ХРОНОЛОГИЯ - III част1187 г. 2 октомври. Ерусалим е превзет от султан Салах ад Дин (Саладин).
1189–1190 г. Трети кръстоносен поход. Водачи на похода са германският император Фридрих I Барбароса, френският крал Филип II Август и английският крал Ричард I Лъвското сърце.
1189 г. лятото. Кръстоносците на Фридрих I Барбароса навлизат в българските земи през Белград, Браничево, Равно и Ниш. В Ниш сръбският жупан Стефан Неман предлага на Фридрих І Барбароса военна помощ срещу Византия. В Ниш пристигат и пратеници на цар Петър, които предлагат на кръстоносците помощ от 40 000 войници срещу признаването на царската (според други автори - императорската) титла на Петър. Фридрих I Барбароса отказва помощта на сърбите и българите. Докато се водят преговори с Исак І Ангел отрядите на кръстоносците се настаняват във Филипопол и Адрианопол. Във Филипопол български пратеници подновяват предложението си.
1190 г. март. В началото на 1190 г. Фридрих І Барбароса и Исак І Ангел стигат до споразумение и през март кръстоносната армия се прехвърля в Мала Азия. По-късно Фридрих I Барбароса се удавя в река в Лидия.
1189–1190 г. Асен получава също царска титла. (По други данни това става след Ловешкия мир от 1187 г.)
1190 г. пролетта. След уреждането на отношенията с Фридрих I Барбароса Исак II Ангел предприема поход срещу сръбския жупан Стефан Неман и го принуждава да върне завладените от него византийски територии. След това императорът се насочва срещу Търново. Следва неуспешна обсада. На връщане в Тревненския проход византийската армия е разбита; при бягството е пленен обозът, а императорът загубва златния си шлем.
1191 г. Асен и Петър започват нападателни действия в Тракия. Константин Ангел, управител на Филипопол и брат на императора, им оказва успешен отпор.
1192–1194 г. Превзети са земите по горната част на Струма и Средец. От Средец са пренесени в Търново мощите на св. Иван Рилски.
1194 г. В битка при Аркадиопол (Люлебургас) е разбита византийска войска начело с Алексий Гид, който успява да избяга.
1195 г. март - април. Византия и Унгария подготвят съвместен военен поход срещу България. Походът е осуетен поради детронацията на Исак II Ангел от брат му Алексий III Ангел (1195–1203) на 8 април 1195 г. Исак II Ангел е ослепен.
1195 г. лятото. Българите разбиват ромеите при Сяр и пленяват Алексий Аспиет. Към България са присъединени областите около Мелник и Струмица. По-късно през годината са присъединени Видинската, Белградската и Браничевската област.
1196 г. Българите подновяват военните действия по Струма към Бяло (Егейско) море. След повторна победа при Сяр българите пленяват севастократор Исак Комнин.
1196 г. Боляринът Иванко убива братовчед си цар Асен в Търново. Неуспешен поход на византийска войска начело с Мануил Камица. Нов поход начело с император Алексий III Ангел, отново без успех. Цар Петър напуска Преслав и обсажда Търново. Иванко бяга във Византия и е назначен за управител на областта Филипопол.
1197 г. Убийство на цар Петър в резултат на болярски заговор. На престола се качва Калоян, който е избягал от Константинопол.
1197–1207 г. Управление на цар Калоян.
1198 г. Иванко (след бягството си приема името Алексий) се обявява за независим владетел на областта Филипопол и се съюзява с Калоян. Неуспешен поход на ромеите начело с Мануил Камица срещу него. Мануил Камица е пленен. Иванко откъсва Родопската област от Византия.
1198 г. Неуспешен поход на император Алексий III Ангел срещу Добромир Хриз, който премества седалището си от Струмица в Просек.
1199 г. краят или началото на 1200 г. Пратеникът на папа Инокентий III, архипрезвитер Доминик, носи писмо до Калоян.
1200 г. Поход на император Алексий III Ангел срещу Иванко. Той е заловен от ромеите. По-нататъшната му съдба е неизвестна.
1201 г. Българи и кумани нахлуват в Тракия. Калоян превзема крепостта Констанция (дн. Симеоновград).
1201 г. 24 март (Великден). Калоян превзема крепостта Варна.
1201 г. Добромир Хриз напада градове в Македония и нахлуват в Тесалия. Населението на областта се вдига на бунт.
1201 г. Бунт на Йоан Спиридонаки, византийски управител на Родопската област. Преследван от византийски войски бяга в България.
1201 г. Поход на ромеите срещу Камица и Хриз. Разрив между тях.. Камица бяга в Тесалия. Хриз влиза в преговори с император Алексий III Ангел. Отнети са му почти всички владения. По-нататък за него не се споменава в историческите хроники.
1201 краят или 1202 г. началото. Мирен договор между България и Византия. Император Алексий III Ангел признава българските завоевания в Поморавието, Белградската и Браничевската област.
1202 г. Начало на IV кръстоносен поход. Ръководители на похода – граф Тибо, който скоро умира и е заместен от Бонифаций Монфератски. Срещу 85 000 сребърни марки Венеция се задължава да превози кръстоносните войски до “Светите места”.
1202 г. ноември. Кръстоносците превземат откъсналото се от Унгария пристанище Зара (Задар) и го предават на Венеция.
1202 г. ноември. По архипрезвитер Лъв Калоян изпраща отговор на папата. Заедно с него пътува и писмо на архиепископ Василий.
1202 г. 27 ноември. Второ писмо на папа Инокентий III до Калоян, донесено от Йоан Каземарински в Търново през юли или август 1203 г. Пратеникът се завръща в Рим с писма на Калоян, Василий и други митрополити.
1202 г. Синът на сваления и ослепен император Исак II Ангел, Алексий IV Ангел, иска помощ от кръстоносците.
1202 г. краят. Унгарският крал Емерих ІІ превзема Белградската и Браничевската област. Предоставя Ниш на сръбския жупан Вълкан, негов васал.
1203 г. Българи и кумани връщат под българска власт Ниш, Белградската и Браничевската област. Връщат на престола сръбския жупан Стефан II Неман.
1203 г. 18 юли. Кръстоносците са под стените на Константинопол. На 1 август на престола застава Алексий IV Ангел. Избягалите в Девелт Алексий III Ангел и патриарх Йоан Каматир молят Калоян за помощ, като са съгласни да признаят царската му титла и патриаршеското достойнство на българския духовен глава, но той им отказва.
1204 г. януари. Алексий IV Ангел е свален. На престола застава Алексий V Дука Мурзуфъл.
1204 г. февруари. Калоян предлага на кръстоносците 100 000 армия в замяна на признаване на царската му титла. Кръстоносците отказват.
1204 г. 25 февруари. Папа Инокентий III взема решение за признаване на Калоян за крал. През март от Рим през Унгария за България тръгва кардинал Лъв. Задържан е от унгарския крал до есента на същата година. Пристига в Търново на 15 октомври.
1204 г. 13 април. Кръстоносците превземат Константинопол и в продължение на три дни го разграбват. Византийската империя с център Константинопол пада. На нейно място се създава Латинска (Константинополска) империя. Първи император на Латинската империя става графът на Фландрия – Балдуин. В различни части на Византия се оформят нови държави – Никейска империя, Епирско деспотство, Трапезундска империя. Първите две стават претенденти за наследството на старата Византийска империя.
1204 г. След превземането на Константинопол Калоян прави неуспешен опит да установи мирни отношения с новосъздадената Латинската империя.
