Бела съм, бела, юначе,
цела съм света огрела.
Един бе Карлък останал,
и той не щеше остана /2
ам беше в могла йотонал.
В маглона нищо немаше.
Лю адно вакло овчерче,
сиво си стадо пасеше,
с шеряна гайда свиреше.
Бела съм бела юначе,
Цела сам света огрела
От изник слонце до заник.
Адин бе карлък останал-
И той нещеше остана,
Ам беше в могла отонал.
Във нея нищо немяше-
Лу адна руса девойка
и адно вакло овчарче.
Ситна байламо цънкаше
С байламо дума думеше:
-момице бела хубава
Утре на пазар тарнувам,
Кина ат там да ти купя?
-юначе лудо и младо ,
До толкоз ли са несеташ
Мене кина ма приляга?
На чорни очи шуклио,
На бело лице белило,
На тьонко корстче коланче,
На тонка снажка кафтанче
На бела шийка герданче!
Пък си хи мъглана викаше:
Ела си ела Гюлсюмю не гирясавай Хасана!
