Topic: Колко помаци са написали книга?

[Hat]

И само се моля дано дано .........до всяко добро сьщество застане поне още едно.

[Serif mkd]

Има и други като например книгата на Ибрахим Имам за Абланица. Такива са и Запиките на Ибрахим Глогов, които са публикувани в този форум. Такива автори са гораните Назиф Докле и Садик Идризи Алябак. Други автори са торбешите Хасан Джило и Якуб Селимовски. За първия знам че е превел Корана на македонски и че е ислямски философ, но за втория незнам подробности отностно научната му дейност. Бил е главен мюфтия на Югославия и Босна и херциговина по време на войната.   

            Tocno e ..Hasan e preveduvacot na Kur'an na Makedonski jazik i ne samo toa.. ima i drugi prevodi od oblasta na islamskata filozofija kako i sopstveni trudovi po razni simpoziumi i seminari.Eden e od nasite najplodni avtori koga stanuva zbor za pisanior zbor.Sto se odnesuva do hadzi Jakub ef.Selimoski ,toj povece e angaziran vo organizacijata na Islamskata zaednica vo Mk . Bese i Reiz ul ulema (vrhoven muftija)na eks -Yu ,Prvo vrsitel na dolznost (V.d) a potoa izbran za Reiz.Interesno e toa sto protiv kandidat ,pokraj drugite mu bese i segasniot Reiz na Bosna ,dr.Mustafa ef.Ceric.
   Po raspadot na Yugoslavija ef.Jakub Selimoski pokrena inicijativa za sozdavanje Balkanska islamska zaednica vo koja pokraj zemjite od eks-Yu ,bi vlegle i Albanija ,Grcija i Bugarija ..no za zal ne dojde do realizacija na toj proekt.

[ЖАРКО ЖЕГЛЕВ]

Помака от Ловеч Ахмед Джевдет паша бил автор и на клаузите на Меджеллето (османския граждански закон) и на дванадесеттомната История на Османската империя. Осман ефенди, на който родното му село било Михалково, също бил юрист и бил първия Главен мюфтия в София след като България вече се е освободила от Османска власт. За съжаление не знаеме с каква научната деност се занимавал.

http://sbe.erciyes.edu.tr/dergi/sayi_20/17_%20219-232_%20syf.pdf

Ahmet Cevdet Paşa'nın Türk dili hakkındaki eserleri:

1. Kavâ'id-i Osmâniyye: Encümen-i Dâniş'in ilk kitabı olarak H.1267
(M.1851) yılında taş basması yapılan ve Türk dilinin Türkçe yazılmış ilk gramer
kitabı kabul edilen bu eserin üzerinde Ahmet Cevdet Paşa ile birlikte Keçecizâde
Mehmet Fuat Paşa'nın da adı bulunmaktadır.

2. Medhal-i Kavâ'id: Ahmet Cevdet Paşa bu eserinin ortaya çıkışını, "Daha
sonra tecrübeyle Kavâ'id-i Osmâniyye'nin yeni başlayanlara öğretilmesinde ve
anlatılmasında zorluklar görüldüğünden onun bir özeti olmak üzere Medhal-i Kavâ’id
adlı eseri yazmış ve bir sene sonra o da öncelikle rüşdiye mekteplerinde
okunmak üzere basılmıştır." (Baysun, 1986: 45) sözleriyle anlatır. İlk defa Matba'ai
Âmire'de H.1268 (M.1852) yılında taş basma ve 55 sayfa olarak basılan eser,
1891 yılına kadar 10 ayrı baskı daha yapmıştır. Baskılar arasında bir fark bulunmamakla
birlikte taş basmalarda yer alan ünlülerin okunuşunu kolaylaştırmak için
kullanılan işaretler, matbu metinlerde gösterilememiştir.

