Author Topic: Помаци от Смолянско и Девинско !  (Read 421647 times)

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3894
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Re: Помаци от Смолянско и Девинско !
« Reply #930 on: May 18, 2010, 06:15 »
http://www.focus-radio.net/?s=2&do=n269904&PHPSESSID=s9hcqdbbrfr3qsohirufgi8uk6
ЗДРАВКО БЕШЕНДЖИЕВ ДА ПОЧЕТЕ МАЛКО???-На този човек трябва да му благодарят,че са направени десетки църкви по неговото власване.
Салих Ага (още Салих Кьорходжа или Салих Кьорходжов) е родопски помак войвода-управник на Ахъчелебийска околия (Смолянско), който управлява мирно областта в периода 1798 - 1838 година и един от най-изявените и уважавани управници от рода на Кьорходжови. През неговото управление областта постига значително развитие и напредък, запазва най-дълго време мира и спокойствието между различните етнически и религиозни общности от общото 300 годишното управление на областта от рода Кьорходжови.
Роден е през 1758 година в Смолян, тогава в Османската империя. Убит е на 22 септември 1838 година в град Гюмюрджина, от двама джелати - циганин и евреин, които се промъкват през ноща в спалнята му, сграбчават изненадващо 80-годишният войвода, стягат му един каиш около шията и след като го удушват, му изхвърлят тялото в двора. Според тогавашните сведения това убийство е станало със знанието на негови противници от Високата порта. Погребан е в гюмюрджинските гробища, край река Пошпош
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%85_%D0%90%D0%B3%D0%B0
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D1%8C%D0%BE%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D0%B0
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BD_%D0%B0%D0%B3%D0%B0

Мехмед Кьорходжа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
МЕХМЕД КЬОРХОДЖА
местен управник

Роден:   
Чепеларе

Починал:   1779 година
Смолян


Мехмед Кьорходжа е родопски помак, войвода-управник на Ахъчелебийска околия (Смолянско), управлявал мирно областта в периода 1750 - 1779 година. Същият е един от наследниците на Исеин бей - владетелят на планината „Кесариица“ в Родопите, който през 1727 година се заселва от град Гюмюрджина в поселището „Чепеларе“, в планината постоянно, заедно със стадата си и след това се задомява, като се оженва за местна хубава вдовица - помакинята Фикрие, останала сама с две мъжки деца - Исмаил и Мехмед.
В началото на 1729 година тринадесет души помаци-мюсюлмани от съседното село Забърдо и трима преселници-християни закупуват общо 16 дяла от имот, представляващ планината „Хаджиица“ с владало (тапия), издадено от турският ефкаф (нотариус), намиращ се в Пловдив, при което след това те се заселват постоянно в землището и оттогава Чепеларе става същинско постоянно заселище, населено място с различни махали - „Горната махала“, „Долната махала“, „Шабановската махала“, „Сивковската махала“ и други. Единият от упълномощените представители за продажба на планината „Хаджиица“ е хаджи Юмер от село Чепели, Гюмюрджинска каза, продал част от дяловете на съпритежателите за 800 гроша. От 1728 година до 1750 година в село Чепеларе имало 19 семейства, 14 мюсюлмански - помашки семейства и 5 християнски, заедно със семейството на Исеин бея и Мехмед Кьорходжа съставлявали около 100 жители.
Исеин бей, който приел доведените две деца като свои, ги изпратил да учат град Пловдив, в прочутото духовно училище „Имаретджамия“. След няколкогодишно учение Исмаил и Мехмед се завърнали със звание ходжи, като към имената им местните хора прикачили и по едно прозвище. Исмаил, който още от дете бил малко прегърбен, нарекли „Камбурходжа“, а Мехмед, на който едното око, още като дете било повредено от сипка (едра шарка), нарекли Кьорходжа. Преди смъртта си Исеин бей осиновил Мехмед с пълни права на наследник, а на Исмаил дал само няколко големи къса земя в „Камбурската махала“ и околностите ѝ. Освен това Исеин бей подарил на три забърдски семейства - роднини на жена му - места за къщи и градини в същата махала. Исмаил Камбурходжа бил назначен с берат за наследствен имам на чепеларските мюсюлмани, а Мехмед Кьорходжа, след осиновяването му, се прочул навсякъде в Средна Родопа, защото бил много учен и умен, при това наследил и и големи богатства, състоящи се от хиляди овце, планини и други недвижими имоти в град Гюмюрджина. Малко по-късно Мехмед Кьорходжа се удостоил с доверието и високата чест да бъде избран за войвода - управник на Ахъчелебийската околия, а това не станало по благоволение или по натиск от големци-управници, а по волята на самото местно население на Ахъчелебийската околия. Този избор е бил одобрен и потвърден от висшите турски управници от Цариград през 1750 година, като след това той и семейството му се преселват в околийското управително седалище на Смолян - село Райково и се настаняват да живеят в горната му махала.
По време на неговото управление междуособните борби и големите злосторства в околията били прекратени. Населението, особено християнското, се успокоило и поминъкът му се подобрил. Сам Кьорходжа в качеството си на войвода и добър стопанин още повече замогнал и разширил недвижимите си имоти. Приживе той задомил всичките си синове и дъщери, но ги пръснал в няколко съседни села. Мехмед Кьорходжа управлявал околията от 1751 година до 1779 година, когато и починал. Погребан е в тогавашните райковски помашки мюсюлмански гробища до къщата на Имамци с надпис на надгробния камък „Мехмед бин Исеин - 1779“.
След неговата смърт го наследява синът му Сюлейман Кьорходжа, който се прогласява за войвода и управник на околията, но понеже конакът и постоянното му местожителство били в Пашмакли, то и управителното седалище на околията били пренесени там, по това време - все още село.
Източници [редактиране]
•   Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“, София, кн.I, 1928г. и кн.II, 1936г.
 