1204 г. 7 ноември. Архиепископ Василий получава палиум (бял пояс с червен кръст, който носят папата и висшите духовници от католическата църква) и титлата “примас“ на Българската църква. На 8 ноември кардинал Лъв коронясва Калоян за “крал на българи и власи“ (Rex Bulgarorum et Vlachorum). Кардинал Лъв връчва на Калоян корона, скиптър и знаме. Като израз на върховна власт Калоян получава право да сече монети със своя образ.
1204 - 1205 г. Българо-ромейскисъюз срещу Латинската империя. Ромеитеобещават да признаят Калоян за василевс. Ромеите овладяват Димотика, Адрианопол (градът е венецианско владение) и други градове в Тракия.
1205 г. 29 март. Адрианопол е обсаден от латински войски, начело с император Балдуин, венецианският дож Енрико Дандоло и граф Луи дьо Блоа.
1205 г. 14 април. Битка между българи и латинци при Адрианопол. Рицарите са разбити, пленен е император Балдуин, загива граф Луи дьо Блоа, венецианският дож Енрико Дандоло успява да избяга. Според някои източници Балдуин по-късно умира от естествена смърт, според други е убит по заповед на Калоян.
1205 г. май – юни. Калоян превзема Сяр и се насочва към Солун. Жителите му въстават, а ломбардският гарнизон се затваря в крепостта. Един отряд, начело с болярина Чъзмен, управител на крепостта Просек, влиза в града, но не успява да превземат крепостта, след което Калоян се оттегля.
1205 г. юни. Част от жителите на Филипопол (повликяни и богомили) предлагат на Калоян да му предадат града. Рение дьо Три напуска Филипопол и се укрепва в Станимака. Ромеите от Филипопол, начело с Алексий Аспиет, се откъсват от съюза с българите. Калоян превзема Филипопол с помощта на павликяните и богомилите. След сурова разправа с ромеите Калоян си прикачва прозвището “Ромеоубиец“ (Ромеоктонос). Поради неговата жестокост ромеите го наричат “Скилоян” (кучето Йоан).
1205 г. Потушен неуспешен заговор срещу Калоян в Търново.
1206 г. началото. Военни действия в Тракия. Калоян праща войски в помощ на Адрианопол и Димотика.
1206 г. 31 януари. Българи, кумани и ромеи разбиват латински отряд при Русион. Много градове и крепости преминават на страната на Калоян.
1206 г. началото на лятото. Ромейската аристокрация в Тракия, начело с Теодор Врана, скъсва съюза си с Калоян. Жителите на Адрианопол и Димотика отказват да го пуснат в градовете си.
1206 г. юни. Калоян превзема Димотика и разрушава укрепленията й.
1206 г. Писмо на папа Инокентий ІІІ до цар Калоян, в което го призовава да освободи Балдуин и да сключи мир с латинците, като в противен случай го заплашва с нападение от латинци и унгарци.
1206 г. 20 август. След като научава, че Балдуин е починал, брат му Анри е провъзгласен за латински император.
1207 г. Калоян сключва съюз с Теодор I Ласкарис, император на Никейската империя, насочен срещу Латинската империя. Българите обсаждат неуспешно Адрианопол с 33 бойни машини.
1207 г. август. Латинският император Анри и солунският крал Бонифаций Монфератски се споразумяват в Кипсела за съвместни действия срещу Калоян.
1207 г. 4 септември. В битка с български отряд в Родопите е убит солунският крал Бонифаций Монфератски.
1207 г. октомври. Калоян обсажда Солун. Куманският войвода Манастър убива Калоян. Тялото му е пренесено в Търново и е погребано в църквата “Св. Четиридесет мъченици“.
1207–1218 г. Управление на цар Борил. След смъртта на Калоян Борил се жени за вдовицата му, за да легитимира властта си.
1207 г. Синовете на Асен, Иван Асен и Александър – бягат в Галичкото княжество.
1207 г. Братът на Борил, севастократор Стрез, с помощта на сръбския жупан Стефан II Неман Първовенчани се обявява за независим владетел в Средна Македония с център Просек. В Родопската област с център крепостта Цепина се отцепва братовчедът на Борил, племенник на Асеневци, севастократор Алексий Слав. По-късно премества резиденцията си в Мелник.
1208 г. Маджарите превземат Белградската и Браничевската област, а сръбският жупан Стефан II Неман Първовенчани превзема Ниш.
1208 г. юни. Българите отблъскват армия на латинците при Боруй.
1208 г. 1 или 2 август. Латинците разбиват българите при Филипопол. Градът преминава в латински ръце.
1208 г. есента. В Станимака Алексий Слав сключва съюз с латинския император Анри, получава титлата деспот и през ноември се жени в Константинопол за дъщеря на Анри.
1208–1211 г. Военни действия на Борил и брат му, севастократор Стрез, срещу латинците в югозападните български земи, без особен успех.
1211 г. 11 февруари. Събор против богомилите в Търново, проведен по каноните на Източната църква. Издава се Синодик на цар Борил. В основата му е залегнал синодик на Константинополската патриаршия от 843 г. В Бориловия синодик са записани анатеми срещу богомилите. Освен за събора, Синодикът дава ценни сведения за възстановяването на Българската патриаршия през 1235 г., славословия на царе, боляри, патриарси и др. Последната редакция на Синодика е от ХIV в. и принадлежи на патриарх Евтимий. Синодикът е разпространен в Сърбия, Влашко и Русия.
1211 г. пролетта. Съвместни действия с Никейската империя срещу латинците. Българите навлизат в Тракия, но се оттеглят, без да влязат в сражение.
1211 г. лятото. Военни действия на Борил и брат му, севастократор Стрез, срещу латинците в югозападните български земи. При Пелагония (Битоля) войските на Борил и Стрез са разбити от солунските барони и епирския деспот Михаил I Комнин.
1211 г. есента. Борил се насочва към Солун, превзема Мелник, но е пресрещнат от войските на солунските барони и деспот Алексий Слав и се връща обратно.
1213 г. Потвърждаване на унията с папа Инокентий III.
1213 г. Мирен договор с Латинската империя с посредничеството на папата. Император Анри се оженва за Мария, дъщеря на Калоян, доведена дъщеря на Борил. От своя страна, Борил се жени за племенницата на Анри, дъщеря на сестра му Йоланта и зет му Пиер дьо Куртене.
1214 г. Годеж на дъщеря на Борил с унгарския престолонаследник Бела.
1214 г. Бунт на боляри (или кумани) във Видинска област. Потушен е с помощта на унгарския военачалник Ивашин. Според други историци тези събития се развиват през 1211 г.)
1214 г. Неуспешен съвместен поход на българи и латинци срещу Сърбия. В коалицията се включва севастократор Стрез, който е убит при неизяснени обстоятелства. В тази коалиция участва и епирският владетел Михаил I Комнин, който загива през 1215 г.
1216 г. 11 юни. В Солун умира латинският император Анри.
1217 г. Сръбският жупан Стефан II Неман получава кралска титла от Рим и приема името Първовенчани.
1217–1218 г. Завръщане на Иван Асен II и брат му Александър с руски дружини. В продължение на седем месеца Борил е обсаден в Търново. Прави опит за бягство, но е заловен и ослепен.
1218–1241 г. Управление на цар Иван Асен II.
1219 г. На връщане от кръстоносен поход унгарският крал Андрей II минава през България, сключва мирен договор с нея. Уговорен е бракът на Иван Асен с дъщеря му Ана-Мария. Бракът е сключен през 1221 г. след разрешение от папа Хонорий III. Като зестра Иван Асен получава Белградската и Браничевската област.