3. Kavâ'id-i Türkiyye: Ahmet Cevdet Paşa'nın ilk Maarif Nazırlığı sırasında
kurduğu komisyonda alınan karar gereği sıbyan mekteplerinde okuyan çocukların
ana dili eğitimi için yazdığı dil bilgisi kitabıdır. İlk baskısı H.1288 (M.1871)'de yapılmış,
1906 yılına kadar 6 defa daha basılmıştır. Eser, ilkokul çocuklarına yönelik
olduğu için sade bir dille ve Türkçe unsurlar ağırlıklı olmak üzere kaleme alınmıştır

4. Belâgat-i Osmâniyye: Ahmet Cevdet Paşa, Kavâ'id-i Osmâniyye'nin son
bölümünde cümle ve cümlenin tamamlayıcıları bahsinde, cümle içinde kelimelerin
yer değiştirmesi ile anlamın nasıl değiştiğini anlattıktan sonra, "Sâ'ir mütemmimâtın
takdim ve te'hîrinde dahi bu misilli mezâyâ pek çoktur. Fakat onlar inşâ'allah
bundan sonra te'lif ve tertîbi musammen olan fenn-i belâgatta beyân olunacaktır."
(Özkan, 2000a: 130) der. Bu açıklamaların üzerinden yıllar geçtikten sonra yine
kendi ifâdesi ile "Mekteb-i Hukuk'un ikinci sınıfı açıldıktan sonra birinci sınıf talebesine
haftada bir defa belâgat-i osmâniyye öğretilmesi için verilen derslerin hulâsası
zapt olunarak Belâgat-i Osmâniyye nâmiyle bir risâle te'lîfine" başlar. (Baysun,
1986: 214) İlk baskısı H.1298 (M.1880)'de gerçekleşen eserin 1910 yılına kadar
dokuz baskısı daha yapılır.

5. Tertîb-i Cedîd Kavâ'id-i Osmâniyye: Ahmet Cevdet Paşa bu eseriyle
ilgili hazırlıklarını "1301 senesi evâilinde ... Kavâ'id-i Osmâniyye'nin dahi noksanları
ikmâl ile yeniden cem ve tertîp olundu." (Baysun, 1986: 216) cümlesiyle haber
verir. Bu açıklamadan da anlaşılacağı gibi Tertîb-i Cedîd Kavâ'id-i Osmâniyye,
Kavâ'id-i Osmâniyye'nin yeni bir düzenlemesidir. İlk baskısı H.1303 (M.1885)'te
yapılan bu eserin, daha sonra değişik düzenlemelerle 30'dan çok baskısının yapıldığı
belirtilmektedir. (Halaçoğlu-Aydın, 1993: 446) Ancak bu sayı Ahmet Cevdet Paşa'-
nın bütün dil bilgisi kitapları için söz konusu olmalıdır. Bu eserin sonuncusu
1906'da olmak üzere sadece 7 ayrı baskısı tespit edilebilmiştir. (Karabacak, 1986:
21)

http://dergiler.ankara.edu.tr/dergiler/37/744/9531.pdf
http://dergiler.ankara.edu.tr/dergiler/19/835/10561.pdf

19. yüzyılda Osmanlılarda astronomi alanında önemli eserler bırakmıs bilim
adamlarından biri Ahmet Cevdet Pasa’dır. Ahmed Cevdet Pasa (1823-1895), 19. yüzyıl
Türkiye’sinin önde gelen bilim ve devlet adamlarındandır
http://80.251.40.59/humanity.ankara.edu.tr/unat/yu/M06.pdf

[EVROPOMAK]

Има и една друга книга за Помаците, написана най-вероятно от Помака - prof. Ilker ALP от Тракийският Университет, но няма превод на Помашки или Български за да я разберем, че не ни се отддава турския език! 
Книгата се казва "POMAK TURKLERI" (Kumanlar-Kipchaklar) издадена в Одрин през 2008г. 
Една малка стихотворна извадка от книгата: 
"Изрекъл е поетът - "Земя като една човешка длан"
"За кървящия геноцид над родопските мюсюлмани през 1912 - 1913г. - ще добавя аз - е изписана по челата на старци и старици човешка тъга: 
"Родопска длан
без пет безценни пръста,
кастрени в безреда до насита
в името на кръста,
докато палът се насити първи!
Човешка длан
без пет безценни пръста,
гледам те, чета браздите
и ти меря ръста
по чертите в кърви!" 
Там, по Туркията, ако има некои окомушь Помаки, нема да е лошо да я прочетат, да я преведат и да я пуснат в сайта, за да я поразгледаме и ний Помацетьо от селата и махлитье, дето немаме книжарници по сокацитье! 