Тази статия за биографията на човек е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я редактирате и я разширите.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%85%D0%BC%D0%B5%D0%B4_%D0%9A%D1%8C%D0%BE%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D0%B0“.
Категории: Мъничета за хора | Помаци

СЕЛСКА ПРЕПИРНЯ   
 
Димитър Златев
Когато излезе от Горно Райково, погледът на Хубчо кехая срещна Корвава стена, заградила откъм заник-слънце Пашмакли. В подножието й сред бухлати орехи и чинари се белееше висок сарай – Салихаговият конак. Не за първо вървеше натам кехаята, но всеки път всичко му говореше за силата и волята на войводата, който вече тридесетина години управляваше по султанско благоволение Ахъ-челебийската кааза.
Вчера дерибеят му беше проводил хабер днеска да му се яви. “За какво ли ще да е?” – се догаждаше той. Знаеше се навред характера на господаря-ахрянин – с добра приказка ще те посрещне и хаир някакъв ще ти стори; ала и кибритлия човек беше – сурово наказваше чуждите грешки и своеволия. Имаше той Хубча за свой човек – беше му поверил стадо от три хиляди брава и никога кехаята не го подведе, нито измами. Дано и този път за добро да го вика. Дали пък няма да е за очаквания градеж? – мислеше си той, загледан над главата на коня. Лани още людете от Алами-дере изпратиха чрез скеченския владика прошение до султана за царски ферман – да си оградят черква в селото. С голям мерак Хубчо оглави общото дело и докато чакаха разрешението, се захванаха с нагодата – варница изградиха, камъни и греди взеха да дялат. Имаха му уважение съселяните и то идеше от умението, с което оправяше голямото Салихагово стадо, че и неговите близо петстотин брава. Оправен беше и кадърен стопанин, но залягането му от овчарлъка се прехвърли към градежа. Нека и те си сторят черква като гърците по Беломорието, щом властта вече разрешава, а не да живеят като хайвани, само с мисъл за хляба и за постелята. Имаше си той и друг мерак, но още се въздържаше да си го каже някому – един ден да иде до Йерусалим, хаджия да се върне. Изотзад се чу чаткане на копита по каменистия път. Докато кехаята се откъсне от мислите си, чуждият кон се изравни с неговия.
- Добра стига, Хубчо кехая! – някак насилено поздрави конникът. Гласът му неприятно жегна Хубча. Беше Турню, от срещната махала. И той беше кехая при Салих ага, и нему беше поверен толкова голям бюлюк, та двамата първи овчари в Алами-дере си съперничеха и не се дотам долюбваха.
- Накъде така, харатлик? – подхвърли Хубчо, макар да се досещаше, че пътят им е един и същ.
- Войводата ме вика – отвърна другият. – Вчера хабер ми проводи да му се явя, ама не се досещам за какво ще е. Приказката им потръгна трудно, повечето се чуваше чаткането на копитата и скърцането на самарите под валяните халища. Скоро спряха пред високата порта. Усмихнат ги посрещна Милуш, капуджията. Завърза конете им пред яхъра, а тях поведе към селямлъка. Поизтърсиха се те от праха, постегнаха се като синове, повикани от строг баща, и влязоха в широката одая.
- Буюрун, башкехаи! - стори им селям Салих ага от широкия миндерлък. - Седнете да си поемете дъх, дълъг път сте били... Как сте, поживо-поздраво ли сте?
- Берекет версин, аго! И ние сме живи и здрави, и фамилиите ни, и стадата - побърза да отвърне Хубчо. - Гледам те, и ти младееш, да ти дава Господ още хиляда години! -
Той, Аллах, си знае работата, да не му се бъркаме... Ами да ви река защо ви поруках. Хабер довтаса от Стамбул, султанско ираде чорква да си градите. Овчарлите се спогледаха и се прекръстиха неловко. Агата плесна два пъти с ръце. Влезе Исмаил ефенди, писарят, със свитък в ръка. Всички чинно се изправиха да засведетелстват почитта си към султанската воля. Писарят зачете указа, с който се разрешаваше на християните от село Алами-дере, Ахъ-челебийска кааза, да си построят молитвен дом - десет аршина надлъж и седем в ширина. Двамата кехаи слушаха изправени и задоволство се разливаше по лицата им.
- Сполай на падишаха за голямата му милост, па и на тебе, Салих ага, дето ни я извести - занарежда Турню възрадван. - Цялото село е зад нас и за четирисет дена ще я оградим. Само за едно, башо, не можем да се спогодим - на кое място да е чорквата.
- Аз смятам - прекъсна го Хубчо, - да е в долната махала, че там още се познава темелът на стар параклис. Та сега, на свято място требва да се гради!
- Немой се инати! - ядосан го пресече Турню. - Все “в долната, та в долната”. Ама вашта, долната махала, е наполовина на нашата, пък ти си тръгнал да скарваш людете. По-справедливо е новата чорква да бъде при нас, в горната махала. Така ли е, аго? Хубчо пак понечи да продължи спора, но Салих ага вдигна ръка да замълчат.