1224 г. краят. Епирският владетел Теодор Комнин превзема Солун и е коронясан за император на ромеите от охридския архиепископ Димитър Хоматиян. (Други историци приемат 1227 г. за дата на коронясването му.)
1224 г. Иван Асен II сключва съюз с Теодор Комнин. Братът на Теодор Комнин, деспот Мануил, се оженва за Мария, дъщеря на Иван Асен II.
1225–1228 г. Никейци и епирци си съперничат в Източна Тракия. Адрианопол преминава последователно в никейски и епирски ръце.
1228 г. Умира латинският император Робер дьо Куртене. На престола застава малолетният му брат Балдуин ІІ. Сведение на Марино Сануто за договор между Латинската империя и България, според който Елена, дъщерята на Иван Асен II, ще встъпи в брак с Балдуин II и българският цар ще му стане настойник. България обещава помощ на Латинската империя срещу Никея и Епир. Филипопол и областта са присъединени към България.
1229 г. 9 април. Споразумение на латинците с ерусалимския крал Жан дьо Бриен в Перуджа. Той става регент и съимператор на Балдуин II и сгодява дъщеря си с него.
1230 г. Солунският император Теодор Комнин нарушава договора с Иван Асен II. На 9 март – битка при Клокотница (на 10 км северозападно от дн. Хасково). Теодор Комнин и семейството му са пленени и отведени в Търново, където Теодор е ослепен. Управител на Солун, Тесалия и Епир като български васал става зетят на Иван Асен – деспот Мануил Комнин. Победата е ознаменувана с надписа върху колона в храма “Св. Четиридесет мъченици“ в Търново. България граничи с три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. Иван Асен се титулува “цар на българи и гърци“.
1230 г. Иван Асен посещава Света гора и обдарява тамошните манастири “Ватопед“, “Зограф“, “Протата“, Великата Лавра “Св. Атанасий“. (Запазена е грамотата за манастира “Ватопед“.) Издадена е грамота с привилегии за търговците от Дубровник.
1231 г. август. Ерусалимският крал Жан дьо Бриен е коронясан за император в Константинопол и обявен за настойник на Балдуин II. Отношенията с България се изострят.
1232 г. Иван Асен II скъсва унията с папа Григорий IХ.
1232 г. Под натиска на папа Григорий IХ унгарците нападат Белградската и Браничевската област. Отблъснати са от брата на царя – севастократор Александър.
1234 г. На сръбския престол застава Стефан Владислав, женен за Мария-Белослава, дъщеря на Иван Асен II.
1234 г. Преговори за съюз между Иван Асен II и никейския император Йоан III Дука Ватаци.
1235 г. пролетта. На среща между Иван Асен II и император Йоан III Дука Ватаци в Калиопол (Галиполи) е сключен съюз. Веднага след това в Лампсак, на малоазийския бряг, константинополският патриарх Герман II венчава никейския престолонаследник Теодор II Ласкарис и Елена, дъщеря на Иван Асен II. С императорско и съборно постановление на източните патриаршии Българската църква е издигната в патриаршия начело с патриарх Йоаким I. Архиепископ Василий се оттегля в атонски манастир, където скоро умира.
1235–1236 г. Български и никейски войски обсаждат неуспешно Константинопол.
1237 г. 22 март. Умира латинският император Жан дьо Бриен. След размяна на писма и пратеници с папа Григорий ІХ Иван Асен II се отмята от съюза с Никейската империя и сключва договор с латинците. Провежда заедно с тях обсада на крепостта Цурулум. В Търново умират от чума царица Ана-Мария, патриарх Йоаким I и един от синовете на Иван Асен II. Възстановен е съюзът с Никейската империя.
1237 г. Иван Асен II се оженва за Ирина, дъщеря на пленения солунски император Теодор Комнин.
1238–1240 г. Папа Григорий IХ се опитва да организира кръстоносен поход срещу България и Никейската империя. Той влиза в кореспонденция с унгарския крал Бела IV и го призовава да подкрепи войските на Балдуин II, събирани в Западна Европа. Унгарският крал се отказва от проектирания поход, а Балдуин II – от намеренията да нападне България. Походът се насочва само срещу Никейската империя.
1240 г. Иван Асен II пропуска 60 000 кръстоносна войска от Западна Европа, начело с латинския император Балдуин II, да премине необезпокоявана през българска територия. С тези войски и с помощта на куманите по-късно Балдуин II отнема от никейците крепостта Цурулум.
1241 г. Българите отблъскват татарите (според известие на Филип Мускес).
1241 г. 24 юни. Умира цар Иван Асен II. След смъртта му България започва да плаща ежегоден данък на татарите.
1261 г. 25 юли. Никейският пълководец Алексий Стратeгопул превзема неохранявания от латинците Константинопол. На 15 август император Михаил VIII Палеолог влиза тържествено в Константинопол и извършва втора тържествена коронация. Константинопол става отново столица на Византийската империя.
1241–1246 г.
Управление на Коломан I Асен
[/b].
1242 г. Татарите нападат и опустошават част от българските земи. България се задължава да плаща годишен данък на татарския хан.
1246 г. Коломан I Асен е отровен. На престола застава Михаил II Асен, син на Иван Асен II от третата му жена Ирина. Управлява до 1257 г.
1246 г. След убийството на Коломан I Асен императорът на Никейската империя Йоан II Дука Ватаци нарушава мира с България и завладява Тракия, Родопската област, Беломорието, част от Македония. През същата година никейците завладяват и Солун. По-късно унгарският крал Бела IV присъединява Белградската и Браничевската област.
1253 г. Михаил II Асен сключва договор с Дубровник, насочен срещу сръбския крал Урош. Договорът съдържа и търговски клаузи, облекчаващи взаимната търговия на двете страни.
1253 г. Михаил II Асен предприема кратък поход в сръбските земи, но под натиска на Никейската империя преустановява войната. Договорът с Дубровник е прекратен.
1254 г. На престола на Никейската империя се качва Теодор II Ласкарис. Български войски навлизат в Родопската област и Македония, но са принудени да се оттеглят.
1255 г. Преговори за мир с Никейската империя, водени с посредничеството на княз Ростислав Михайлович, тъст на Михаил II Асен, княз на областта Мачва. Договорът предвижда предаване на части от Северна Македония и Родопската област на Никея. Михаил II Асен отказва да го признае. Българските боляри са недоволни от политиката на Михаил II Асен.
1257 г. Михаил II Асен е убит. На престола се качва Калиман (негов братовчед, син на севастократор Александър, брат на Иван Асен II). Съперници за престола са боляринът Мицо и княз Ростислав.
1257 г. Между няколкото претенденти за престола за цар е избран боляринът от Скопие Константин Тих (1257–1277). След брак с Ирина, внучка на Иван Асен II и дъщеря на никейския император, приема името Константин Асен.
1261 г. 25 юли. Никейският пълководец Алексий Стратегопул превзема неохранявания от латинците Константинопол. На 15 август император Михаил VIII Палеолог влиза тържествено в Константинопол и прави града отново столица на Византийската империя.
1262 г. Война между Византия и България. Византийците превземат важни градове и области в Тракия и по черноморското крайбрежие (Филипопол, Станимака, Анхиало, Месемврия).
1268 г. Неуспешен договор с Византия. Преговорите с Карл Анжуйски за антивизантийска коалиция завършват без резултат. България не може да води активна антивизантийска политика поради татарската опасност.
1277 г. В североизточните български земи избухва въстание, ръководено от Ивайло. Прогонване на татарски отряд.
1277 г. Битка между въстаниците и войската на Константин Асен. Смъртта на царя.