[mechta]

познавам творчеството на много помашки писатели и поети, а имами книгите им. в момента чета 4-те книги на Балин Смилянов/Бехайдин Яшаров Делиеминов от с. Смилян. Препоръчвам ви една от книгите му "Белязани нощи и дни" - една автобиографична изповед за живота на онези, преживели изселничеството 46-48 година, както и поредната смяа на имената. Чела съм и други автори- Хюсеин Мемишоглу "Pomak türkleri", на Кешиф Капсъсзов всичките книги,на Момчил Петров,Веселин Ангелов, Хюсеин Мехмедов, Салих Бозов, Мехмед Дурсунски, Никола Чуралски,Емил Енчев Ефим Ушев, Ясен Шуров, Красимир Плявов, Светозар Любомиров,Ахмет Еминов, Светозар Казанджиев и още много, както и стиховете на една поетеса от Неделинско, на която не се сещам за името. знам, че част от тях приемат, че са помаци, други - не. какво да се прави - демокрация и право на самоопределяне.но това не пречи да бъдат творци.някои от тях са галеници на политическия елит и съвсем естествено е да се изживяват като българи, други се клатушкат ту там ту тук, а трети категорично се определят като помаци.

[Hadj]

                          СЪЛЗИТЕ НА ЛОЗНИЦАТА
     /Разказ от сборника  "Грапави разкази" на поета Емил Енчев/

        Детето се връща от училище и реве,та се къса.
-Ако рониш сълзи,че са ти писали двойка,съдирам ти задника от бой!Ти мъж ли си,или...-викнах нервно,а то глада жално с премрежени очи и пита:
-Дедко,Кючукова турска дума ли е?
-кючук е  турска дума,сигурно и кючукова тогава е турска-рекох,без да се замислям.
 Малкият се усмихна доволно и припна навън.детска му работа!Какво ревеше,така и се разсмя.
 Бяхме изселяни.Изселиха ни принудително и ни обявиха за врагове на народа-някога дядо ми беше избягал в Турция.Запратиха ни чак в Тъговищко,в един краен квартал със странното определение "Калково".Там всичките къщи бяха правени еднотипно.За такива като нас.Постройките ни се виждаха отдалече-бяха опасани с жив плет и бръшлян,а до прага на всеки дом имаше лозница.Вече се бяхме настанили и се мъчехме от ден на ден да приемаме  новия свят като част от нас-един вид като свой.
   Бях се отпуснал на рогозката,когато чух,че жената изви глас като на умряло.Подскочих като ужилен навън и какво да видя-и жената и лозницата плачат.Още помня тези сълзи-едри и бистри като див ручей.Плачеха млада лозница и стара жена..
 -Стига си ревала,какво толкова е станало!Ставай и стягай вечерята,че ще дойдат децата-рекох колкото се може по -строго,макар да знаех,
че не е лесно да загубиш къща,роднини,роден край и да ти се връща в главата оставеното някъде далече.
  Женицата ми беше кротка,бързелива и сръчна.Обърса с опакото на ръката си сълзите и тръгна примерно навътре.Оттогава не я видях повече да плаче.Нещо в душата и се беше скършило.Сълзица не отрони до края на дните си-отиде си от света с кротката си мъка.
  Всяка сутрин и вечер се подписвахме в околийското.Бая време изтече,докато ни оставят на мира.Сигурно разбраха,че сме кротки хора,работим и носим душите си под език.Нищо повече.Та за внука ми беше думата.Оня ден го изпитвала учителката по литератураТрендафила Кючукова.Видяла,че не знае много и решила да му запуши устата с изводи.
  -Ти турче ли си?-попитала ни в клин,ни в ръкав даскалицата.
  -Не-рекал нашият.
  -Да неби да си българче?-продължила нстоятелно Кючукова.
  -Не-отсякло детето.
  -Ами тогава си циганин.Сядай.Слаб.-Преценила от раз учителката.
 Та затова  плакало оня ден детето-не могло да обясни,че не е нито едното нито другото,а българомохамеданче.Дяволска работа.Иди,обеснявай подробности какъв си и откъде си.
    Преди години  внукът ходи на среща с випуска в Търговище-да се разтъжи със съучениците.И Кючукова била там.Нашият ударил две-три ракии за кураж и отсякал:
   -Зная защо съм Мустафов,ама още се чудя защо вашата фамилия,госпожо Кючукова,е турска.Нали сте българка?
  Тя опулила очи,припомнила си вероятно някагашния разпит в училище.Не предположила тогава жената,че и от второ качество човек може да излезе доктор.И то хирург.