- То както започвате с кавга, дорде се спогодите къде да е, разрешеният срок ще изтече... - Войводата замълча, прокара пръсти по прошарената си брада, обмисляйки нещо. След малко вдигна глава и рече:
- Слушайте, чобанлар: Я идете на двора, та си прегледайте пищолите - турили ли сте куршуми или само барут. Вижте и кремъците - ще хванат ли от първи път... Като свършите това, проверете стегнати ли са самарите на конете, в ред ли са палдъмите и юздите. Ха сега, вървете, пък като се приготвите, ще сляза и аз. Двамата кехаи се спогледаха недоумяващо, но не се полагаше да искат обяснения за нареденото от господаря, та заднишком се оттеглиха през вратата. Като спряха пред коневръза, Хубчо - пребледнял и навъсен - се обърна към Турня:
- Сега я втасахме... Ама вие, горномахленци, да ви ядат кучета главите, ще си умрете на ината. Чувал съм, че някъде с оръжие разрешавали спора ви. Кой ли от нас сега ще плати с главата си?
- Който и да е, язък за него! Ама ти защо не отстъпи, все твоята воля да се слуша - ядно отвърна другият. - Иди сега скърши Салихаговата дума. Не помня някой да му е надделял. - и той застяга самара на коня си. Хубчо също се зае със своя, но ръцете му потреперваха; попритегне ремък, па току го отпусне замислен. Въображението му вече рисуваше кошмарна картина: яхнали конете си, застават на двайсет крачки и вдигат пищовите...
- Турньо, да знаеш, че моят пищов напразно не гърми - изтърси той, не толкова да го сплаши, колкото да си даде кураж. - Ами кажи какво да предам на кехаицата. Барем ще имаш късмет да ти прави помени в новата чорква, в долната махала.
- По-добре ти си прочети молитвата, че мене само сребърен куршум ма лови... - Но прехапаният мустак го издаваше, че само на думи изглежда сербез. Зададе се агата и пререканието на кехаите увисна като посечене клон.
- Готови ли сте, кардашлар? Насипахте ли сух барут?... Слушайте сега как да отбистрим вашата препирня. Двамата овчари отново пребледняха, тревожно вгледани в агата.
- Ще сторите кушия до вашето село. Който пръв пристигне до мястото, дето иска да е чорквата, да гръмне веднъж. Това ще е знак, че там ще се гради. Препускайте сега кой откъдето знае, но да не се изпокарате насред път, че пак ще започнете надбягването оттука. Страхин ще яха след вас за свидетел. Ясен ли съм? Кехаите кимнаха с въздишка на облекчение. Гърменето им се размина! Колкото за надбягването, всеки вярваше на коня си и на своя късмет. Те възседнаха, опънаха юздите; конете запрестъпваха нервно на място, усещайки вече надбягването. Салих ага, ведро усмихнат от добре намереното разрешение на спора, вдигна ръка и отсече: Ха, бакалъм! Конете се впуснаха по тесния планински път. Всеки от ездачите гледаше да вземе преднина, всеки премисляше по коя пътека да мине за по-накратко. Крайпътните храсталаци ги шибаха по нозете, но те не ги сещаха. Всеки вбиваше пети в корема на коня си, подгонен от мисълта пръв да гръмне. След Долно Райково се разделиха по различни пътеки и с пръхтене и подвикване се загубиха из шумака... “Няма да му се дам, ако и да е по-млад!... - думаше си задъхан Хубчо кехая. - Инат съм бил... Не съм инат аз, ами си знам силата, спечелил съм си уважението на людете. Имота си ще заложа, но каматна чорква ще вдигна в долната махала. Пък кой знае, един ден може за благодарност да ме изпишат в притвора с надпис под мене “хаджи Хубчо ктитор...” Конят дишаше уморено по стръмнините, после облекчено препускаше надолу. Ето го отсреща превалът на Кавгаджик, малко остава. “Давай, давай, Мустане, юздечката ще ти посребря!” Ръката му инстиктивно опипа заредения пищов в широкия кожен силях. Конят преко сили забърза по последното дълго нанадолнище. Виждаха се вече покривите на крайните къщи. Изведнъж откъм горната махала отекна гърмеж. Хубчо се стресна и опъна юздата. Конят силом спря; пяна капеше от юздечката, нозете му затреперяха и той падна на задницата си. Кехаята скочи от самара, но повече поразен от неочаквания гърмеж, отколкото от падането на коня.
- Ах, Мустане-хранен коньо, сега ли намери да ме предадеш! - и той диво задърпа юздата. Конят надигна глава, напъна предни нозе да се изправи, но изведнъж рухна подкосен, отмятайки глава в ниското. По плувналото му в пяна и пот тяло преминаха последни тръпки. Хубчо го гледаше изумен. Та той този кон от жребче го беше отгледал! Колко пъти го беше яхал до Бялото море пред стадата и после, по Гергьовден, назад към Алами-дере! Така ли се отплаща на верен побратим? Той мъчително преглътна поражението си и смъртта на коня. Горчива мисъл го прониза: Поличба ще е това, види се. Господ го наказва, задето захвана народно дело, а надъха себе си и хората с омраза...
Откъм горната махала се носеха радостни викове и людска врява.
 