1278 г. Михаил VIII Палеолог провъзгласява Иван, синът на Мицо, за цар на България под името Иван Асен III и го оженва за дъщеря си. Византийски войски тръгват на поход към България.
1278 г. Ивайло влиза в Търново, сключва брак с вдовицата на Константин Асен – Мария, и поема царската корона.
1278 г. Войските на Ивайло водят сражения с византийците по крепостите на Стара планина. Самият Ивайло предвожда други войски срещу нахлулите в Северна България татарски отряди.
1279 г. зимата. След преговори на търновските боляри с византийския император градът се предава и в него влизат византийски войски. За цар е провъзгласен Иван Асен III.
1279 г. Ивайло разбива и прогонва татарите. След това се насочва на юг и печели последователно сражения с 10 000 и 5000 византийска войска.
1279 г. Иван Асен III бяга тайно от Търново с царското съкровище.
1279 г. Георги Тертер е обявен за цар. Ивайло търси убежище при татарския хан Ногай. Иван Асен III при Ногай. Убийството на Ивайло.
Края на ХIII в. Поява на лъжеивайловци във Византия във връзка с войните срещу турците.
1292 г. Тертер напуска престола поради болярски междуособици и избягва във Византия.
1292–1298 г. Управление на цар Смилец. Татарите засилват намесата си във вътрешните работи на България. През 1295 г. Тертер се признава за татарски васал.
1298–1300 г. Управление на вдовицата на Смилец. Тя предлага ръката си на сръбския крал Стефан Милутин и като зестра България. Бракът не се осъществява поради отказа на сръбския крал.
1300 г. Тодор Владислав и Чака бягат от Златната орда. На престола застава Чака, който е в конфликт с баща си Токту, който изпраща войски срещу Търново. Тодор Светослав сваля Чака, изпраща главата му на Токту, възстановява отношенията с него и застава на престола.
1300 г. Бесарабия е дадена във владение на България от татарите.
1300 г. Патриарх Йоаким III е наказан със смърт.
1301 г. Неуспешен опит на Михаил, син на Константин Асен и Мария, да се върне на престола.
1301 г. Братът на Смилец, Радослав, претендент за Крънското деспотство, е заловен в битка и ослепен, заедно с него са пленени 13 византийски велможи, които са заменени във Византия с бащата на царя – Георги Тертер.
1304–1307 г. Война с Византия в съюз с Елтимир, владетел на Крънското деспотство. Българите превземат няколко области в Тракия, черноморските пристанища Месемврия, Анхиало, Созопол, Агатопол. Поражения на византийците през 1304 г. при р. Скафида (край Созопол) и Виза.
1305 г. Тодор Светослав превзема Крънското деспотство.
1307 г. Мирен договор между България и Византия. България запазва териториалните си придобивки. Тодор Светослав сключва брак с дъщерята на византийския император.
1321 г. Умира Тодор Светослав, на престола се качва синът му Георги Тертер II.
1322 г. Българите превземат Филипопол.
1322 г. ноември. Умира Георги Тертер II, без да остави наследници.
1322 г. Болярите избират за цар видинският деспот Михаил Шишман.
1323–1324 г. Български войски завладяват областта между Сливен и Месемврия. По мирния договор България запазва тези придобивки.
1324–1325 г. Михаил III Шишман се жени за сестрата на Андроник III, Теодора, бивша съпруга на Тодор Светослав. Първата му съпруга Ана-Неда и синът му Иван Стефан са заточени.
1325 г. България подкрепя Андроник III, а сръбският крал Стефан Дечански – Андроник II в борбата им за византийския престол.
1328 г. 24 май. Андроник III надделява над дядо си Андроник II и заема византийския престол. През 1330 г. Михаил III Шишман и Андроник III сключват съюз, насочен срещу Сърбия.
30-те години. Начало на турските нападения в Тракия. Андроник III започва да приема турци като наемници в борбата за византийския престол.
1330 г. 28 юни. Българска войска начело с Михаил III Шишман е нападната внезапно от сърбите и разгромена. Михаил III Шишман е ранен тежко и умира.
1330–1331 г. На престола застава цар Иван Стефан, син на Михаил III Шишман от първата му съпруга, сръбкинята Ана-Неда.
1330 г. Андроник III нахлува в Тракия и превзема някои български градове.
1331 г. Ловешкият деспот Иван Александър е избран за цар.
1331 г. Иван Александър подкрепя новия сръбски крал Стефан Душан и подобрява отношенията със Сърбия. Стефан Душан се оженва за Елена, сестра на Иван Александър.
1332 г. 18 юли. Победа на българите над византийците при Русокастро. Последвалият мирен договор връща на България градовете в областта между Сливен и Черно море. Уговорен е годеж между престолонаследника Михаил Асен и Мария, дъщеря на Андроник III. Мирът продължава до смъртта на Андроник III през 1341 г.
1332 г. Иван Александър усмирява бунт на видинския деспот Белаур.
1340 г. Иван Александър се развежда с първата си жена Теодора, дъщеря на влашкия войвода Иванко Бесараб (от нея има трима синове – Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен) и се жени за еврейката Сара, която се покръства и приема името Теодора. От нея има двама синове (Иван Шишман и Иван Асен) и три дъщери (Кера-Тамара, Кераца и Десислава).
1341 г. Във Византия започва гражданска война за престола. Главният съперник на Йоан V Палеолог е Йоан Кантакузин, велик доместик и влиятелен земевладелец. Във войната се намесват останалите балкански владетели.
1342 г. Момчил е назначен от Йоан Кантакузин за управител на област в Родопа. По-късно Момчил се обявява за независим владетел.
1344 г. Момчил опожарява кораби на айдънските турци в беломорското пристанище Абдера. Скоро след това нанася поражение и на една войска на Йоан Кантакузин.
1344 г. В борбата за запазване на престола за Йоан V Палеолог (1341–1391) срещу съперника Йоан Кантакузин, Ана Савойска сключва съюзен договор с Иван Александър. България получава ред важни области и градове в Тракия – Филипопол, Станимака, Цепина и др.
1345 г. Войски на Умур бег и Йоан Кантакузин нападат Момчил край крепостта Перитор. Момчил е убит. За него се създава легендарният образ на защитника на християните срещу турците.
1346 г. Стефан Душан се обявява за цар на сърби, гърци и българи. Сръбската архиепископия е издигната в патриаршия. Иван Александър признава новата титла на Стефан Душан, неговите завоевания в Македония и сръбската патриаршия. Срещу това той получава само някои области, загубени след битката при Велбъжд.
1347 г. Търговски договор с Венецианската република.
1347 г. Йоан Кантакузин влиза в Константинопол и след като сгодява дъщеря си за Йоан V Палеолог става съимператор.
Средата на ХIV в. Отделяне на Добруджанското деспотство на Балик, наследен от Добротица.
1351 г. Йоан Кантакузин разбира погрешната си политика на използване на турците като наемници и иска помощ от Иван Александър за построяване на флот за борба срещу тях. Иван Александър (както и Стефан Душан) отказват помощта. Разединението на балканските владетели подпомага турската инвазия на полуострова.
1352–1354 г. Нови междуособици между Йоан V Палеолог и Йоан Кантакузин. Българският и сръбският владетел застават зад законния император. Йоан Кантакузин прибягва отново до помощта на османските турци на Орхан.
1352–1354 г. Турците превземат крепостите Цимпе и Галиполи на европейския бряг на Дарданелите и оттам започват териториална инвазия в Тракия.
1352–1354 г. Разширяване на турските владения в Тракия. В битка с турците загива Михаил Асен, най-големият син на Иван Александър.