[EVROPOMAK]

"СЪЛЗИТЕ НА ЛОЗНИЦАТА"
Много показателен разказ от истински писатели помаци, сравнявайки и всяка една съдба на хиляди и стотици хиляди прогонени и прокудени по чуждите краища и държави, с незаписани Помашки съдби със сълзи, с тежнения и тъга по родният край, който някои, никога не са имали възможност да видят отново те или техните близки! 
Малко ми напомня за един разказан случай за един Помак от ЧЕЧ-а прогонен през 20-те години в Турция, който десетки пъти се опитвал да посети България и родния си край в Родопите и все получавал откази! 
Зарекъл се дори да има тази възможност в последните дни, дори преди смъртта му да има късмет като последно желание да види отново някогашните свои баири, ливади, камъни и пътеки където като дете е минавал, да ги преброди още веднъж! 
Този случай му се отдал едва когато е бил на 72 години и е получил мечтаната входна виза за България и когато отново с пъргавината на дете е пребродил с дни същите тези друми и баири връщайки се в своите детски спомени и години и 3 дни след завръщането си в новата си родина Турция, останал вечно там с последни красиви думи, поглед щастлив и усмихнат, като завърнал се отново в спомените си към своите детски години вървейки по планински пътеки на Помаците!   
 

[rcn]

                          СЪЛЗИТЕ НА ЛОЗНИЦАТА
     /Разказ от сборника  "Грапави разкази" на поета Емил Енчев/
....
       

Allah razı olsun!

Пак от същия автор:

"Извинявай, че ме има,
че съм се родил.
(не че аз съм виновен за това…)

Извини ме, че говоря,
пък и не ти харесвам.
(поне предизвиквам емоции!…)

Извинявай, че размърдвам
Тинята в твоя живот.

Извини ме за това,
Че те обичам…. "

[Mariana]

Да не отварям нова тема в един раздел, в който, гледам, от доста време никой не е писал, пускам линк към един разказ тук.

http://www.eurochicago.com/2012/04/mayko-az-doydoh/

[ibrahim65]

Мерси Mariana супер е станало,страшно ми хареса.
Ще дойде ден когато ще се отплащаме.Мерси.

[ibrahim65]

Чуство

Обикнах аз,
цветовете за теб видях аз,
мор жълто розово червено,
не всички са за теб всички.

Обикнах аз,
мечтите за теб сънувам аз,
летим с теб от цвят на цвят,
не всички са със теб всички.

Хей обич моя,
толкова блиско но чужда,
толкова далеч но желана,
толкова трудна но мечтана,

[Mariana]

http://www.eurochicago.com/2012/04/vlyubeniyat/

[MUSALA]

Госпожо Mariana силен разказ си пуснала, за което ви благодаря.
Но ще може ли да ни разкажеш нещо по подробно за писатела.
Ибрахим Бялев кой е от каде е, да посочите някоя негова книга и т. н.
От сега ви благодаря.

[Mariana]

Ибрахим Бялев още не е издал книга, но може би и това ще стане

Това, което знам за него е, че е роден през 1965 г. в гр. Гоце Делчев. Учи в родния си град. Има семейство и две деца. Работи като оформител на вътрешен дизайн и майстор на осветителни тела. В момента живее в Р. Турция.

Под разказа, който може да се види чрез линка по-горе, има линкове и към други негови творби, публикувани в същия сайт. Ибрахим пише в стихове и проза повече от 20 години, но за първи път негови неща бяха публикувани тази година.

[havaika]

Ибрахим Бялев още не е издал книга, но може би и това ще стане

Това, което знам за него е, че е роден през 1965 г. в гр. Гоце Делчев. Учи в родния си град. Има семейство и две деца. Работи като оформител на вътрешен дизайн и майстор на осветителни тела. В момента живее в Р. Турция.

Под разказа, който може да се види чрез линка по-горе, има линкове и към други негови творби, публикувани в същия сайт. Ибрахим пише в стихове и проза повече от 20 години, но за първи път негови неща бяха публикувани тази година.

Марианче, вярно има талантливи хора от нашия сой ,но  заради християнската цензура не се допускат да изплуват.Но светът ще ги оцени.Сега е по-лесно общуването.Успех на всички творци без значение на религията-искрени пожелания.Да се покаже и красотата на този свят и чувства.