http://rodopi-progled.blogspot.com/2008/06/blog-post_26.html

За Салих Ага

Запролетяваше. Белият вятър облиза с топлите си езичета снега по Кайнадина и поръси ливадите с жълта иглика. Грохотът на набъбналата и придошлата река долиташе все по-ясно и силно до Салихаговия конак. Салих ага, властник – съдник на Пашмакли, яхнал на белия си кон, чиито юлари и гемове отдалече сребрееха на пролетното слънце, влезе през полуотворената порта на конака. Нисък и набит, опасан с ножове и пищови на кръста той седеше като закован на лъщящото от сърма и кадифе седло. Салих ага се връщаше от водениците край реката, която беше излязъл да наобиколи тази сутрин.
Копитата зачаткаха по сухия калдаръм на двора, където сновяха няколко сеймени. Агата скочи пъргаво на земята и пъхна юздите в ръцете на билюкбашията Страхин.
- Доведохте ли Макрелата? – сухо попита той.
- Хванахме го, Салих ага. Ама калпав гяур! Едвам вързахме ръцете му – процеди през редките си зъби Страхин.
Салих ага извади кехлибарената си броеница, завъртя я неспокойно в ръката си и се запъти към кьошка. Там, седнал го чакаше хаджи Иван от Четак. Щом влезе Салих ага, той стана, наведе покорно глава и направи ниско темане. Агата отговори на поздрава и седна на постлания с китено халище миндер до хаджията.
- Какво има? Пак ли бунтулуци? – загрижено попита Салих ага, като пълнеше дългата си лула с тютюн.
Той потърси очите на хаджи Иван, който беше станал и любезно се усмихваше.
- Не, Селих ага. Тикълци са дигнали глава за един баир – поясни хаджията. – та намини към Четак, викни стари хора от двете страни да разплетеш тая крамола.
- Това ли било, хаджи Иване? Това е бял кахър. Ами другите бели да видя как ще разплитам. Ще хвърчи някой в урвата за леш на орлите! – заканително вдигна ръка и разярен извика: - непокорна стана раята, ала щом зарита овцата пусни й кръв!...
Хаджи Иван отправи недоумяващ поглед към агата.
- Не знаеш ли, хаджи, каква беля е направил Макреловия син от Чокманово?
- Нищо не знам, не съм чул, Салих ага.
- Отвлякъл Рада – главеницата на Теньо кехая.
- Рада ли думаш, Селих ага?...То Радиното лице грее като месечина, а на русите й плитки да те обесят, ще си благодарен – продума с въздишка хаджията.
- И ще го обеся! Не, за назидание ще хвърля Манола в урвата – строго се закани агата.
Властолюбивият Салих ага говореше истината. Той управляваше самосъдно каазата и за най-малките провинения хвърляше виновните в урвата, а за по-големи – бесеше на киселицата в двора и разстрелваше.
- Аз да си хода, да ти не преча, Салих ага – каза хаджи Иван и стана да си върви.
- Бива, хаджи, бива. Пък за тая работа ще намина към Четак да я оправя – рече агата подир излизащия хаджи Иван.
Салих ага остана сам. Той закрачи неспокойно като пушеше лулата си. Дебелата му устна нервно потрепваше. Агата плесна с ръце. Един от хайтите, едър и брадат турчин, дотича и застана покорно пред Салих ага, с килнат настрани фес.
- Доведете ми веднага Манол Макрелата! – кресна му той.
След малко четирима сеймени, водени от бюлюкбаши Страхин, доведоха Манол. Дребният Салих ага сякаш се смали още повече при вида на снажния българин. Манол Макрелата пристъпи с вдигната глава и погледна право в очите станалия Салих ага.
- Знаеш ли чий син си, Маноле? – запита го агата.
- Знам – отговори отсечено Манол.