1354 г. Поради обвинения, че е довел турците на Балканския полуостров, Йоан Кантакузин напуска престола. На него отново застава Йоан V Палеолог.
1355 г. Временен антитурски съюз между България и Византия. Брак между дъщерята на Иван Александър, Кераца, и Андроник, син на Йоан V Палеолог.
1355 г. Умира Стефан Душан. След неговата смърт сръбската държава се разделя на множество отделни малки княжества.
1355–1360 г. Обособяване на Видинско царство на Иван Срацимир, син на Иван Александър от първата му съпруга Теодора.
Началото на 60-те години на ХIV в. Мурад I завладява по-голямата част от Тракия с главните й градове (Адрианопол, Димотика, Филипопол, Боруй
и др.). Мурад I премества турската столица от Бурса в Адрианопол.
1364 г. Война между България и Византия за черноморските градове. Византийският съюзник граф Амедей Савойски превзема градовете и ги предава на Византия. В тази война Иван Александър използва като съюзници турците.
1365 г. Унгария напада и превзема Видинското царство и Иван Срацимир е отведен в плен. Четири години по-късно, с помощта Иван Александър и влашкия войвода Владислав Влайку, той е освободен и възстановен във Видинското царство.
1369 г. Йоан V Палеолог заминава за Рим и моли за помощ от Западна Европа срещу турската инвазия, дори с цената на приемането на католицизма.
1371 г. Умира Иван Александър.
1371 г. 26 септември. Битка на войските на братята Вълкашин и Углеша срещу турците при Черномен. Християнските войски са разбити, Вълкашин и Углеша са убити.
1371–1373 г. Иван Срацимир присъединява Сре-дец и областта към Видинското царство.
1373 г. Иван Шишман се признава за васал на Мурад I и му дава за жена сестра си Кера-Тамара.
1381 г. Видинското царство се откъсва от Търновската патриаршия и се подчинява на Константинополската патриаршия.
1382 г. Обсадена и превзета от турците е важната стратегическа крепост Средец.
1387 г. Турците превземат Солун.
1387 г. В битка при Плочник обединените сили на сръбския крал Лазар и босненския Твърдко нанасят поражение на турски войски. Това е единствената християнска победа над турците в последния етап на завладяването на Балканския полуостров.
1388 г. Турците овладяват Силистра и областта, както и някои земи на добружданския деспот Иванко.
1389 г. 15 юни при Косово поле се разгаря битка между обединените сили на сърби, босненци и хървати срещу турските войски, предвождани от Мурад I. Сръбският войвода Милош Обилич убива Мурад I в палатката му. Битката продължава наследникът му Баязид I Йълдъръм (Светкавицата) (1389–1402). По-следва разгром на християнските войски. Сръбският крал Лазар е убит. Пътят на турците към западната част на Балканския полуостров и Централна Европа е открит.
1393 г. Турците обсаждат три месеца Търново. Крепостта пада на 17 юли. Част от търновските първенци са избити, други са преселени в Мала Азия, патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир.
1393 г. След превземането на Търново турците се насочват към Никополската крепост, където се намира Иван Шишман. След кратка обсада крепостта е превзета, Иван Шишман е пленен и по-късно убит. Единият му син – Александър – приема исляма, а другият – Фружин – се оттегля в Унгария. Край на Търновското царство.
1393 г. Турците превземат и Добруджанското деспотство.
1395 г. Иван Срацимир и влашкият войвода Мирчо стават турски васали.
1396 г. Кръстоносен поход на западни рицари от Унгария, Полша, Германия, Италия, Франция под ръководството на унгарския крал Сигизмунд (1387–1437). В битката при Никопол на 25 септември кръстоносците са разбити.
1396 г. Веднага след битката при Никопол турците обсаждат Видин и го превземат. Иван Срацимир е пленен и отведен в Мала Азия.
1453 г. Константинопол е превзет от турците. Край на Византийската империя.
1396 г. Окончателно завладяване на Видинското царство от османците.
1396 г. Поражение на кръстоносните войски на Сигизмунд при Никопол.
1389–1402 г. Управление на султан Баязид I.
1400 г. Тамерлан с войските си напада анадолските провинции на османските турци.
1402 г. 25 юли. Битка между Баязид I Йълдъръм и монголските войски при Анкара. Османските турци са разгромени, Баязид I е пленен и по-късно убит.
1402–1413 г. Династична война за престола между синовете му Муса, Сюлейман I (1402–1409 г. само в Румелия) и Мехмед I Челеби (1402–1421 г. отначало само в Анадола, а след 1413 г. и в Румелия).
1403–1404 г. Общи действия на балканските владетели Стефан Лазаревич, босненския крал Остоя, влашкия княз Мирчо и българския княз Константин срещу османците.
1406–1408 г. Усилия на унгарския крал Сигизмунд да организира коалиция на балканските владетели срещу османците.
1406 г. (по други източници 1404 или 1408 г.). Освободителен поход на Константин (син на Иван Срацимир), влашкия войвода Мирчо и Фружин (син на Иван Шишман). Превзета е Силистра и някои области в Добруджа. Според други източници са освободени земи и около Видин.
1409 г. Потушаване на въстанието на Константин, Мирчо и Фружин от Сюлейман I.
1412 г. Бунт на принц Муса.
1412 г. Въстания на българите срещу Муса.
1413 г. Муса разселва принудително българското население поради въстанията от 1412 г.
1413 г. юли. Мехмед I Челеби разбива Муса при с. Чамурлий (дн. Калково, Софийско).
1416 г. Бунт на Бедредин Симави.
1422 г. Османските войски на Мурад II обсаждат Цариград.
1425 г. Войски на власи, сърби и българи овладяват Видин и Оряхово.
1425 г. Сигизмунд организира против османците нов съюз, в който участват власи и сърби; българският княз Фружин търси подкрепата на Венеция.
1430 г. Османските турци превземат Солун. Настъплението им продължава към западната част на Балканския полуостров и във Влашко.
1432–1435 г. Въстание на Арианит и Депа (Андрея Топия) в Албания против османците.
1435 г. Дипломатическа мисия на княз Фружин при въстаналите албанци.
1439 г. Първо покоряване на сръбското княжество от османците.
1439 г. Уния между Рим и Константинополската патриаршия на събор във Ферара и Флоренция. Унията трябва да обедини усилията за противопоставяне на османската експанзия към Централна Европа и за спасяването на последните владения на Византийската империя. На 1 януари папа Евгений IV издава була за обявяване на кръстоносен поход срещу османците.
1443 г. Първи кръстоносен поход на полско-унгарския крал Владислав III Ягело (1434–1444), трансилванския войвода Янош Хунияди и сръбския деспот Георги Бранкович. Победи на кръстоносците при Алексинац и Ниш. Затрудняване на движението при Ихтиман поради настъпилите студове. Султан Мурад II по това време е зает с междуособици в Анадола и предлага примирие, сключено в Одрин, и мир, сключен в унгарския град Сегед.
1444 г. Втори поход на Владислав III и Янош Хунияди. Походът се прехвърля през Дунава и се насочва към Варна. На 10 ноември се разгаря битка с османските войски, при която кръстоносците са разбити. Владислав III Ягело (наречен Варненчик) е убит, а Янош Хунияди успява да избяга през Дунава.
1444 г. Въстание на албанците начело с Георги Кастриоти (Скендербег).
1445 г. Експедиция на Валери дьо Ваврен по Дунава.
1451–1481 г. Управление на султан Мехмед II Завоевателя.
1453 г. 29 май. Османските турци превземат Константинопол (Цариград).
1453 г. Османците завземат отново българските черноморски градове Несебър, Анхиало и Созопол.
