията. В този период Перперикон е бил голям градски център. Откритите в него археологически паметници говорят за поне 100-тина години по-ранно развитие на градската структура, обясняват специалистите. „Имаме само хипотези как се е казвал този град по това време. До момента нямаме точни сведения”, обясни Димитров. Той разказа и че при всички досегашни проучвания са открити 30-32 сгради – великолепно планирани улици, ориентирани изток-запад и север-юг. След 4 век този център преодолява кризата на нашествията на готите и продължава разцвета си, обясни Д-р Димитров. Най-крайният надпис (този, който е намерен най-далеч от римския път и Перперикон) предизвиква доста съмнения в екипа на проф. Николай Овчаров. „Буквите можеха да се тълкуват и като такива от съвременността, написани от овчарчета от преди 50 години, например”, обясни проф. Овчаров. В последствие обаче надписът е датиран от 16-17 век и със сигурност на него се разчита християнското име Козма. Не е ясно обаче дали е българско или гръцко, защото и двете се пишат по един и същи начин, обясни Овчаров. В края на 14 век Перперикон е превзет след тежка обсада от Османските турци. В продължение на 20-30 години там се поддържа турски гарнизон. Старата антична крепост се изоставя. В южното подножие обаче животът продължава. Там при предишни разкопки е открит и малък параклис от 16-17 век, който вероятно е бил изграден по времето на Сюлейман Великолепни и се намира на мястото на по-голяма църква. Исторически извори свидетелстват за това, че през 1627 г. селото Каралар (най-близкоразположено до подножието на Перперикон) било населено с ханета т.е. с християнски семейства, обясни Овчаров. Тогава настъпва времето на големите потурчвания и помохамеданчвания. Не е ясно какво е станало с най-близкото село. Откритият надпис е първото документално доказателство от последния и най-важния период на Перперикон, който е и най-слабо осветен. Буквално преди дни археолозите са се натъкнали и на интересен оловен печат, на който се чете името на Муселий Бакуриани от 11 век. Това е втори печат на този Муселий, съобщи Овчаров и уточни, че това е една от най-важните фамилии Бакуриани. Той разказа още, че Бачковският манастир е създаден точно през 11 век от братята Григорий и Базий Бакуриани. Познати са още 2 лица с тази фамилия – Сергий и Муселий Бакуриани. Тези „визитни картички”, който археолозите са открили ги водят до заключението, че Муселий е син на Григорий – основателят на Бачковския манастир. В книга в манастира са намерени описи на много от имотите, които притежава църквата – сред тях са и 2 села в близост до Перперикон. Археолозите предполагат, че фамилията Бакуриани е имала имоти и земи в Източните Родопи. Експертите припомниха, че в областния център под Перперикон са открити повече от 150 подобни оловни печати, цялата кореспонденция, много частни имения, част от които вероятно са били собсвеност на Бакуриани и по-късно са били предадени на бачковската обител. „Тези данни изведнъж добиха физически вид, а не само на документи”, коментира Овчаров и изрази голямото задоволство на екипа от новооткритите паметници. Той посочи, че разкопките продължават до средата на септември и заяви категорично, че Перперикон е един от най-важните археологически обекти през последните години в България. На въпрос къде ще бъдат изложени новооткритите предмети, Овчаров посочи, че всичко отива в регионалния исторически музей в Кърджали. „Имаме предложение от президента Георги Първанов през есента в сградата на президентството да бъде направена една изложба. Тя ще бъде нещо като ден на отворените врати с изложба на Перперикон и неговите сензации. Вероятно ще бъде към края на октомври”, посочи Овчаров.