- Баща ти е човек от оджак с ихтибар...Знае ли какво си направил?
- Той ще се научи – прекъсна го Манол.
Салих ага отметна глава назад и отново се обърна към Макрелата.
- Защо отвлече Рада?
Манол Макрелата пое дъх и каза със спокоен и твърд глас:
- Аз не съм я отвлякъл, тя сама тръгна с мен.
- Още и лъжеш! – кресна агата. – Мома сама следи ли? Да не мислиш, че щом баща ти ми е дост, та ще те оставя да ми резилиш войводството. За такива калпазанлъци хвърлям в урвата.
Салих ага даде знак с ръка. Сеймените подбраха Манол и се запътиха навън.
- Чакайте – викна след тях Салих ага. – Имаш ли да кажеш още нещо? – обърна се той към Манол.
Настъпи кратко мълчание. Манол сякаш премисляше нещо.
- Няма да казвам нищо...Само те моля, Салих ага, да ми донесат кавала. Да изляза с него на ливадката...Пък след това и сам ще скоча в урвата.
Агата ценеше храбростта. Той нареди да му донесат кавала, да развържат ръцете му и го изведат на ливадата пред урвата. Нека попее и посвири. Салих ага може да почака малко. След това сам ще излезе да види как ще полети Маноловото тяло и ще се разбие в назъбените скали.
Салих ага влезе в конака и закрачи мрачен из стаята. Къде беше се дянала аговицата и хубавата Гюлся? Свъсил вежди, той пушеше непрекъснато и бършеше запотения си врат. Червендалестото му лице беше помрачено и една отвесна бръчка между напрегнатите му вежди издаваше душевното му неспокойствие. Заслуша се. Макрела пееше. Песента долиташе ясно до слуха на агата, наситена с някаква дива и приятна мелодия:

“Момиче, бяло черноочко,
син си ми пламен нарекло
на мойно бяло сърчице,
ами кой ще го угаси
га си момиче главено...”

Салих ага се показа на прозореца и загледа с наслаждение застаналия пред страшно зейналата урва Манол. Той отместваше от време на време медения си кавал и пееше. Пролетния вятър ровеше косите му, люлееше сянката му и разнасяше песента.
Вратата леко се отвори. На прага боязливо застана аговицата, забулена с фереджето си. Салих ага не я забеляза. Тя се приближи до него и го побутна по рамото.
- Салих, чуваш ли, Салих?
- Какво има? – попита той, унесен в песента.
- Цял живот съм те слушала – продължи аговицата, - послушай ме веднъж и ти. Обещай, че ще ме послушаш.
- Как да ти обещая, като не знам за какво е – отвърна агата.
- За хубаво е, Салих, много е за хубаво – тихо го молеше тя, застанала зад него.
- Дай дума!
- Давам ти дума. Казвай сега – нетърпеливо попита той.
- Чуваш ли песента – сърце къса...
- Тя къса – прекъсна я агата, - че ще го хвърлям в урвата.
- Такъв момък убива ли се – замоли отново аговицата. – Грях ще е. Прости му, Салих. Пусни го да си върви.
- Не пускам аз такива – каза по-меко агата.
- Но ти ми даде думата си вече – не отстъпваше аговицата.
- Не Рада, ами аз да бях гяурка, та щях да го заследя... Хаир ще сториш, ага!
- Това ли било – усмихнат попита агата. – Дарявам му живота. Песента и свирката му станаха курбан.
- Здрав да си, Салих ага, здрав да си! – зацелува го аговицата по ръцете и зарадвана изскочи навън.
Салих ага повика Страхин и му нареди да пусне Манол Макрелата да си върви по живо и по здраво. Бюлюкбашията изпълни заповедта на агата и за пръв път, откакто служеше при своя господар, той не можа да разбере. Беше смутен и объркан...
Салих ага дълго гледа след отдалечаващия се Манол, докато го изгуби от погледа си.