1454 г. Първи сведения за хайдути. Край София е пленен войводата Радич.
1459 г. Окончателно покоряване на сръбското деспотство от османците.
1460 г. Завладяване на Пелопонес от османците.
1460 г. Подготовка за нова кръстоносна коалиция с участието на папата, Венеция, Унгария и Албания.
1481–1512 г. Управление на султан Баязид II.
1512–1520 г. Управление на султан Селим I.
1520–1566 г. Управление на султан Сюлейман Кануни.
1521 г. Османците завладяват Белград.
1526 г. Османците разбиват унгарската войска при Мохач.
1529 г. Османците обсаждат за първи път Виена и претърпяват поражение.
1536 г. Сключване на първите търговски договори (т. нар. “капитулации“) между Франция и Османската империя. Действителният режим на капитулациите започва да действа от 1569 г.
1568 г. Селски бунт – разбягват се работниците, които трябва да работят на строежи в Цариград.
1571 г. Голям османски флот е разгромен при Лепанто (в залива на Орфано на Адриатическо море) от обединените флоти на Венеция, Папството, Испания. Потопени са над 200 османски кораба, убити са около 30 000 османци, пленени са 3000 души.
1572 г. За възстановяването на турския флот българите са задължени да работят ангария (според писмо на епископ Тимотей). В Созопол и Варна са построени 30 големи галери.
1572–1574 г. Охридският архиепископ Йоаким посещава Неапол и Мадрид.
1583 г. Австро-турска война. На страната на Австрия участват Влашко, Молдова, Трансилвания. Влашки отряди преминават често Дунава и нанасят поражения на местни военни отряди.
1586–1587 г. Посещение на бъдещия търновски архиепископ Дионисий Рали в Москва с църковно-политическа мисия.
1593–1606 г. Война на Османската империя с Хабсбургската монархия и нейните съюзници.
1595 г. Отряди на Михаил Храбри достигат до София и я завземат временно.
1597–1599 г. Мисия на охридския архиепископ Атанасий в Италия, Австрия, Чехия, Германия, Испания.
1598 г. Избухване на Първото търновско въстание, свързано с акция на влашки отряди при Силистра.
1606 г. Ситваторокски мирен договор между Австрия и Османската империя.
1617 г. Не е събран поголовният данък джизие от войнуците в Ямболско.
1618 г. Хайдушки дружини действат в Софийско.
1622 г. Бунт на селяните от с. Маловище, Битолско, които отказват да плащат данъци.
1645–1669 г. Война на Османската империя за завладяването на остров Крит.
1647 г. Мисия на Петър Парчевич във Влашко и Полша.
1649–1650 г. Мисия на Петър Парчевич във Влашко, Варшава, Виена и Венеция.
1651 г. Никополският католически епископ Филип Станиславов издава в Рим молитвеник “Абагар“, написан на кирилица.
1656 г. Съзаклятие на духовни йерарси на Балканите и мисия на Петър Парчевич при император Фердинанд III.
1657 г. Мисия на Петър Парчевич при украинския хетман Богдан Хмелницки.
1662–1663 г. Война между Османската империя и Австрия.
1672–1676 г. Войни на Османската империя с Полша.
1673–1674 г. Мисия на Петър Парчевич в Полша, Австрия, Венеция, Флоренция и Рим.
1863-1864 г. Създава се Свещена лига от Австрия, Полша, Венеция и Русия за борба срещу Османската империя. Войната водена от Свещената лига завършва през 1799 г. с Карловацкия мирен договор.
1683 г. Османските войски обсаждат Виена с големи сили. Обсадата е неуспешна. С помощта на полския крал Ян Собиески турците са разгромени.
1686 г. Действия на 4–5 хайдушки дружини от 200 души в Костурско, Воденско и Хрупишко.
1686 г. Среща на московски патриарх Йоаким с “търновския княз“ Ростислав Стратимирович. Изработва се план за въстание в България.
1686 г. Избухва Второто търновско въстание. В него участват около 4000 души. Потушено бързо от турците.
1687 г. Султан Мехмед IV (1648–1687) е сменен от брат си Сюлейман III (1687–1691).
1688 г. 20 октомври. Софийският архиепископ Стефан Княжевич пише доклад до Конгрегация за вярата, в който подробно описва въстанието.
1688 г. Австрийски войски обсаждат Белградската крепост. На 6 септември Белград е превзет. Това служи като сигнал за избухване на Чипровското въстание.
1688 г. септември. Избухва въстание в Чипровци, Копиловец, Железна и Клисура, където живеят предимно българи католици. Главен център на въстанието става Чипровци. Градът е подложен на обсада от турски войски и техния съюзник унгарския протестантски граф Имре Тьокьоли. След обсада на Чипровци през октомври въстанието е потушено. Оцелелите въстаници бягат във Влашко, по-късно в Трансилвания.
1689 г. Действия на хайдушкия войвода Страхил.
1689 г. При продължаващите военни действия на австрийските войски са превзети Ниш и Кюстендил. В боевете участва отрядът на Георги Пеячевич и хайдушкият отряд на Страхил войвода. Създава се петхилядна въстаническа армия начело с хайдушкия войвода Карпош, действащ в югозападните български земи. Успехи на въстаническите сили при Крива Паланка, Куманово, Скопие. Карпош е обявен за крал. След оттеглянето на австрийските войски турците потушават въстанието. Край Скопие Карпош е пленен и убит.
1699 г. януари. Карловацки мирен договор, с който завършва войната на Свещената лига. Османската империя започва да губи владения в европейската си част.
1662–1663 г. Война между Османската империя и Австрия.
Първи въоръжени конфликти между Русия и Османската империя от втората половина на ХVII в. Във войните от 1676–1681 г., 1686–1700 г., 1710–1713 г., 1735–1739 г. главната цел на Русия е да ликвидира турската власт по северното крайбрежие на Черно море и да получи търговски излаз през Проливите към страните от Западна Европа. От втората половина на ХVIII в. руската политика спрямо Османската империя се активизира, което е предизвикано от засилването на кризата в империята, от разрастването на националноосвободителните борби на християнските народи на Балканите и в Кавказ и от перспективата Русия да завладее или да постави под свое влияние стратегическите райони на Балканите, Истанбул, Проливите и Източното Средиземноморие. Войните срещу Османската империя отразяват завоевателните стремежи на Русия и обективно подпомагат националноосвободителните движения на балканските народи.
1669 г. В Чипровци е роден Кръстьо Пейкич, виден служител на католическата църква в българските земи. Главен труд – “Огледало на истината между източната и западната църква”. Според автора с обединените сили на православни и католици балканските славяни могат да бъдат освободени от турците.
1672–1676 г. Война между Османската империя и Полша.
1683–1699 г. Война на Османската империя със Свещената лига – Австрия, Полша, Венеция и Русия.
1683 г. Османските войски обсаждат Виена с големи сили. Обсадата е неуспешна. С помощта на полския крал Ян Собиески турците са разгромени.
1863-1864 г. Създава се Свещена лига от Австрия, Полша, Венеция и Русия за борба срещу Османската империя. Войната водена от Свещената лига завършва през 1799 г. с Карловацкия мирен договор.
1686 г. Избухва Второто търновско въстание. В него участват около 4000 души. Потушено бързо от турците.
1687 г. Султан Мехмед IV (1648–1687) е сменен от брат си Сюлейман III (1687–1691).
1688 г. Австрийски войски обсаждат Белградската крепост. На 6 септември Белград е превзет. Това служи като сигнал за избухване на Чипровското въстание.
1688 г. септември. Избухва Чипровското въстание.
