Български > Религия и мистика

Курбан Байрам - Kurban bayramı

<< < (2/30) > >>

Kaplan:
                           Жертвопринушение в името на Аллах

Курбан байрам е характерен с курбаните, които се принасят в жертва в името на Аллах. Смисълът на курбана не се състои в коленето на животното, нито в неговата кръв, нито пък в месото му. Целта на курбана се изразява в боязънта пред Аллах и подчинението на Неговата повеля. В тази връзка в Свещения Коран е казано:

"Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него. Така Той ви ги е подчинил, за да въвеличавате Аллах, че ви е напътил. И възрадвай благодетелните!" (Хадж, 22: 37)

Целта на религията, целта на живота, целта на съществуването е боязънта пред Аллах. Човек се ражда, живее и умира. Ако всичко в живота му е съобразено с повелите на Аллах, то той има смисъл. Всъщност появата и смъртта на човек са единствено по волята на Аллах. Но, животът също трябва бъде съобразен с това, което Той одобрява. Само тогава в него ще има смисъл, ще е полезен и само тогава човек ще е щастлив...

Всевишният Аллах повелява:

"Кажи: “Моята молитва и моето служене, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господа на световете.”" (Енам, 6: 162)

Курбанът е жертвоприношение единствено заради Аллах, за да заявим предаността си към Него. Изразяването на тази преданост не пречи мюсюлманинът да се възползва от месото на жертваното животно, не пречи и да бъдат нахранени близките и бедните от това месо. Основната цел обаче от курбана не е ритуалът, не е символиката, нито материалната полза. Основната цел е боязънта пред Аллах и чувството за преданост пред Него. Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем казва в хадис:

“О, хора! Пренесете животно в жертва, като се надявате на награда от Аллах за това извършено от вас дело.” (ет-Тергиб вет-Терхиб)

“Който принесе в жертва животно с искреност за Аллах и с надежда от Аллах за награда за това дело, това животно ще бъде за него преграда пред огъня на Ада.” (ет-Тергиб вет-Терхиб)

Следователно, жертвоприношението в Исляма е израз на съчетаването на духовното и материалното, което е залегнало в основата на ислямската религия.

http://www.way-to-allah.com/bul/islam/ibadat/eidelfitr_bul.htm

Avinka:
Празникът
Курбан Байрам се чества 4 дни, като първият ден е подготовка за празника – денят Арефе. По традиция той предхожда деня, определен за молитва в джамията и колене на животното за курбан. Свързва се с обхождане на домовете от деца “за хаир”: благополучие. Децата, носители на благополучието, получават като дар бонбони, вафлички, дъвки (сладки неща). Обхождането на квартала продължава около 4 часа. Всяко семейство купува 4 –5 кг бонбони и възрастен човек от дома, жена или мъж, посреща децата. Не се произнасят приветствия, няма ритуален диалог. Роднините си изпращат поздрави. Децата се движат на групички, формирани най-вече по съседство. Всички деца (мюсюлмани и християни) от селото заедно обхождат къщите, но ги посрещат в домовете на мюсюлманите. Събирането на бонбони се превръща в състезание между децата за най-голям брой събрани сладки неща: тема за разговор в училището през следващите няколко дни. Учебни занимания не се провеждат по време на празника.

Шали:
В кой ден от празничните се почитат починалите и се отива на гробовете им. Може и да е глупав въпрос, но... не знам... има ли нещо специално, което се извършва като обреди....нещо да се занася или пък задължителни елементи в облеклото (забрадка само тези, които по принцип ли носят или всички трябва да са забрадени), раздаване като на Задушница, цветя .... ::)

isa71:
на гробищата се ходи в деня преди курбан баирям-денят арефе.единственото което може да занесеш е дува.те очакват от нас само,,фатиха,,.  Деветият ден от тази десетдневка е денят Арафе. В него хаджиите се намират на местността Арафат. Пейгамберинът (с.а.с.) казва:



“Най-превъзходният ден, е денят Арафе.”/Ибну Хиббан/

         Говеенето в този ден е причина за опрощаване на малките грехове от изминалата и настоящата година. Ебу Катаде (р.а.) разказва, че Пейгамберинът (с.а.с.) бил попитан за говеенето в деня Арафе, а той отговорил:


         “Опрощават се греховете за изминалата и настоящата година.”/Муслим/

         Поради това, за предпочитане е мюсюлманите, които не са на хаджилък, да говеят. А що се отнася до хаджиите, за тях е по-превъзходно да не говеят, за да имат повече сили по време на хаджилъка, за да правят зикр, дуа и истигфар.

         Това е ден за опрощение на греховете и спасение от Огъня.

           Пейгамберинът (с.а.с.) казва:



         “Няма по-превъзходен ден при Аллах от деня Арафе. Аллах слиза на земното небе и хвали жителите на земята пред обитателите на небесата (меляикетата), като казва:”Погледнете към моите раби, разрошени, прашни, нуждаещи се, дошли от различни краища на света. Те се надяват на Моята милост, още невидели Моето наказание, и не е видяно толкоз много освобождаване от Огъня, както е в деня  Арафе.”/Ибну Хиббан/


         “Най-превъзходната дуа е дуата в деня Арафе, а най-превъзходното, което аз и Пейгамберите преди мен сме казали, е: “Ля иляхе иллеллах вахдеху ля шерике лех”-“Няма друго истинско божество освен Аллах, Той е един-единствен и няма съдружник.”/Имам Малик/

isa71:
има предание в което се казва че когато аллах е изгонил адем а.с. и жена му на земята,тои ги е и разделил на много далечно разстояние един от друг.живели известно време по сами и разбрали че един без друг не може.сам човек може ли да живее.осъзнали за греха които извършили,разкаяли са се,и направили дува към аллах да ги събере двамата.аллах посочил пътя на единия,и пътя на другия.така тръгнали един към друг,и се срещнали на планината арафат.затова и всички хаджии се събират там.аллах  да приеме дувата на всички хаджии и мусулмани.иншааллах.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page

Go to full version