Иван Христов

Църквата "Въведение Богородично" е построена през 1836 г. със султански ферман на мястото на стар параклис. Историята около мястото на изграждането й е свързана със спор между жителите на двете махали на село Аламидере (днес Полковник Серифимово).
Населението на село Аламидере посрещнало с радост получаването на ферман за строителството на църква. До този момент усилията били съвместни и имало пълна солидарност за строителство на църква от населението. Но когато станало въпрос за мястото се появил спор между Горната махала, водена от Райчо Травльо и Долната махала, представлявана от Васил Хубчо кехая. Докато траял спорът двете махали поотделно приготвяли строителни материали за строеж на църква върху основите на съществуващите параклиси ”Св. Никола” и “Св. Димитър”. След като спорът продължил доста време двамата “първенци” Хубчо кехая и Травльо потърсили съдействие от Салих ага от Пашмакли (Смолян) за разрешаването на спора. Двамата се явили при него и всеки поотделно изложил мотивите си. Агата се затруднил чия страна да вземе в спора, тъй като единия му е бил кехая (ръководител на животновъдното стопанство), а другия пък майстор - дюлгерин, който имал дял в изграждането и поддържането на конаците му. След като изслушал и двамата ги попитал: ”С конете ли дойдохте?”, “Да” - отговорили и двамата, “Носите ли пищовите и имате ли барут?” , “Да”- утвърдително отговорили и двамата, “Тогава препускайте от тук с конете и който пръв стигне мястото, където иска да се строи църквата да "пукне" с пищова си и това ще е краят на вашите дълъги спорове ”. Райчо Травльо първи стигнал и дал изстрел, с който известил за разрешаването на спора за мястото на църквата. Хубчо кехая закъснял и изгубил състезанието.
С неописуема радост цялото население на село Аламидере се вдига на крак за разчистването останките на малкия параклис, носещ името “Св. Никола” и на негово място се поставят основите на днешната църква. Никой не жалил сили и всеки се надпреврвал кой по-голяма работа да свърши. От сутрин до вечер се работело непрекъснато и на 6 юни 1836 год, храмът бил възстановен, като носел името “Св. Никола”. Главен майстор на църквата бил Андон Казоолу от Пещера (Пловдивско) и Стою Бълевски от с. Аламидере - известни майстори строители на църкви и манастири из цяла Тракия. Строителните работи по изграждането и довършването на храма и църковния двор участвали много местни дюлгери. Църквата е изографисана през 1885 год. от известния иконописец Георги Ксаф от Станимака (Асеновград). При голяма тържественост в присъствието на цяло село много гости от околните села е станало освещаването на църквата през 1887 год. Тогава църквата бива преименувана от “Св. Никола” на “Въведение Богородично”, тъй като църквата в Устово носела същото име. Същата година била донесена и първата камбана от Ксанти донесена на гръб, тежаща 50 оки. Открита е от гръцкият владика Кирил. Първоначално служенето се провеждало от Светогорските монаси, идващи от тези места.
През 1880-1884 год. църквата е разширена като се построява нартика (преддверието), изгражда се костница, постройка за свещенниците (канцелария) и с хубави каменни зидове се оформя черковния двор и църквата е отвършена напълно. Строителните работи са извършени със средства, набрани от доброволни дарения от самата църква и личен труд на цялото население. Старата камбанария е построена в навечерието на Балканската война върху основа от камък и дървена конструкция, сегашната е построена през 1927 година изцяло от камък върху основата на старата. Строежът е извършен от майстора на камбанарии - местния строител Никола Симеонов с участието на неговите синове. В нея са монтирани двете камбани, изляти на място от майстор Георги - Броди от Македония. Те са единствени по звучност в района поради наличието на сребро и малко злато, прибавени към стопилките - дарение от населението и овчарския еснаф (сдружение). За пръв път техният мелодичен звън се разнесъл из селото през великденската нощ на 1912 година.
Трикорабната църква "Въведение Богородично" в село Полковник Серафимово е паметник на от 1978 година (заедно със сградите на общината и училището в съседство). В двора на църквата се намира паметна мраморна плоча с имената на загиналите серафимовци през войните 1912-1918 год. и 1944-1945 год. 
http://rodopi-progled.blogspot.com/2008_08_01_archive.html