1689 г. Австрийските войски превземат Ниш и Кюстендил. В боевете участва отрядът на Георги Пеячевич и хайдушкият отряд на Страхил войвода. Създава се петхилядна въстаническа армия начело с хайдушкия войвода Карпош, действащ в югозападните български земи. Успехи на въстаническите сили при Крива Паланка, Куманово, Скопие. Карпош е обявен за крал. След оттеглянето на австрийските войски турците потушават въстанието. Край Скопие Карпош е пленен и убит.
1690 г. В Елена е роден Йосиф Брадати, монах в Рилския манастир, автор на около 10 ръкописни сборника, разпространявани в българските земи.
1695 г. В Силистра е роден Партений Павлович, църковен служител, книжовник, дипломат. Умира като епископски викарий в Сремски Карловци на 29 април 1760 г. Автор на множество книги, вкл. “Автобиография”.
1699 г. януари. Карловацки мирен договор, с който завършва войната на Свещената лига. Османската империя започва да губи владения в европейската си част.
1718 г. – Пожаревацкият мирен договор слага край на войната от 1714-1718 г. между Австрия и Венеция срещу Османската империя. Към Австрия преминават част от Влашко, Банат, Темешвар, Северна Босна, част от Сърбия с Белград, дават се гаранции на католическото духовенство в Османската империя. Австрия получава и изгодни условия за търговия, като се ползва от режима на капитулациите.
1722 г. В Банско е роден Паисий Хилендарски.
1726 г. Султан Ахмед III (1703–1730) издава ферман за изборите на аяни, които да подпомагат дейността на местната държавна администрация. За аяни трябвало да бъдат избирани влиятелни личности от областта без намесата на местната държавна власт. Изборът се потвърждава от санджак-бея със съгласието на бейлербея на Румелия. Избраните аяни получават специален документ. Постепенно влиянието на аяни нараства и през втората половина на ХVІІІ век стават причинители на т.нар. аянски размирици. През 1785 г. султан Абдул Хамид І премахва привилегиите на аяните.
1727 г. В Цариград започва да работи първата печатница, в която наред с турски книги се печатат и преводни от Западна Европа.
1735-1739 г. Война между Русия и Османската империя, водена с променлив успех. С Белградския договор от 1739 г. Русия си връща крепостта Азов, но без право да строи укрепления. Руските търговци в Османската империя започват да се ползват от режима на капитулациите.
1737-1739 г. С Белградски мирен договор 1739 г. завършва неуспешната за Австрия война, започнала през 1737 г. Османската империя си връща в Сърбия (с Белград) и Влашко.
1739 г. в Котел е роден Стойко Владиславов (Софроний Врачански).
1741 г. Христофор Жефарович, родом от Дойран, издава във Виена “Стематография“ – сборник с изображения на български и сръбски владетели и светци и гербове на народи и области от Мизия, Тракия и Македония. Сборникът е по подобие на “Стематография“ на Павел Ритер Витязович, издадена на латински език през 1701 г.
1745 г. Паисий Хилендарски заминава при брат си Лаврентий, игумен на Хилендарския манастир и става монах и таксидиот.
1755–1756 г. Първи съчинения за историята на България в чужбина – Йосиф Асемани (1755 г.), Андрия Качич-Миошич (1756 г.).
1758 г. В Света гора Паисий Хилендарски вероятно се среща с видния сръбски книжовник и историограф Йован Раич. След тази среща Паисий започва работата си върху своята история.
1761 г. Блазиус Клайнер, францискански монах и лектор по богословие в манастира “Св. Апостоли Петър и Павел” в гр. Алвинц, Трансилвания завършва тритомна история на българите. Първият том е описание на българската история до падането на Константинопол през 1453 г. Вторият и третият том описва съдбата на българите-католици и специално францисканци до втората половина на ХVІІІ век. Ръкописът е на латински език и е предназначен за разпространение сред българите католици.
1761 г. май-юли. В Сремски Карловци Паисий Хилендарски се запознава с труда на дубровнишкия абат Мавро Орбини “Книга историография“ (в руски превод).
1762 г. Паисий Хилендарски се премества в Зографския манастир и след продължителна работа завършва своята “История славянобългарская о народе и о царей и о святих болгарских и о всех деяния и бития болгарская“. Историята се състои от 10 части в обем от 85 страници.
1762 г. Анонимен автор под псевдонима Зографец завършва “Зографска история“.
1762 г. 1 септември. Стойко Владиславов (Софроний Врачански) става свещеник в Котел.
1765 г. Първи препис на “История славянобългарска“, направен от Стойко Владиславов (Софроний Врачански) в Котел в присъствието на Паисий Хилендарски.
1768–1774 г. Руско-турска война. Завършва с мирен договор, подписан в с. Кючук Кайнарджа на 21 юли 1774 г. Крим е обявен за независим от Османската империя и минава под руско покровителство, разширяват се границите на Русия по Северното Черноморие. Дунавските княжества Влашко и Молдова получават вътрешна автономия под руска гаранция. Руските кораби получават правото да преминават безпрепятствено през Проливите и да плават в териториалните води на империята, а руските поданици да се ползват от режима на капитулациите, валиден за западните държави. Русия получава право да назначава свои консули във всички градове на Османската империя. Руските православни поданици получават право да посещават свободно Светите места, разрешено е да се построи руски православен храм в истанбулския квартал Галата. Титлата на руския император е призната за равностойна на султанската (дотогава това се признава само на краля на Франция). С този договор Русия става един от основните политически и военни фактори в Източния въпрос.
1771 г. Втори препис на “История славянобългарска“, направен от поп Алекси Велкович от Самоков в присъствието на Паисий Хилендарски.
1772 г. Рилски и Жеравненски преписи на “История славянобългарска“.
1773 г. лятото. Паисий Хилендарски умира в Амбелино, махала близо до Станимака (Асеновград).
1773 г. Ферман на султан Мустафа III (1757– 1774) за укрепване на еснафските организации в империята.
1774-1775 г. Поп Стойко Владиславов престоява около шест месеца в Света гора, където усъвършенства гръцкия си език и се запознава с богатата литература на атонските манастири.
1781 г. Втори препис на “История славянобългарска“ от Стойко Владиславов (Софроний Врачански).
1781 г. Руско-австрийски съюз, насочен срещу Османската империя. Във връзка с това руската императрица Екатерина ІІ развива т.нар. “Гръцки проект”, предвиждащ възстановяването на гръцката империя южно от Дунава със столица Цариград, начело с нейния внук Константин.
1783 г. Поп Стоян Кованлъшки прави препис на “История славянобългарска“, т.нар Кованлъшки препис.
1783 г. Русия присъединява Крим. Голяма част от кримските татари се изселват в Османската империя, част от тях в българските земи.
1784 г. В Елена Дойно Граматик прави препис на “История славянобългарска“.
1785 г. Поради прекомерното засилване на аянския институт султан Абдул Хамид I (1774–1789) издава ферман за премахване на аянската институция. Този опит да се намалят сепаратистките тенденции в империята остава без особен успех.
Краят на 70-те години – началото на 80-те години. Започват първите действия на кърджалиите в Румелия. Размириците се разширяват през 90-те години, като големи райони на Румелия преминават под тяхна власт. Най-активният период на кърджалийството е между 1800–1812 г., когато голям кър-
джалийски отряд, предвождан от прочутия главатар Кара Фейзи (според преданията – ислямизиран българин), извършва поход към Истанбул. Централната власт води непрекъснати военни действия срещу размирниците, но без особен успех. В някои моменти фактическата власт на султана се простира само в района между Цариград и Одрин. Като средство за защита на населението Високата порта позволява на християните в Румелия да се въоръжават. Върхът на кърджалийското време е през 1807 г., когато русенският аян Мустафа Байрактар навлиза с войската си в Истанбул, подкрепя реформите на султан Селим III (1789–1807) и става велик везир. Края на кърджалийската епоха бележи смъртта на Мустафа Байрактар, свален и убит от столичните еничари през същата година. Последна проява на кърджалийството е упоритата съпротива на пловдивския Кара Мустафа през 1812 г.