Слаба бе държавата да се справи с възстаналите, та потърси помощ от вси свои властелини. Тогава вест дойде да се съберат семейни доброволци и от Родопа планина. Пръв чу се, че сбира своя чета Кара Ибрахим в Чепеларе и сам бюлюкбашия става.
Салих ага обаче, чието воеводство в Пашмакли дълги години бе грабено от кърджалии и хайти, тайно в душата си вземаше страната на възстаналите и желаеше накрай те да излязат победители. Той беше умен човек и в тия народни бунтове виждаше края на османското царство, което бе станало царство на насилия и грабеж, които го водеха сигурно към разсипия и гибел. Право му казваше мъдрият Шех Юсен ефенди “Идва край! Горко на раята, горко и на падишаха!”
Раните, отворени на воеводството му от старите кърджалии и хайти още не бяха заздравели. Затова, когато получи вестта, махна с ръка и рече:
- Не пращам войска! Падишахът ако му е мила царщината, нека праща. От мен толкоз!
Той имаше и друга причина да не даде помощ в тоя труден за царщината момент. Той знаеше, че държавата гледа към него и целия тоя “мемлекет” не като на свой. “Помак” и “ахрянин” бяха обръщения на турските чиновници и власт към българските мохамедани, принизяващи ги по-долу и от раята, презираха ги и не им се доверяваха.
- Дьонме! – и говореха презрително за тях.
В миналото за да ги смирят, насила ги бяха помохамеданчили, но и днес, макар мохамедани, те пак не превиваха врат и се бунтуваха. Споменът за Мехмед Синап бе още съвсем пресен.
Затуй вест прати по селата, че чета не ще сбере и няма да прати.

Това като чуха гладните и голи родопски сейчени, бивши Синапюви хайти, сепнаха се и скришом възроптаха:
- Кой ще ни спре?
- Кой ще ни брани да търсим имане?
- Кой ще ни каже : - не бива?
- Никой- отговаряха си сами те.

Къщите им се бяха изпразнили и децата оголели, зер ето десет години откак под байряка на синапя и Аджи ага бяха свободно шетали из ширните полски села и богати балкански долини, та дрехи и храна по цели кервани докарвали. Годината пак беше гладна, хамбарите пак празни, затова открито роптаеха против Салих-ага и очите им жадно търсеха някого, който да ги поведе към златната моравска долина, дето доволно да се награбят и на децата си армагани да донесат.

Салих ага виждаше това и търсеше начин да ги отпъди, та...негли отидат...и се не върнат.
     СНИМКИ В ГАЛЕРИЯТА
     

sirrio

  • Guest
Re: Помаци от Смолянско и Девинско !
« Reply #931 on: May 18, 2010, 08:12 »
Мечка уби 65-годишен мъж в смолянско село

http://dnes.dir.bg/news.php?id=6408403

Offline Петя

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 149
  • Gender: Female
Re: Помаци от Смолянско и Девинско !
« Reply #932 on: May 18, 2010, 10:51 »
"Дяволското гърло" затворено за посетители, в разгара на туристическия период!


Причината за затварянето на природния феномен е спор върху правото на собственост върху пещерата. В момента тя се оспорва две общини - Смолян и Девин. Преди време областният управител на Смолян Стефан Стайков издава заповед, с която настоява община Девин, която до този момент стопанисва природния феномен, да предаде собствеността.
http://www.dnevnik.bg/ekobiznes/2010/05/13/900030_diavolskoto_gurlo_be_zatvoreno_za_posetiteli/


Offline Петя

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 149
  • Gender: Female
Re: Помаци от Смолянско и Девинско !
« Reply #934 on: May 26, 2010, 18:06 »
     Роженската обсерватория пред затваряне! :(


Над 1 100 души подписаха петиция в интернет за спасяването й.


http://www.smolyandnes.com/novini/obshtestvo/nad-1-100-podpisa-sabra-petitsiya-za-spasyavane-na-observatoriyata-na-rozhen


Дано това да помогне!

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Re: Помаци от Смолянско и Девинско !
« Reply #935 on: May 29, 2010, 16:37 »
Поздрав!!!
http://www.youtube.com/watch?v=Jw5MKL7LGWU&feature=player_embedded#!<a href="http://Поздрав!" target="_blank" rel="noopener noreferrer" class="bbc_link bbc_flash_disabled new_win">http://Поздрав!</a>

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.

Шест хиляди

  • Guest
Re: Помаци от Смолянско и Девинско !
« Reply #937 on: May 30, 2010, 14:44 »
.

Offline yusu

  • Global moderator
  • ****
  • Posts: 602
  • Gender: Male
Re: Помаци от Смолянско и Девинско !
« Reply #938 on: May 30, 2010, 14:48 »
    Май няма да илядиш!

Шест хиляди

  • Guest
Re: Помаци от Смолянско и Девинско !
« Reply #939 on: May 30, 2010, 15:27 »
.

Offline KaraIbrahim

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 1282
  • Gender: Male
Re: Помаци от Смолянско и Девинско !
« Reply #940 on: May 30, 2010, 16:45 »
    Май няма да илядиш!
 Май ще остане само една Шестица ;D

Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1479
  • Gender: Male
Re: Помаци от Смолянско и Девинско !
« Reply #941 on: May 30, 2010, 16:57 »
Tozi sys Шестица mi napomni za Jivkovo vreme.
 
Vednyj kogato se vyrnal v kyshti sinyt mu kazal: Lele Boje kakvo napravi.
A Todor Jivkov otvyrnal
  Sinko kolko pyti ti kazvam v kysht da mi kazvash Tate.
                                                                                           
 
 
 
Vse oshte sys syshtata glava.     

Offline ProudPomak

  • Member
  • **
  • Posts: 24
  • Повечето истински помаци тук имат минусов Respect
Помаци от Смолянско, Девинско...
« Reply #942 on: June 08, 2010, 16:15 »
Quote from: Hat
Скъпи братко Hadj за повечето помаци да кажат "аз съм помак какво от това" вече не трябва да звучи странно. Повечето помаци заявяват "Горд съм че съм помак" и то на висок глас. Ние на всяка цена трябва да успеем да преобърнем този негативизъм в чувство на гордост, за да може нашите деца да растат със самочуствие, а не смачквани от комплекси за малоценност. Това ние можем да го направим по един единствен начин, като се обединяваме и то с цената на всичко.
Подкрепям това мнение: избора ми на името ProudPomak във форума само по себе си говори, че съм ГОРД ДА СЪМ ПОМАК.

Offline Петя

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 149
  • Gender: Female
Ynt: Помаци от Смолянско и Девинско !
« Reply #943 on: June 17, 2010, 13:36 »
В Смолян откриват две изложби, посветени на миналото на областния град.

Празника е посветен на 50-годишнината от обединяването на с.Райково,с.Устово и Смолян в единнен град.

Днес от 15.00 часа в Регионална библиотека „Николай Вранчев” ще бъде представена фотодокументалната изложба „Старият Смолян”. От 17.00 часа в Териториален архив – Смолян ще се открие фотоизложбата „Смолян – някога и сега” и ще се представи премиерата на книгата „Смолян в миналото” на Петър Маринов, посветена на 50-годишнината на обединения град Смолян.
http://www.focus-radio.net/?action=news&id=404148


            "Смолян в миналото"(откъс от книгата на Петър Маринов)

     Спорове за гардски център:
Заварих такъв спор и то доста изострен.Горномахленци се обосноваваха на наследените от турско време тук учреждения и упорито държаха  да останат те в тая махала и да не се местят в долната.Долномахленци пък не искаха това,основавайки се,че тяхната махала била чисто българска,борела се през робството за освобождението,а Горната била гръкоманска,та ведно с българо-мохамеданите,крепяла турската власт и пр.,та за това сега трябвало да им се отнеме властта и се установи нов център за града нейде между двете махали.За такова място бяха определили "Бейската равнишка",т.е. местата около площад "Свобода",на горния край на който бяха положили основите на новата читалищна сграда.Зидовете на тая сграда бяха изкарани до 1-2 метра над земята,но строежът бе спрян поради изчерпване на средствата.Смяташе се,че като се довърши тая сграда,тя ще обедини двете махали и ще сложи ктай на кавгите къде да бъде градския център.Слушаха се много парливи и противоречиви изказвания и от едните и от другите:че долномахленци били "долни" хора т.е долнокачествени,затова и махалата им се нарича "Долна",че горномахленци били продажници и гръкомани и т.н.,а Ангел Кацаров от Долната махала,който бе начело по постройката на новото читалище,често произнасяше високопарни речи и апели в името на патрона на читалището "Христо Ботев":да се работи безспирно,да се събират средства,да се доставят материали и пр.,за да се довърши строежа.И той найстина се довърши.Това стана в края на 1935г.,когато се покри основния корпус,довърши се салонът,доставени бяха столове,които се сглобяваха на място,изработиха се декори и завеса,и откриването му стана с голямо тържество....С откриването на новото читалище започна нов етап в живота на Пашмакли,преименуван вече на град Смолян и читалищната сграда найстина изигра важна роля за стихването на споровете къде да бъдат учрежденията,и къде градският център.

В-к "Отзвук",гр.Смолян

Offline Петя

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 149
  • Gender: Female
Ynt: Помаци от Смолянско и Девинско !
« Reply #944 on: June 17, 2010, 13:59 »
И днес това читалище си е на същото място,наред с различните културни прояви там произвеждат и ракийка от ягоди! :)

http://scandalni.com/%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F