1787–1791 г. Руско-турска война с участието и на Австрия. Завършва с мирен договор, подписан в Яш на 29 декември 1791 г. (по нов стил 10 януари 1792 г.). С него се потвърждава присъединяването на Крим и Грузия към Русия и привилегиите на руските поданици и търговци по Кючюккайнарджанския договор.
1789–1807 г. Под ръководството на турския султан Селим III се прави опит за реформи, получили името “Низами джедид“. Причини за реформите са настъпилото разложение в поземлената система, засилването на феодалния сепаратизъм и на междуособиците, военните поражения на империята през втората половина на ХVIII в., разрастването на националноосвободителните движения на нетурските народности в Османската империя. Реформите започват в началото на 90-те години на ХVIII в. и включват нова регулация на поземлената система, сформиране на нова войска, наречена “низами джедид“, въвеждане на нови данъци за финансиране на реформите, премахване на откупуването на данъците, създаване на военноинженерни училища, оръжейни заводи, манифактури, подобряване експлоатацията на мините и др. Реформите целят да се преодолее упадъка на империята, като се “европеизира“ отчасти производството, свързано с нуждите на армията, и самата армия. Срещу “Низами джедид“ се оформя широка опозиция от мюсюлманското висше духовенство, едрите феодали и старата армия, особено еничарите. През 1807 г. в Цариград избухва еничарски метеж. Султан Селим III е свален от престола и на реформите е сложен край. След една година е убит при нов еничарски метеж.
1792 г. В манастира Нямцу, Молдова йеромонах Спиридон Габровски завършва “История во кратце о болгарском народе словенском“.
1792-1794 г. Поп Стойко Владиславов е свещеник в Карнобат и в с. Карабунар, Пазарджишко.
1794 г. След продължителни отцепнически действия, подкрепени и от местното християнско население и български хайдушки войводи (Кондьо войвода, Хайдут Велко), Осман Пазвантоглу (1758–1807) превзема Видин и фактически се превръща в самостоятелен управител на Северозападна България. Централната власт води три неуспешни военни похода срещу него. Султанът успява да си върне властта над Видин и областта едва след смъртта на Осман Пазвантоглу през януари 1807 г.
1794 г. 16 септември. След дълги митарства поп Стойко Владиславов е назначен за епископ във Враца и приема името Софроний Врачански.
1795 г. сръбски книжовник и историограф Йован Раич (архимандрит в Святоархангелския манастир в Ковиле) издава във Виена завършената през 1768 г. “История разныхъ славанскихъ народовъ най паче же болгаръ, хорватовъ и сербовъ изъ тмызабвения изъятая и во свет исторический произведенная...” в три части.
1800–1803 г. Софроний Врачански е принуден от Осман Пазвантоглу да остане във Видин като епископ. Там той превежда от гръцки и съставя два сборника с църковни слова и поучения.
1801 г. Атанас Нескович подготвя и отпечатва в Будим (Будапеща) “История славяноболгарског народа”, преработка на частта за историята на българите от труда на Йован Раич.
1803 г. Софроний Врачански се установява в Букурещ.
1804 г. Софроний Врачански завършва автобиографията си “Житие и страдание грешнаго Софрония“. За първи път Житието е издадено от Г.С. Раковски като притурка във в. “Дунавски лебед” през 1861 г.
1804 г. Български първенци от северозападните български земи изпращат Иван Замбин от Враца и Атанас Николаев (Некович) от Тетевен на дипломатическа мисия в Петербург.
1804–1806 г. В Първото сръбско въстание участват много българи от северозападните земи. Създават се отряди, командвани от българи – Хайдут Велко, Кондьо войвода и др.
1806 г. Софроний Врачански издава в Римник първата печатна книга на новобългарски език – “Кириакодромион, сиреч Неделник“, известна по-късно с името “Софроние“.
1806–1812 г. Руско-турска война. Завършва с мирен договор, подписан на 16 май 1816 г. в Букурещ. По договора Русия получава част от Бесарабия и територии по грузинското крайбрежие на Черно море. Потвърдени са привилегиите на Дунавските княжества. На Сърбия се предоставя вътрешно самоуправление, което облекчава по-нататъшното освободително движение на сръбския народ.
1809 г. Софроний Врачански превежда от гръцки “Театрон политикон, сиреч Гражданское позорище” на Амвросий Марлиан.
1809 г. краят. В Букурещ се създава български политически кръг начело със Софроний Врачански, Иван Замбин, А. Николаев (Некович), Иван Караниколов, хаджи Панов, Петър Сарчоолу, Симеон Кипарис, Димитър Попски, архимандрит Вениамин Ловчански и др.
1810 г. Две възвания към българския народ на Софроний Врачански за помощ на руските войски при навлизането им на турска територия.
1811 г. Молба на Софроний Врачански до руското командване за създаване на българска автономна област на север от Дунава (от емиграцията във Влашко и Молдова) и евентуално създаване на подобна област в земите южно от Дунава, когато това бъде възможно. Първа политическа програма на българската емиграция.
1811 г. Създава се Българска земска войска в Букурещ в състав около 2000–2500 души.
1811 г. Българската земска войска участва в сраженията при Тутракан, Силистра и Русенско.
1813 г. есента. В Букурещ умира Софроний Врачански.
1814–1817 г. Йоаким Кърчовски (ок.1750–ок. 1820) издава няколко сборника с поучения, тълкувания на библейски текстове и нравоучителни разкази на новобългарски език. Сборниците получават голяма популярност и претърпяват няколко издания.
1815 г. Второ сръбско въстание. С помощта на Русия Сърбия извоюва автономия. За върховен княз на Сърбия е избран Милош Обренович. Сръбската автономия е призната от султана едва след руско-турската война от 1828-1829 г.
1844 г. Христаки Павлович издава в Будапеща “Царственик или история болгарская“, литературна преработка на “История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.
1845 г. Умира Кирил Пейчинович (ок.1770– 1845), монах в Хилендарския манастир, игумен на манастира “Св. Атанас“ в Тетовско, книжовник и просветен деец, последовател на Софроний Врачански. Издател на религиозна книжнина. Радетел за просвета на новобългарски език.
1824 г. Султан Махмуд II въвежда задължително начално образование за децата на мюсюлманите. С това е призната необходимостта от реорганизация на системата на образование в империята. През следващите години се създават военни училища по западен образец, изпращат се турски младежи на учение в Западна Европа, подготвя се въвеждането на общо светско образование.
1826 г. 15–16 юни. Потушаване на бунт на еничарите в Цариград, ликвидиране на голяма част от тях. Махмуд II издава ферман за ликвидирането на еничарския корпус и създаване на нова войска. За обучението й са повикани военни съветници от Европа.
1826 г. Полага се началото на българския абаджийски еснаф в Галата, Цариград. Развива се интензивно поради нарасналото търсене на аби и други текстилни стоки, необходими за турската армия и администрация. Броят на организираните в него абаджии и шивачи надминава 1000 души. След Кримската война абаджийският еснаф е един от най-активните в църковната борба. Отделя много средства и за просветна и културна дейност.
�
